Ами работиш върху себе си и оценяваш живот а сега и живота преди. И да постигаш и материални неща, които те радват. Това за мен също е източник на щастие.
Виж целия пост
Тъгувате ли по младостта, когато посещавате места, на които сте били преди
- Публикувана: 10 юни 2026, 10:50 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2026, 01:53 ч.
# 76
12 юни 2026, 09:17 ч.
Една и съща ситуация, случка, събитие и т.н. може да се вазприеме по различен начин от различните индивиди. Давам пример с развода. За единия е щастие, за другия може да е краят на света.
Виж целия пост
# 78
12 юни 2026, 09:20 ч.
Това не е случка, това е състояние, което продължава дълъг период от време (преди - нещастна, сега - щастлива) и обстоятелствата е важно как ги прочита "нещастния преди"
Няма паралел със субективното възприемане на една и съща ситуация с 2+ участника, защото там имаме силен ситуационен превес (както се разглежда примерно КОВИД периода)
Виж целия пост
Няма паралел със субективното възприемане на една и съща ситуация с 2+ участника, защото там имаме силен ситуационен превес (както се разглежда примерно КОВИД периода)
# 79
12 юни 2026, 09:21 ч.
За мен развод, раздяла не е повод за драма, мъже много. Това въобще не го слагам в графа източник на болка, освен ако не са ти много малки децата и е много трудно ходенето на работа с вечно болно дете, освен ако не си хоум офис, разбира се. Във всички други случаи е нова възможност за щастие.
Виж целия пост
# 80
12 юни 2026, 09:22 ч.
Изненада! Не знаех, че жените изпитват носталгия в тази степен. Носталгията е по- характерна за нас, но се радвам ,че не сме сами..
)
Ходим винаги на едно и също място, не бих го сменил никога заради хубавите спомени по морето(във Варна) , търся сгради, които вече ги няма, бивши хазаи, които са починали, заведения, които ги няма и да, кофти усещане. Синът с досада слуша за подвизи от 1997-2001 и буквално едва търпи..
Някой ден и на неговите хлапета ще им е скучно да слушат неговите речи , ще си сложат слушалките( или каквото има тогава) и ще го оставят да обяснява..Все пак е едно сладко- кисело усещане, което не всички хора изпитват.
Виж целия пост
При мен мисля че е минало критично количество време/ около 50-те съм.
Ние пътуваме доста, имаме и нови и традиционни места. С новите е по-лесно, но с другите е по-дълбоко като преживяване.
За миналите ~ 3г. доста от приятелите и мои близки си заминаха, главно хора на възраст (което е в природата на нещата), но сега отсъстват от картинката и се чувствам принудена - и да порасна и аз да се заема да си правя нови преживявания на познатите места.
И чувствам само лека безмисленост и чувство за загуба (че най-хубавите неща вече няма да се повторят) и никакъв ресурс да създам нещо ново.
Ние пътуваме доста, имаме и нови и традиционни места. С новите е по-лесно, но с другите е по-дълбоко като преживяване.
За миналите ~ 3г. доста от приятелите и мои близки си заминаха, главно хора на възраст (което е в природата на нещата), но сега отсъстват от картинката и се чувствам принудена - и да порасна и аз да се заема да си правя нови преживявания на познатите места.
И чувствам само лека безмисленост и чувство за загуба (че най-хубавите неща вече няма да се повторят) и никакъв ресурс да създам нещо ново.
)Ходим винаги на едно и също място, не бих го сменил никога заради хубавите спомени по морето(във Варна) , търся сгради, които вече ги няма, бивши хазаи, които са починали, заведения, които ги няма и да, кофти усещане. Синът с досада слуша за подвизи от 1997-2001 и буквално едва търпи..
Някой ден и на неговите хлапета ще им е скучно да слушат неговите речи , ще си сложат слушалките( или каквото има тогава) и ще го оставят да обяснява..Все пак е едно сладко- кисело усещане, което не всички хора изпитват.
# 81
12 юни 2026, 09:27 ч.
Хайде, хайде учебник...
Необятен е човешкият мозък и възможностите му, специалистът ти голям капацитет се изказва!
Дори не са близо ,специалистите, до разгадаването на възможностите на съзнанието.
Виж целия пост
Аз не ровя, не съм използвала речник на невъзпитано любопитство.
Не познавам деца от домове, които да са станали здрави и щастливи хора, но това е наистина дълга тема (те конкретно; имаме предистория със специалист, работил с такива). Като по учебник е там.
Не познавам деца от домове, които да са станали здрави и щастливи хора, но това е наистина дълга тема (те конкретно; имаме предистория със специалист, работил с такива). Като по учебник е там.
Необятен е човешкият мозък и възможностите му, специалистът ти голям капацитет се изказва!
Дори не са близо ,специалистите, до разгадаването на възможностите на съзнанието.
# 82
12 юни 2026, 09:32 ч.
LordOzzy, имай си теза, лошо няма
sidenote - това е върха на айсберга, какво се е случвало по тези домове през перспективата на специалиста, не отивай там, че звучи смешно/поради липса на обменен опит какво знам аз и какво - ти.
Казвам само, че на практика, случаите по домовете развиват проблеми като по учебник; трудно е да се надскочат главно тежките обстоятелства. Това, че жена се е оженила добре/ като Мая Илиева (тя ли беше забогатялата мафиотска съпруга?) или дете е попаднало в хубаво семейство не е приказния край от приказките, който хората търсят
Виж целия пост
sidenote - това е върха на айсберга, какво се е случвало по тези домове през перспективата на специалиста, не отивай там, че звучи смешно/поради липса на обменен опит какво знам аз и какво - ти.
Казвам само, че на практика, случаите по домовете развиват проблеми като по учебник; трудно е да се надскочат главно тежките обстоятелства. Това, че жена се е оженила добре/ като Мая Илиева (тя ли беше забогатялата мафиотска съпруга?) или дете е попаднало в хубаво семейство не е приказния край от приказките, който хората търсят
# 83
12 юни 2026, 09:43 ч.
Доста е странно да си мислиш, че другите хора не могат да оценят тези неща.
Виж целия пост
И аз като анимсай съм имала лошо детство и трудна младост, за това сега се радвам на живота. Вероятно другите хора не могат да го разберат, но щастието е вътрешното усещане да оцениш, че си здрав, имаш храна, покрив, никой не те тормози, а и да те тормози, не ти пука кой какво ти говори.
Доста е странно да си мислиш, че другите хора не могат да оценят тези неща.
# 84
12 юни 2026, 09:47 ч.
За мен, ако имаш тези неща, нямаш основание да си нещастен.
Виж целия пост
# 85
12 юни 2026, 10:01 ч.
Хейзъл, нямам теза, имам наблюдение.
А, учебниците, които визираш, не взимат под внимание свободната воля на индивида- концентрирани са само негативните последствия.
Виж целия пост
А, учебниците, които визираш, не взимат под внимание свободната воля на индивида- концентрирани са само негативните последствия.
# 86
12 юни 2026, 10:03 ч.
Всъщност свободната воля на теория може да избере друга перспектива, но само на теория.
Щеше да е много хубаво, ако бяхме по-гъвкави, но масово не сме.
Виж целия пост
Щеше да е много хубаво, ако бяхме по-гъвкави, но масово не сме.
# 87
12 юни 2026, 10:15 ч.
Ще е хубаво да прочетеш пак заглавието на темата.
Емоциите имат много нюанси и носталгията е само част от тях. Може да си щастлив със сегашния си живот (успешен брак, деца, интересна работа, хубава къща) и пак душата да се трогне и трепне при вида на бялата, спретната къщурка, с двете липи отпред, която обаче е безвъзвратно празна и запустяла. И да почувстваш тъга по отминалото време и изчезналите близки хора. Поне, когато имаш нормално устроена психика, способна да почувства цялата палитра от емоции.
Виж целия пост
За мен, ако имаш тези неща, нямаш основание да си нещастен.
Емоциите имат много нюанси и носталгията е само част от тях. Може да си щастлив със сегашния си живот (успешен брак, деца, интересна работа, хубава къща) и пак душата да се трогне и трепне при вида на бялата, спретната къщурка, с двете липи отпред, която обаче е безвъзвратно празна и запустяла. И да почувстваш тъга по отминалото време и изчезналите близки хора. Поне, когато имаш нормално устроена психика, способна да почувства цялата палитра от емоции.
# 88
12 юни 2026, 10:23 ч.
Аз конкретно на Амисай ( нещо сложно ми се видя никът, може и да греша), отговорих, в смисъл че го разбирам.
Хората сме различни, живяли сме при различни условия и разбираме живота различно. Аз нямам носталгия към нищо и даже се радвам, ако продам някой имот в стил "Стара спретната къщурка..".
Виж целия пост
Хората сме различни, живяли сме при различни условия и разбираме живота различно. Аз нямам носталгия към нищо и даже се радвам, ако продам някой имот в стил "Стара спретната къщурка..".
# 89
12 юни 2026, 10:26 ч.
Аз имам късмет - старата къща на баба ми и дядо ми я купиха едно младо семейство навремето. Стегната е като нова, когато имаме път съм се отбивала няколко пъти, хората ни канят вътре, така успях да покажа на децата към съм играла и аз навремето. Доволна съм, че пак има живот и деца там.
Виж целия пост
Препоръчани теми