Липсват ми социални контакти

И аз да се присъединя към повечето момичета - запишете се на групов спорт (класове), не фитнес. Народните танци са чудесен вариант, пилатес класове или танци за възрастни. Ходете редовно всяка седмица или колкото пъти се събира групата. Така с времето ще опознаете хората, някои спират да идват, но идват нови. Знам че такива групи са като малки общества - празнуват заедно рожденни дни, организират излизания извън класовете. И с 1-2 жени да се сближите, пак ще е нещо, не е нужно да сте близка с цялата група, но поне знаете, че са там и ги има.

Относно бала - и аз мисля, че няма нужда от големи празненства тип сватби. Като поканите родителите ви, семейството на сестра си и няколкото приятелски семейства и сте готова.

И аз съм интроверт, но обичам да се социализирам планирано . Научих се някак си с годините, но също така и полагам усилия да поддържам връзка с хората, които са ми приятни.

Казвате, че не ви се получават разговорите. Нас като цяло не са ни учили на small talk както се казва. Та четирите теми за small talk са пътувания/отпуска, времето, спорт и спортни събития и пътуването до офиса (във вашия случай пътуването до мястото където ви е грипове от занимание). Пробвайте да заговорите някой на тези теми, неангажиращо, задавайте въпроси за да върви разговора (но не въпроси от типа любопитстване и такива, които не се задават).
Не “на каква позиция сте и колко ви е заплатата”, а “в каква сфера работите” примерно. Хората обичат да говорят за себе си, особено ако попаднете на някоя приказливка.

Не е лесно, но е умение, което се учи. Успех!

Запознанства е едно, създаване на по-трайни, приятелски отношения е съвсем друго нещо. На народни или латино танци стават запознанства, но в огромната си част контактите са само в рамките на занятието. Всякакви разговори вървят там. Някой може и от заплатата да се оплаче или да се похвали. След края всеки излита с репликата "хайде! до сряда!!" или който ден е следващото занятие. Да, съгласна съм, че ако ходи години наред, може да се сприятели с двама от 20, но като цяло е трудно да се вклиниш в живота на възрастни хора, чиито приоритет са работа, съпруг/а, деца, родители, приятели.

Напълно сте права Esmee,хората не допускат чак толкова лесно до себе си

Или допускат от възпитание, което заблуждава, че се заражда някакво приятелство. Човек лесно може да се надъха, окуражи и след това да се разочарова.
Това в някакви варианти ни се случва и с хората от срещуположния пол, които ни харесват и имат надеждата, че нещо може и да се получи, а ние просто сме добронамерени само донякъде, да пием само едно кафе, колкото да не ги боли, ако ги отрежем рязко.

Темата е озаглавена “Липсват ми социални контакти”, не “нямам близки приятелки и как да създам близки приятелки”.

Все от някъде трябва да се започне. Ако се тръгва с куп негативни нагласи, убеждения и извинения (не мога да танцувам, хората не допускат до себе си, ще ги виждам само в сряда, трябва да ходя 20 години на танци, за да се сприятеля истински) не се учудвам, че ви е трудно и че се оплаквате по форуми.

И да, колкото повече вървят годините, толкова по-трудно е да се създават истински приятелства.

Да, хората са много по-отчуждени или дистанцирани, отколкото са били или сме чували, че са били, в нашето детство или преди него.

Това "допускане до себе си", в личното пространство, когато е с добри намерения и желание за взаимно подпомагане, е прекрасно, но когато е за използване и манипулации, е отвратително.

Може би е по-полезно хората да са по-дистанцирани. Така всички ще се научат (наново) да ценят искреното приятелство и истинското семейство, фамилните линии. Ще се научат да ценят истинската близост.

Но това ще отнеме няколко поколения. Сега е повече от трудно да се търси безкористна близост.

Преди нашето детство изобщо не е имало понятие като лично пространство.
Хората са си оставяли вратите отворени и съседите са влизали директно с въпроса "тука ли сте?" Сега сме с блиндирани врати, с пръстови отпечатъци, лицево разпознаване, сокове и т.н.
Пак преди нашето детство жените са си разменяли рецептите не по телефона, не в интернет, а очи в очи, предлагайки си ястията или сладкишите, а мъжете са се събирали, за да разберат защо им прегряват колите и от кое маркуче капе.
В наши дни първо си имахме Гугъл, който знае всичко, а от скоро и чат джи пи ти.
Налага ни се по-малко и по-рядко да се чуваме за глупости, а любопитството на съседите направо дразни.
Ако са искали да обсъдят някоя песен, група, албум, са се канили по къщите си, за да я слушат. Сега можем да си пратим линк.
Няма как да се променят технологиите, а ние да си стоим все същите.

Понеже за пореден път се повдига алтернативата народни танци, тоя път ще си кажа - две семейства в близкото ни обкръжение се разведоха от народни танци. Извън България, но май вече и там, изразът отивам на танци се възприема като евфемизъм за отивам си хвана гадже.

Мани ги тези семейства.
Наистина покрай танците можеш да си хванеш гадже или да се запознаеш с приятели. Много зависи на каква възраст са танцуващите и дали са семейни с деца или просто младежи, които имат време и желание за ходене насам-натам и нови запознанства.
Имам приятелки, които танцуват от ученички. Най-близките им са от танците. "Ние сме семейство" и такива разни съм чувала. Голям купон, пътувания, фестивали, лагери... Сега се изпожениха, някои за втори път, деца, работа и никъде не ходят, даже и репетициите са разредени.

Надали проблема е в танците, ако не са били те е щяло да е нещо друго.

Точно!
В нашите групи по танци сме само жени.