Здравейте,
Дълго ще е ..
Майка съм за първи път и имам момченце, което сега е на година и седем месеца. От както направи една година и прочетох нещо в интернет не спирам да се притеснявам до такава степен, че вече започвам да се вглабявам в поведението на детето.
Някъде около годинката започнах да му въртя едни рингчета и виждах, че много му харесва и го правихме често. От там в него явно се отключи интерес към въртящи се неща и това направо ме побърква. Първо обръщаше колите и им въртеше гумите, сега много обича волани - купили сме му воланче и си го върти често, има една триколка, която е като кола с волан обаче не е много удобна и просто съм му я оставила вкъщи и задължително като се приберем сяда на нея и започва да си върти волана, просто много я обича и вкъщи като сме си си сяда често на нея за по 5 минутки и си ръчка там тоя волан, бута си я и т.н., отделно като отидем в парка много обича тези електрическите коли и си седи там пак така 5-10 мин и си върти волана, гледа си хората, оглежда се и т.н, обича да гледа баща си как кара колата, даже и той му дава да върти волана, докато сме спрели някъде. Обича и пералнята да си я отваря и да я завърти няколко пъти, пипа и копчетата и т.н. Общо взето не го ограничаваме в това занимание ами напротив.
Относно развитието му - сочи постоянно, казва и се опитва да повтаря много думи, гледаме книжки и ми показва обекти, даже вече сме във фазата повечето да може сам да ги назове,
генерално се обръща на името си, но понякога трябва да го извикам няколко пъти за да ми реагира, а ако сме навън повече ме игнорира или ако го извикам и тръгва да бяга в другата посока. Обръща се към мен и баща си постоянно "мамо", "тате" .. търси ни, дава ни целувки, праща въздушни целувки, от скоро започна да маха и за чао на всички. Впечатлява се от много неща и ахва или казва "уааау" когато види нещо и ми го показва. Ходи на пръсти, но мисля, че е защото ползвахме проходилка, но ми прави впечатление, че започва да намалява това ходене. Водили сме го на ортопед.
Друго, което ме тревожи, може би се филмирам вече твърде много е, че когато застана много близо до него и не прави очен контакт, сякаш се стеснява или не знам и аз, може би просто не му е приятно, може и да е нормално не знам, иначе си ме гледа. Също така когато отидем в парка изобщо не обича да стои на детската площадка с другите деца, ами хваща пътя .. обикаляме постоянно целия парк - да гледа калинки, да им даваме да ядът тревичка, сега много обича да хвърля камъчета, обича да рита топка и е доста добър, но с другите на неговата възраст деца не иска сякаш да комуникира, ами даже като види дете, което бяга или вика, иска да го взимам защото си мисли, че детето нещо ще му направи, иначе пък са му интересни по- големите деца - гледа ги, милва ги, казва "кака", "бати", ако нещо го заиграят той играе с тях, но е доста срамежлив.
Другото и последно нещо, което ме тревожи е, че когато се ядоса и се хвърля назад и добре, че го знаем, че така прави и постоянно го хващаме за да не се нарани. Също има и моменти в които си блъска главата в земята, но го прави много внимателно, защото го боли, т.е. се пази и не го прави навсякъде, а само вкъщи на ламината. Опита веднъж и на плочките в кухнята, удари се и рева, че се е ударил и повече не го е правил. Иначе се пази да не се удря, не е такъв да му е все тая. Когато се ядоса вика и крещи примерно 2-3 минути, но си се успокоява или като го гушкам и т.н. Прави си и белички и когато му кажа да спре си ме гледа и пак си ги прави.
Играем си иначе, сам нищо не иска да прави, все ме дърпа да ходя с него и да съм до него. Когато цопка в локви ме кара и аз да цопам, иска заедно да целуваме играчки и още много други неща .. иска да правим неща заедно, има си едно слонче, с което спи и си го търси винаги като си ляга.
Общо взето е комуникативен с мен и баща си, а от другите го е страх, но може би и това е нормално поведение, защото само ние си го гледаме. Дума да не става да го оставим с баба му и ние да излезем .. започва да ни търси, да плаче и т.н.
Просто имам нужда някой да ме успокои, че детето ми е добре, защото тези мисли направо ме товарят много психически и колкото и да си казвам да не мисля за това.. много се тормозя дали няма аутизъм. Според мъжа ми всичко е само в моята глава.
Много благодаря, за който прочете поста!
Виж целия пост
Дълго ще е ..
Майка съм за първи път и имам момченце, което сега е на година и седем месеца. От както направи една година и прочетох нещо в интернет не спирам да се притеснявам до такава степен, че вече започвам да се вглабявам в поведението на детето.
Някъде около годинката започнах да му въртя едни рингчета и виждах, че много му харесва и го правихме често. От там в него явно се отключи интерес към въртящи се неща и това направо ме побърква. Първо обръщаше колите и им въртеше гумите, сега много обича волани - купили сме му воланче и си го върти често, има една триколка, която е като кола с волан обаче не е много удобна и просто съм му я оставила вкъщи и задължително като се приберем сяда на нея и започва да си върти волана, просто много я обича и вкъщи като сме си си сяда често на нея за по 5 минутки и си ръчка там тоя волан, бута си я и т.н., отделно като отидем в парка много обича тези електрическите коли и си седи там пак така 5-10 мин и си върти волана, гледа си хората, оглежда се и т.н, обича да гледа баща си как кара колата, даже и той му дава да върти волана, докато сме спрели някъде. Обича и пералнята да си я отваря и да я завърти няколко пъти, пипа и копчетата и т.н. Общо взето не го ограничаваме в това занимание ами напротив.
Относно развитието му - сочи постоянно, казва и се опитва да повтаря много думи, гледаме книжки и ми показва обекти, даже вече сме във фазата повечето да може сам да ги назове,
генерално се обръща на името си, но понякога трябва да го извикам няколко пъти за да ми реагира, а ако сме навън повече ме игнорира или ако го извикам и тръгва да бяга в другата посока. Обръща се към мен и баща си постоянно "мамо", "тате" .. търси ни, дава ни целувки, праща въздушни целувки, от скоро започна да маха и за чао на всички. Впечатлява се от много неща и ахва или казва "уааау" когато види нещо и ми го показва. Ходи на пръсти, но мисля, че е защото ползвахме проходилка, но ми прави впечатление, че започва да намалява това ходене. Водили сме го на ортопед.
Друго, което ме тревожи, може би се филмирам вече твърде много е, че когато застана много близо до него и не прави очен контакт, сякаш се стеснява или не знам и аз, може би просто не му е приятно, може и да е нормално не знам, иначе си ме гледа. Също така когато отидем в парка изобщо не обича да стои на детската площадка с другите деца, ами хваща пътя .. обикаляме постоянно целия парк - да гледа калинки, да им даваме да ядът тревичка, сега много обича да хвърля камъчета, обича да рита топка и е доста добър, но с другите на неговата възраст деца не иска сякаш да комуникира, ами даже като види дете, което бяга или вика, иска да го взимам защото си мисли, че детето нещо ще му направи, иначе пък са му интересни по- големите деца - гледа ги, милва ги, казва "кака", "бати", ако нещо го заиграят той играе с тях, но е доста срамежлив.
Другото и последно нещо, което ме тревожи е, че когато се ядоса и се хвърля назад и добре, че го знаем, че така прави и постоянно го хващаме за да не се нарани. Също има и моменти в които си блъска главата в земята, но го прави много внимателно, защото го боли, т.е. се пази и не го прави навсякъде, а само вкъщи на ламината. Опита веднъж и на плочките в кухнята, удари се и рева, че се е ударил и повече не го е правил. Иначе се пази да не се удря, не е такъв да му е все тая. Когато се ядоса вика и крещи примерно 2-3 минути, но си се успокоява или като го гушкам и т.н. Прави си и белички и когато му кажа да спре си ме гледа и пак си ги прави.
Играем си иначе, сам нищо не иска да прави, все ме дърпа да ходя с него и да съм до него. Когато цопка в локви ме кара и аз да цопам, иска заедно да целуваме играчки и още много други неща .. иска да правим неща заедно, има си едно слонче, с което спи и си го търси винаги като си ляга.
Общо взето е комуникативен с мен и баща си, а от другите го е страх, но може би и това е нормално поведение, защото само ние си го гледаме. Дума да не става да го оставим с баба му и ние да излезем .. започва да ни търси, да плаче и т.н.
Просто имам нужда някой да ме успокои, че детето ми е добре, защото тези мисли направо ме товарят много психически и колкото и да си казвам да не мисля за това.. много се тормозя дали няма аутизъм. Според мъжа ми всичко е само в моята глава.
Много благодаря, за който прочете поста!
Да не се обидите, на шега го казвам. Спрете да си измисляте проблеми, където ги няма, ще живеете по- спокойно.
