Пътуване с нов шофьор

А придружителна кола?? 😄 ще ми се да не закъсвам сама из зимните планини

Ама къде толкова ще закъсаш?!?! Не те съветвам да се будаш по разни незнайни малки пътчета към разни хижи (но обикновено там хижарите имат опит и техника да дърпат разни закъсали), но за Пампорово, Боровец и Банско няма как да закъсаш.

Трябва да усещаме съвсем лекото подхлъзване и веднага да пуснем газта! Завъртането не идва от нищото. Никога не ми се е случвало. В такива условия скоростта трябва да бъде най-много 50-60км/ч.
Веднъж ми се случи през деня на сух път зимно време да вдигна 140км/ч. Обаче през нощта на същия път усетих хлъзгане при 80км/ч. и веднага спрях, за да проверя пътя. Беше заледен! Продължих с 50км/ч. без никакви произшествия. Нямам катастрофи, обаче през годините успях да предотвратя много. Когато ни отнемат предимството на заснежена улица в града, как да спрем рязко? Не можем......Имах и такива случаи и натисках клаксона. Това ги спря. В крайна сметка се отказах от зимното шофиране заради такива безумци и защото колата бързо ръждясва и гние.

Понеже не познавам района си се бутам баш по пътчетата, обаче лятно време не ми е проблем. Проблема ще е зимно време

Няма сила, която да ти помогне за притеснението. Както някой написа, бих поговорила с младежа, който ще шофира и с родителите му. Бих обсъдила деня и времето на тръгване, маршрута, бих разпитала децата там къде планират да джиткат....
Моите деца от малки ги возех ежедневно....във всякакви пътни условия и непрекъснато съм обяснявала и коментирала какво се случва на пътя и реакциите и начина на шофиране на другите. И с тях в колата съм се завъртала....в градски условия. И съм удряла друга кола. Като цяло са запознати с опасностите и знаят какво е опасно шофиране.
Като тръгнаха да пътуват с приятели разпитвах за колата и шофьора. Няма как да не се притесняваме, но е важно да не им насадим излишна паника и разумно да обсъждаме рисковете.
И двамата имат книжки, големият шофира известно време, но нещо не беше особено ентусиазиран. Малкият има книжка, но в момента нямам кола и не шофира. Непрекъснато се возят при някого и на някъде. Важно е да могат сами да преценят при кого биха могли да се качат и да се доверят. Малкият има приятел, за когото ми каза, че никога няма да се качи при него...без да го е возил изобщо.

На лед и сняг и околните карат по-рисково.

Аз лично съм нов шофьор. Имам книжка от 1 година, но в същото време 25 000 навъртяни километра. Когато взех книжката си, бяхме планирали с приятели почивка до хижа Алеко, която ни е на 30 минути път. Тренирахме с баща ми пътя 4 пъти, за да съм уверена, че мога да го мина безаварийно, и въпреки това аз сама не си позволих да возя други хора до там. Аз лично никога не се доверявам на мои приятели да ме возят, защото знам на какво ги учат на шофьорските курсове. Моят протече така: с инструктора взехме 6 от общо 31 практически часове, в които почти не шофирах, а го разкарвах до еконт или пък по кафенета и каквито магазини от рода "практикер" се сещате. Не бях курсистка, а бях таксиджийка. След 6тия час заявих на инструктора, че няма на какво ново да ме научи и искам да ме пусне на изпит възможно най-скоро.
Имайте предвид, че не го казвам с голямо самочувствие и увереност, че съм страхотен шофьор, а имайки предвид това, че аз лично съм обяснявала на обучаващия ме какво е междинна газ и кога се ползва. Направете си сами сметка каква е подготовката в автошколите. Ако не те научи доверен човек преди това да караш, то няма да се научиш на нищо на курсовете. Така де, мисълта ми беше, че аз самата се притеснявам, когато возя други хора. Знам, че съм си напълно на акъла си, знам и как да реагирам в много ситуации, но не винаги шофьора е на 100% съсредоточен и това е нормално. Но е най-опасно при младите шофьори или точно тези като мен с по 20-30 хиляди километра. Тогава си мислиш, че вече си се научил да караш страхотно и пържиш колата повечко от колкото трябва. Когато съм пътувала с по голяма компания и съответно повече коли, се случва така че приятели от 2 различни коли решават да се гонят по магистралата, 3тия шофьор им се връзва на глупостите и започва и той да пържи и да гони. И не пропускайте това, че във всеки един млад шофьор винаги я има нуждата да се "похвали" пред другите с колата си, и в желанието си се разсейва и прави някоя изцепка. Друг пък ще реши да си надуе чалгата в колата, следващия ще крещи в ушите на шофьора. Съвета ми е да не ограничавате сина си от това да пътува с приятели, а да се уверите, че хората с които ще пътува, са отговорни. Уверете се и че сина ви има здрав разум и граници, и когато не му харесва шофирането на някой друг, най-добрия вариант е просто да слезе от колата и да се прибере по друг начин, независимо къде е. Винаги има опции. Това, което аз направих, когато за пръв път возих моя приятелка на по-дълъг път беше да си говоря направо с техните и да ги питам през кой маршрут да минем, за да им е по спокойно на тях. Предложих също да ги повозя малко, за да преценят сами дали ми се доверяват да им возя детето. Важно е отношението към родителите в случая и подхода на въпросния шофьор към Вас. Ако е сериозен и отговорен поне ще попита Вас лично дали сте съгласна да вози сина ви. Понякога малките неща правят достатъчно добро впечатление и ви осигуряват поне малко спокойствие. Но не забранявайте, апросто обяснете и оставете сина Ви сам да прецени дали му е спокойно да се вози при приятеля си. Ако сте го научили навреме, няма от какво да се притеснявате сега.

Фантазии...

Защото толкова ти е умението. НЯМА нормална кола да има нужда от междинна газ. Е, не знам, освен ако не гараш газка.

Да подчертая НОРМАЛНА кола, съвременна. Аз съм се учила на жигула и мога да ползвам междинна газ.