Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

  • 5 189
  • 205
# 165
Нормалните и загрижени родители правят каквото им е възможно, за да запазят психиката на децата си във всяка ситуация. Когато разводът е неизбежен, може да се надяваме да минимизираме щетите от него.
Може децата да не са винаги щастливи при щастливи родители, но пък да живееш с нещастен родител, който ежедневно плаче и стада, също хич не ми звучи добре.
Както вече писах - всеки си решава, действа и носи последствията от решенията си.
Предполага се, че родителите не плачат и страдат ежедневно пред децата си, все едно какво се случва в живота им. Принципно. Просто човешката психика е така устроена, че докато човек винаги, абсолютно винаги и всичко прави само за себе си и според своите представи, се самоубеждава, че и най-егоистичните му постъпки са в името на някой друг. Освен ако детето не е малтретирано от другия родител нито един развод не е, заради доброто на децата. Това не значи да не се развеждаме, нищо подобно, значи да знаем истината. Тогава можем да помогнем и на децата си. Иначе ще продължаваме да се заблуждаваме, че понеже имаме ново гадже и те са щастливи, а няма да са.
Виж целия пост
# 166
Аз много уважавам това внимание към индивидуалната личност, вкл. и на децата. Но понякога животът поднася сценарии, които и най-големите сценаристи от киното и театъра не могат да заподозрат, че съществуват.

Децата са все още с незряла психика и както е рисковано по какъв начин ще разберат и интерпретират дадено събитие или дума, така е и вярно, че имат време да асимилират и преработят случаилото се, а и да коригират разбраното като пораснат.

Понякога е въпрос на буквално оцеляване - психическо и, не дай Боже, физическо.

Да не забравяме, че само преди 3-4 поколения са се раждали по 4-5-6 деца в семейство, невсички са стигали до училище, колко бой са яли, за съжаление, а и са се радвали към единия комат хляб да имат гарнитура за през деня. И много от тези деца са станали хора.

Разбира се, всяка крайност си има отрицателните страни...
Виж целия пост
# 167
Разбира се, Бояна, само дето реално разводът е точно и за доброто на децата. Родителите да не изперкат и да не се изтрепят, ако продължат насила да живеят под един покрив. Когато между двама души има вече не апатия, а непоносимост, въпрос на време е нещата да ескалират нанякъде. Интелигентен човек би се постарал да спести на децата и такъв ужас и да ги прекара през по-малкия в случая ужас - развод Simple Smile
Детето може да не е малтретирано от никой родител, но ако единият родител малтретира другия родител, лъже, краде семейни финанси за лична изгода, пие постоянно и т.н. то това пак не е семейство, нали?
Виж целия пост
# 168
Bеа_2022 много категорично. В дадени емоционални моменти човек не мисли толкова. Всичко е емоция , реакция, наранени чувства и гордост, отмъщение дори.
... Къде е липсата на ефект и разбиране? ...
Твоето мнение е типичен пример.
 
... Какво очаквате тези, които не знаете що е развод?
Чуждата гледна точка явно е - ако се траете, стойте си заедно. Е, хората точно това и правят Simple Smile Развеждат се само тези, дето вече не могат да продължат Simple Smile
И това е недомислено или невярно.

Което не означава, че при теб не е било вярно. Просто е добре човек да избягва обобщенията.

Познавам човек, който 45 години не е виждал баща си. Срещат се чак след смъртта на майка му. Тогава бащата му казва:
„С майка ти имахме тежък период, а баба ти се намеси в нейна защита. Ако тогава не се бях противопоставил толкова остро на баба ти и бях постъпил по-дипломатично и по-меко, никога нямаше да се стигне дотук. Извинявай.“

А онзи ден говорих и с друг близък човек — на 75 години. Разказа ми, че майка му била прекрасен човек, но се развела с баща му, когато бил на 3–4 години. Оттогава, за да щади нейните чувства, той почти не поддържал връзка с баща си. Чак когато разбрал, че баща му умира от рак, отишъл да се грижи за него, да разговаря с него и да го опознае.

Оказало се — напълно неочаквано и въпреки всичко, което слушал през годините — че баща му е интелигентен, добър човек, учител по професия. Дал му снимки, написал му историята на живота си и много други неща. Но когато синът оставил тези неща вкъщи и заминал за известно време, майка му ги намерила и унищожила.

И въпреки че за него тя също била „най-прекрасният човек“, ето че и на 75 години той още мисли за баща си, за пропуснатото време и за това какъв човек е бил всъщност.
Виж целия пост
# 169
Това са случаи, при коите детето е спряло контакт изцяло с единия родител. Те са рядкост и в момента по правило децата поддържат връзка и с двамата си родители.
Родителското отчуждение е съвсем различен проблем, а ти визираш точно него.
Виж целия пост
# 170
Визирам , че обобщаваш.
Виж целия пост
# 171
Ти също обобщаваш Simple Smile
Виж целия пост
# 172
не.
Виж целия пост
# 173
Истории от миналия век не са пример за всички разводи по света и у нас. Защо пък защитничките на тезата за вечните семейства не допускат идеята за едни щастливо разведени хора?
Виж целия пост
# 174
Наскоро приятелка ми сподели за нейна позната разведена от около година с дете на две години .Разказа ми ,че детето изпадало в кризи на плач и истерия ,което редува с гняв .Много ме разстрои тази история и се замислих дали по -чувствителните деца не могат да развият някоя ментална болест.
Виж целия пост
# 175
Всички деца на разведени родители, поне тези в обкръжението ми, са минали или минават през кризи. Без значение причината за развода - децата страдат. Но това е временно, някои (вече големи) са ми споделяли колко по-спокойни се чувстват като не живеят в дом с постоянни скандали.
Виж целия пост
# 176
Може. Както може да развият ментална болест и децата на задружните женени родители. Не знам да има проучване, според което децата на разведени родители имат по-често психични заболявания. Да, сигурно има последствия на всякакво ниво, но както и като женен, така и като разведен, човек се надява на добрите варианти за децата си, а не очаква само ужасии.
Виж целия пост
# 177
Истории от миналия век не са пример за всички разводи по света и у нас. Защо пък защитничките на тезата за вечните семейства не допускат идеята за едни щастливо разведени хора?

Колко обобщения (естествено неправилни защото обобщават невъзможни неща) има в това мнение ?
Виж ако пишеш всички хора са бозайници ... ок.
Виж целия пост
# 178
Моят син си изживява кризата сега, въпреки че ние се разделихме окончателно 2023.
Ако, дали, бих ли......
Абе животът е за да се живее и да се гледа напред!
Виж целия пост
# 179


Познавам човек, който 45 години не е виждал баща си. Срещат се чак след смъртта на майка му. Тогава бащата му казва:
„С майка ти имахме тежък период, а баба ти се намеси в нейна защита. Ако тогава не се бях противопоставил толкова остро на баба ти и бях постъпил по-дипломатично и по-меко, никога нямаше да се стигне дотук. Извинявай.“

А онзи ден говорих и с друг близък човек — на 75 години. Разказа ми, че майка му била прекрасен човек, но се развела с баща му, когато бил на 3–4 години. Оттогава, за да щади нейните чувства, той почти не поддържал връзка с баща си. Чак когато разбрал, че баща му умира от рак, отишъл да се грижи за него, да разговаря с него и да го опознае.

Оказало се — напълно неочаквано и въпреки всичко, което слушал през годините — че баща му е интелигентен, добър човек, учител по професия. Дал му снимки, написал му историята на живота си и много други неща. Но когато синът оставил тези неща вкъщи и заминал за известно време, майка му ги намерила и унищожила.

И въпреки че за него тя също била „най-прекрасният човек“, ето че и на 75 години той още мисли за баща си, за пропуснатото време и за това какъв човек е бил всъщност.
Извинявай много, но какви са тия чудесни бащи, които не са се грижели за децата си и друг им виновен, че бил говорил?! Никакво, абсолютно никакво извинение няма родител, който не се грижи за децата си. Никой не му е виновен, виновен е единствено той.

Имам познат, чиято жена наистина отчуждаваше детето, извадила беше и ограничителна заповед, а детето малко. Еми, пребори я в съда и си гледа детето. Няма никакъв шанс ако родителя си взима детето по режима на лични отношения то да бъде отчуждено. Обаче тук се намесват истории тип, но детето плачело, когато трябва да го вземат и какви ли още не небивалици. Или си родител и ще успокоиш това твое плачещо дете, или ще се грижиш за него или на крива ракета и космоса и пречи. Продължава и у нас децата да са само на майката и за бащите да се намират всякакви оправдания да не полагат грижа. И по закон имат само права, право да вземат детето за уикенда, не задължение и с плащането на минимална издръжка закона брои, че полага грижа. За всичко останало основния родител, почти винаги майката, е виновна и отговорна. Отвратително.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия