Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

  • 1 855
  • 97
# 90
Недейте така със зловещите сценарии - едва ли ще има продукти и условия за приготвяне на мусака с всички табиети, че толкова да е нужно да я умее човек.
Виж целия пост
# 91
За домакиня като жена, която не работи и само с дома се занимава - не знам дали е призвание, или личен избор.
Но за домакиня, която умее всичко от домакинските неща и го прави без съпротивление - да, мисля, че е призвание.
Аз не съм нито от първите, нито от вторите. Дори самата дума домакиня не ми харесва. Чистя и подреждам с желание, разтоварвам се и ми харесва, както някой каза, резултата преди и след.
За готвене обаче не ме търсете. За нищо на света. Не ме вълнува яденето и смятам готвенето за най-пропиляното време.
Не е до можене. Всеки би могъл да направи всичко от тези дейности. Въпроса е дали искаш да го правиш.
Аз не искам да готвя, да шия, да плета, да се занимавам с двор, градина. Не ми харесват тези неща и не бих ги правила.
Виж целия пост
# 92
Извън контекста с частния ви случай, според мен ако се каже подобен лаф смисълът на това "призвание" е да групира хората. Има такива обичащи реда и готови да положат усилие за него, за да си създадат удобна среда, както и други, за които удобствата не са свързани с реда и естетиката в леговището им. "Призвание" е обобщение на първата категория, обаче е подвеждащо и оттам дразнещо, защото влага някакъв елемент на превъзходство.

Аз бих казал -  потребността да извлечеш комфорт от битовия ред и естетика на мястото, където живееш води до избор да положиш усилие да си ги осигуриш (домакинствайки), независимо дали си ерген, сама жена или семейство, който избор няма да бъде направен ако нямаш въпросния мотиватор на потребността.
Но кой идиот говори така...
Виж целия пост
# 93
Недейте така със зловещите сценарии
Всичко може да се случи по принцип - войни да избухнат, да обеднееш (заради икономиката) и да не можеш да се изхранваш по ресторанти вече, да има някакъв дефицит, да ти се наложи сам да си омесиш един хляб и тем подобни. Аз приготвянето на храна го имам за оцеляващо умение по принцип. Не говоря за гурме преживявания и молекулярна кухня....просто да знаеш основните неща за приготвянето на храната.
Виж целия пост
# 94
Разбирам идеята, просто не смятам, че ще е нужно друго умение извън стабилна термична обработка.
Виж целия пост
# 95
Призванието ми е, да се прибера в петък вечер и къщата да е изчистена и подредена. Не винаги ми се случва подобно удоволствие, не е незаменимо. Домашната помощница, за мен е луксът, на луксовете.
Виж целия пост
# 96
За една работеща жена, особено ако е на отговорвн пост, помощница не е лукс. Даже ми изглежда базова нужда, като прясната вода за пиене.
Виж целия пост
# 97
Сега, какво означава призвание???

Значи имам приятелка - интериорен дизайнер, умее да готви отлично, но готви веднъж на синя луна, къщите и са като дворци, обича да се показва с хубаво сложени маси, меки завивки, супер гостоприемство, обича да прави кексчета, но уви не е по същественото готвене.
Чисти нон стоп постоянно си купува прахосмукачки. Къщите и светят. Има свободна професия свързана с реновации. Това домакиня по призвание ли е? И да и не, но за мен Не е баш.

Друг пример - приятелка която работеше от къщи като проджект мениджър. Хобито и е да готви, да намира рецептички. Готвеше бомбастично, ежедневно и тя и мъжа и са бая закръглени. Къщата им е простичка и ОК. Тази жена има работа на пълен работен ден - домакиня ли е? УЖ не е, а всъщност е , защото готви супер и с мерак.

3ти пример - многодетна майка, не работи друго. Бих я нарекла, че е професионална домакиня. Бие се в гърдите, че всичко нейно е супер екологично чисто. В готвенето не блести,  изхранва челядта с някакви бързи заготовки и големите магазини. Къщата и ОК но нищо създадено с фантазия и мерак. Домакиня ли е - според мен и се ще да и приляга но не и идва отвътре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия