Примерно щерката пристига и казва - Пенчо ще ходи лятото в Англия, ние кога ще ходим?
Айде сега сядаме да обясняваме защо тя това лято няма да ходи в Англия и кога ще ходи точно.
Или отиваме си кротко на плаж, щерката се запознала с други българи, които децата и се хвалели, че в колата си имали телевизор - търчи и пита - ние, в нашата кола защо нямаме телевизор? Хората умряха от срам, но децата са си такива.
Моята се изтапанчи насред един РД и каза - а пък ние ходим само на пет звездни хотели / което не е вярно/ - та пак обяснения, че не се говори за такива неща пред хората - нещо, което тя недоумява, защо да е лошо да си кажеш, че си ходила в пет звездни хотели ....
И възрастните също постоянно се хвалят, така че - просто трябва да се научим да го приемаме и да преглъщаме завистта си, която с лопата да я ринеш. И аз си признавам, че съм завиждала на други хора и съм обяснила на детето, че завистта е съвсем човешко чувство - има я и трябва да се приеме, да се опитваме да я владеем, за да не наряняваме чувствата на хората.
Ееееех, мъка, мъка....