Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

В Норвегия работещите имат огромни права, а на работодателите са им вързвани ръцете за много неща. Ако договорът е постоянен (а той става такъв след максимум 1 година), няма как да махне човек, освен ако не е станал огромен гаф - кражба, самоотлъчка, злоупотреба или нещо такова. За 13г работа там един такъв случай не видях.
Единият ми работодател имаше през цялото време проблеми с персонала, просто работата беше кофти и хората излизаха в болнични много често (не е трудно да вземеш). Там болничните се плащат на 100%, като първите ! 16 ! дни се поемат от работодателя. Затова и норвежците са най-"боледуващите" работници. Също  могат  и да извиняват много дни (12, 16 или повече) в годината сами, без лекар, с декларация. 
Доколкото знам, няма възможност да се съкрати някой и срещу обезщетение. Чувала съм за такива случаи, но не когато проблемът е бил в работника, а фирмата е имала проблеми и е трябвало да намали персонала.
Та този шеф  - французин, с крайно различни разбирания за трудовия живот, но и с вързани ръце, като хванеше някой на мушка, започваше да се държи кофти с него, за да напусне сам.
А на последната ми работа там имахме един колега, на който работата му се виждаше супер досадна и го мързеше яко. Пуфтеше и мрънкаше, товареше ни с това, документите се трупаха, той се скатаваше, колкото може. Иначе си беше кадърен, и като нямаше накъде и трябваше да свърши нещо, го правеше бързо и точно.
Кандидатства в друг отдел и нашия мениджър му даде страхотни референции и му направи голяма реклама, с цел да се отървем. Е, колегата получи работата, интересна му е, той е доволен, нашия отдел доволен, всички са щастливи.
Способи различни, но най-често просто трябва да търпят и некадърници/мързеливци.
Честно ви казвам, като работник там съм имала чувството, че шефа ми там е длъжен да ме гледа повече от мъжа ми

Много интересно. Диаметрално противоположни са нещата в Норвегия на американската трудова реалност. Тук човек се подготвя да си търси работа от първия работен ден на новата работа.

Това беше начинът на Норвегия да ни държи към себе си толкова дълго. Толкова е комфортно, сигурно и спокойно, че е трудно да се пусне човек.

Това е само единият сценарий. Компаниите си имат бюджет и когато нещата са зле и не може да има повишение на заплатата, не само мърлячите и некадърниците си тръгват.

И да, малко тъпо се получава това с четирите заплати. Минимум.
Ако си сносен кадър, никога няма да те изхвърлят, но нещата ще са зле и ще си тръгнеш сам, безплатно. При нас колко откачалки и некадърници изпратиха с 4, че даже и 6 заплати.... Ехеее

Просто от любопитство - а тези субекти успяват ли да се намърдат другаде (ако знаеш, разбира се)?

Ами, не всички, но повечето да. Все пак говорим за преди 2-3г., когато пазарът беше друг и имаше.  
Имахме една кукавица, която е гонена с 4-6 заплати почти от всяко работно място. Тя си говореше сама и много други неща. И да, намира си. Други си имат други доходи и си ги харчат със здраве.
Един льоло беше казал на мениджъра си, че явно за пиячка има бюджет и директно на същия ден беше изпратен. Но пак не с 4 заплати, а с 5.

На мен ми се струва, че при криза си тръгват първи най-високо платените кадри, а не непременно най-некадърните. Повечето пъти се започва със средния мениджмънт, а ако е много голяма кризата - с високия.

Стана ми интересно. Бихте ли споделили по кой член е това?

По взаимно съгласие. Не помня кой член е. Съгласяваш се да нямаш претенции срещу Х пари.

Проблемът е, че кофти служителите си личат от начало, но компаниите нямат воля да махат лесно и в изпитателния срок. Все (където съм работила) е било почти невъзможно да се махне човек, видимо несправящ се, а в изпитателния срок е най-безболезнено.

Все си мисля, че тия 4 заплати не са кой знае каква “награда”.

От гледна точка на служителя това е доста удобен вариант. Получаваш няколко заплати, можеш веднага да започнеш да си търсиш нова работа и го правиш без финансовия натиск да приемеш първата оферта. На практика имаш предимство пред човек, който просто е с 3-месечно предизвестие и трябва да го отработва.

Освен това прекратяването е по взаимно съгласие, а не дисциплинарно уволнение, така че реално не остава впечатление, че си бил "уволнен". В крайна сметка това е доста win-win ситуация- компанията приключва отношенията бързо, а служителят получава време, спокойствие и финансова възглавница, докато си намери следващата работа.

За теб- да. Но я си представи да те мързи да гледаш, да не можеш да се справяш и постоянно да си бъркаш в носа, да се чудиш на кого да си метнеш задълженията и да си ползваш работния ден за какво ли не.
Да си без амбиции за нещо, камо ли за развитие. Взимаш си заплатата. И както сама казваш, трудно е да се махат хора, цел номер едно ти е да изкяриш максимално на рая длъжност. За такива хора 6 заплати вместо уволнение са супер.

331-ви

Да, да, разбирам го това. Сигурно всеки човек е попадал на такива колеги. Но понеже животът не е само да вземеш 1-2-4-5 заплати, а се случват и някакви други неща тип майчинство, кредит, семейни сътресения, някак в тия моменти е добре да имаш адекватна работа, на която да стъпиш. Знам ли.. може да не съм права.

Аз съм съгласна, но те явно си имат други доходи.

Здравейте, има ли някой, който е направил кариерен завой от административна длъжност в корпорация към работа в здравеопазването и медицината?

Навсякъде в Европа имало глад за медици, та ако тук е ниско заплащането може да си търся работа в Ирландия или Великобритания, а чета, че на повечето административни и бек офис служители ИИ се гласи да им изяде хляба и ми се иска да пробвам нещо, което винаги ми е харесвало и е стабилен занаят, трудно заменим от ИИ.

Мисля, че и за Канада медицинските сестри например получават повече точки за кандидатстване за виза от хора на чисто административни позиции.

Имах позната, чиято детска мечта беше да стане ветеринар. Беше с много добро сърце, но не беше по ученето, та по ред причини не се случиха нещата, дори не кандидатства. Стана майка много млада, отгледа си детето, беше работила само като сетвитьорка сезонно, после мъжът й я издържаше. Някъде след 30 записа здравен мениджмънт (нямам идея в какво се състои кандидатстването), завърши и беше успяла да си намери административна работа в един здравен център.
Като Ви чета, едва ли имате предвид това. Говорите за истинска медицина, сестри - проучили ли сте въпроса с условията за кандидатстване? Можете ли да си позволите да учите няколко години? Глад за кадри има, но това ли Ви е единственият мотиватор, или имате желание за сферата? Работата в такива колективи често е токсична, поне в България, особено за сестрите. За лекар ми е трудно да си представя да седнете тепърва да се борите с теми по химия и биология и с всички млади, които сега завършват, но ако това е, което искате да правите, и мотивацията Ви е силна, опитайте. Според мен е твърде голяма лъжица, и трябва да сте абсолютно убедена, че го правите по собствено желание, а не като потенциален спасителен план.