Понеже малко се превърна в тема за Черноморието, да споделя моето конкретно мнение.
Като дете обожавах нашето море и честно казано, мирисът на море за мен е именно неговия. Едва, когато почнах да пътувам извън БГ, разбрах, че моретата не миришат така, а това е някаква миризма, която е на водорасли.
Тъй че всеки път, когато се случи все пак да отида на нашето Черноморие, тази миризма ме връща в детството ми. Уви, морето от моето детство го няма, а това, което виждам изобщо не ми харесва.
И почти не е имало място, на което да не съм била, но уви, просто не е моето вече.
Дори и на местата, които не е свръхпрезастроено и нагмежено, пак седи проблема с обслужването, с кофти храната и със стомашно-чревните вируси и други екстри като цистити и подобни.
Около Ковид няколко пъти отидохме на нашето море, единият път цъфнах на втория ден със зверски цистит. Вторият път - брутално разстройство. Последният път духаше такъв невъобразим вятър през август, че реално не се седеше навън, не разрешаваха да се влиза в морето, надуха ме, получих плексит и по спешност си се прибрах в София, за да отида на All Inclusive в неврологията на една частна болница, където условията бяха по-добри, отколкото в хотела, в който бяхме отседнали. Храната гарантирано беше по-добра.
Та… предпочитам сладките ми детски спомени от летата на Черно море да си ми останат там, защото новите ми спомени са ужасни, а следващи нямам намерение да си създавам.
Виж целия пост
Като дете обожавах нашето море и честно казано, мирисът на море за мен е именно неговия. Едва, когато почнах да пътувам извън БГ, разбрах, че моретата не миришат така, а това е някаква миризма, която е на водорасли.
Тъй че всеки път, когато се случи все пак да отида на нашето Черноморие, тази миризма ме връща в детството ми. Уви, морето от моето детство го няма, а това, което виждам изобщо не ми харесва.
И почти не е имало място, на което да не съм била, но уви, просто не е моето вече.
Дори и на местата, които не е свръхпрезастроено и нагмежено, пак седи проблема с обслужването, с кофти храната и със стомашно-чревните вируси и други екстри като цистити и подобни.
Около Ковид няколко пъти отидохме на нашето море, единият път цъфнах на втория ден със зверски цистит. Вторият път - брутално разстройство. Последният път духаше такъв невъобразим вятър през август, че реално не се седеше навън, не разрешаваха да се влиза в морето, надуха ме, получих плексит и по спешност си се прибрах в София, за да отида на All Inclusive в неврологията на една частна болница, където условията бяха по-добри, отколкото в хотела, в който бяхме отседнали. Храната гарантирано беше по-добра.
Та… предпочитам сладките ми детски спомени от летата на Черно море да си ми останат там, защото новите ми спомени са ужасни, а следващи нямам намерение да си създавам.