Трябва ли децата да знаят доходите ни?

От лъжите, които като цяло не понасям, намирам по-вредно да се крие, че семейството не може да си позволи някои неща, отколкото да се минава с нямаме пари за Х покупка. Най-добре да се обясняват нещата, но зависи от възрастта на детето и ситуацията.
След една възраст не е лошо и да се знае какви са постоянните активи като и имоти и прочее, защото всичко се случва...

Темата тръгна съвсем по криви пътечки, но относно децата, в смисъл деца като възрастова група, а не като родствена категория независимо какво виждат и какво им се казва, си имат собствена "скала" за богатство и бедност. В моето детство с уж "еднакво бедни" пак имаше различия, но за мен беше странно, че деца, живеещи в просторни за онова време жилища, с престижни и високопоставени професии на родителите, казваха "ние сме бедни". От друга страна, други, с по-скромни доходи си мълчаха по темата.

Друго, по финансовите въпроси, масово се пише как трябва да се учат на спестовност, да не се "изхвърлят", да правят разумни и премерени разходи и всичко това е добре. Но в темата за семейните отношения изведнъж става проблем и действително е, ако някой разумен финансово мъж е в нечии очи стиснат. И едно от най-неприятните качества на мъж е да е стиснат. Е, как тогава да ги учим хем да са разумни, хем когато трябва да са "ларж". Моят отговор е никак. Детето се учи да си прави сметката или да не си я прави, според джобните(за дете, което тепърва почва да разполага с пари говоря), но в масовия случай знае, че гладно няма да остане, без дрехи няма да остане, без учебници и помагала няма да остане. И дали си е спестило стотинки те или си е накупило дъвки и стикери, все тая, потребностите в основата на пирамидата са посрещнати. И когато влезе в друга, възрастова и "финансова" категория, се задейства не толкова и не само наученото у дома, но "мярка" стават приятели, среда, обществени нагласи и ред други фактори.

(Допълвам) Аз сега отивам на изложение за цветя в центъра на града и ще си накупя каквото ми хареса за засаждане. Нищо, че тези дни ми подариха толкова много видове, отделно имам наскоро засадени, ама... Лакомията

Когато не може да си позволи нещо семейството, нормално е да каже на детето, че не може.
Когато не желае, същата работа.
Когато смята за безсмислено, пак.
Комуникация го наричам аз.
Иначе пък много ме дразни лесното обяснение, че "нямаме сега парички", а очевидно (за детето) не е така, но на някои родители явно им е трудно или не желаят да обяснят дълго, че това е вредно/грозно/шумно/опасно и т.н.

За "случването" е добре човек да има добре организирани документи и да научи детето си какво стъпки се правят при непредвидени неприятни ситуации, вместо да го ангажира с излишна информация.
Давам пример. Ако нещо ни се случи, децата ни знаят къде да потърсят всички документи за нашите активи, пасиви и т.н. Преди това не виждаме смисъл да им докладваме всяка наша стъпка или решение.

Не виждам никакъв конфликт в това, човек хем да си прави сметката, хем да е щедър. И за децата важи, и за възрастните. Факт, че това умение се усвоява в практиката и с процеса на боравене с пари, но е напълно усвоимо, и  повечето хора го могат. Щедростта е жест и начин на мислене, а не прахосничество.

То аз не знам с точност какъв ни е доходът, какво остава да обяснявам на децата. Уча ги, че всички вещи трябва да се пазят, да ценят това, което имат, да знаят, че винаги може да разчитат на нас, че ще купим това, от което имат нужда. Оставила съм ги да си купуват каквото желаят с техните пари. С идеята да оценят, когато дават пари за глупости. При малката проработи, но при голямата- не.

Има, има и в рода си имам такива - едните от стиснатост ядяха само консерви с риба и носеха дрехи втора употреба, въпреки сериозните си доходи, като в оня разказ на Чудомир - Портретът, а други изплюскаха всичко, което имаха и останаха на улицата. Всякакви ги има.

За моето дете конкретно цифрите нямат още ясно понятие, за нея голяма цифра е милион. Идва и пита
- Мамо имаме ли милион?
-Не
-Значи ще ми купиш ли батут и ролери?

Къде милиона, къде батута и ролерите....та така. За едно дете още нещата не са ясни, идва и ми казва / нейна приятелка/ - ние сме по-богати от вас, защото къщата ни има три бани - в нейната главица всичко е така просто и ясно.
Виж, тийна - там е по-сложно - по-разбира, по-усеща и ситуацията е по-друга, особено с колите.
Имам съседи, доста заможни хора, тийна им завърши с пълно отличие, мъчеха го по олимпиади и състезания, всичко в името на поръчковият мерцедес. Дойде му бала, дойде и автомобила - радва му се година, две и толкоз.
Но знанията си остават. Умението да се бориш, да се целиш високо си остава.
Щото имам и други, дето синовете им не излизат от дискотеките.

Ще ми е интересно ако попитате вашите тийнейджъри колко си мислят, че печелите дали ща познаят цифрата с точност до 100е?

Не разбирам защо точните цифри ви плашат, след като е ясно, че стандартът е осезаем?

Моите знаят какво е glassdoor , имаха задача по психология на професионалното ориентиране, така че могат да намерят + - заплатите на когото си искат.
На баща си фактурите ги виждат редовно, така че и него знаят колко оборот има.
Мен това не ме плаши, както казах по-рано.
Единственото, което съм имала за цел, е да им покажа инструменти за справяне с живота.
Финансовата култура е основен такъв - знам, че в Бг не попълвате задължителна данъчна декларация, но ние- да, та данъци, общински такси, сметки за плащане, как се прави бюджет.... това трябва да притеснява родителите.
Само, че резултатите са видими и много тъжни.
Делът на работещите сред 20–29-годишните в България остава сред най-ниските в Европейския съюз

https://www.investor.bg/a/517-pazar-na-truda/430039-zashto-ne-ra … ladite-hora-u-nas

Glassdoor съвсем не са идеалният източник. Дават някаква идея, но стъпват на интервюта с хора, които по някаква причина са склонни да си казват заплатите. А тези хора може би не са били най-вътре в нещата. Но за ориентир стават.

Е, как да не са били навътре??
От бивши и настоящи служители се пише, не от странични хора.
Аз самата съм попълвала там заплати, и съм консултирала за фирми, в които знам кой какво получава.
Идеално няма- субективизъм със сигурност е, всяко мнение, но трябва да знаеш и да отсееш плявата.

Били са служители, но не това имах предвид. Били са някак в периферията, от напусналите и недоволните... Все едно де, нали казах, че става за някакъв ориентир, но:



И аз съм търсила заплатата на дъщеря ми там, но според мен грешат.

А конкретно по темата - аз принципно смятам, че за себе си човек трябва да разкрива пред света минимално необходимото, а децата просто нямат никаква нужда да знаят подробности. За какво са им? По-скоро родителите биха се интересували доколкото да са спокойни, че децата им могат спокойно да се оправят. Но от там нататък и тях не ги е грижа колко точно се оправят.

Пак казвам, трябва да знаеш да четеш.
Ако в една фирма с 500 човека, само 1 казва, че има микромениджмънт- недоволен и изгонен го пише, но ако 15%,  примерно, го споменават- ето ти маркер.
Не само тези в периферията пишат, моля ти се.
Висшия мениждмънт, първата му работа, като излезе е да си попълни линкедин и гласдор.

ОК, не ми се спори повече, най-малкото защото за да "спечеля" този спор би трябвало споделя информация, която не желая да споделям

Не бих спорила с теб, не съм на висините, дето ги визираш.
Аз познавам само среден клас фирми, след някоя година, ако щерката има късмет, ще пиша и аз за Big Four/ Five.

Според мен няма нужда децата да знаят точната сума на доходите на родителите си, но е добре да имат реална представа за финансовото положение на семейството. Тоест не виждам проблем едно дете на 12-13+ години да знае дали семейството живее спокойно, дали се налага да се внимава с разходите или защо едни неща могат да си позволят, а други не. Това е полезно и ги учи на финансова грамотност. Точните цифри обаче според мен не винаги са необходими. Някои деца могат да започнат да сравняват семейството си с други, да се чувстват ощетени или обратното – да развият усещане, че парите решават всичко. Зависи много от характера и зрелостта на детето. По-важно ми се струва да разбира как се изкарват парите, как се планира бюджет, защо не всяко желание може да бъде изпълнено веднага и че дори при добри доходи човек трябва да прави разумни избори.