Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

А защо възприемате буквално като заплаха? Изпълнението е културен разговор с обосновка, но на всички участващи им е ясно, че ако обосновката не даде резултат, този служител е вън с единия крак.

Защото е точно такова - ако не ми вдигнеш заплатата, напускам. (с каквито и думи да се облече....).

Културният разговор не предполага ултиматуми.

Е, културно, де, това е ясно. Не е там въпросът. Просто веднъж като си казал, че ако не ти вдигнат заплатата, напускаш, прави кофти отношенията с мениджъра. Така си мисля аз. Тоест бих го направила, ако мачът е свирен така или иначе.

Зависи какво разбираш под свирен мач. Ако ти харесва мястото, но заплатата е ниска и знаеш, че където и да е другаде ще получиш със сигурност 20% отгоре - седиш ли?

Ами точно, ако знам, че няма да седя, може да почна с “напускам, ако не ми вдигнете заплатата”. Но ако искам да остана и да се развивам там, сигурно няма да поставя въпроса така. С такъв метод на комуникация няма да съм първа опция за развитие и малко се губи доверието. Иначе съм го правила, ама наистина мачът беше свирен. Беше ми все тая дали оставам, или си тръгвам.

В предишната ми работа доста колеги го направиха. Само, че първо имаха налице получена оферта от друга фирма с по-висока заплата и вече на тази база провеждаха разговори - "Работата ми харесва, супер е, но парите не ми стигат, имам оферта за еди-каква си сума, да си подавам ли предизвестието?". Обикновено им вдигаха заплатите, но на един колега му пожелаха успех и трябваше да се премести. Аз не бих си сменила работата само заради заплата, ако тази, която получавам горе-долу ми стига. Обаче и на новата работа, и на предишната не са назначавали новите на по-високи заплати от старите. Аз започнах с малко по-ниска от предишната ми заплата. Имах и други предложения тогава, но нямаше нито едно дори на нивото на дотогавашната ми заплата. Сега, година по-късно вече стигнах това ниво и малко отгоре.

Всеки опит за извиване на ръце е грешка, според мен. Цивилизован разговор - да, но и двете страни трябва да са готови да чуят и да си преценят.
Ултиматуми се поставят само, ако сте готови да ги изпълните, иначе олеквате сериозно и спират да гледат добре на вас.

Увеличението на заплатата може да не е възможно изобщо да се случи в зададеното време по чисто обективни причини или пък изобщо да не се случи - например, ако говорим за човек с високо самочувствие, но не така висок пърформанс. Имала съм случаи на колеги, които напускат, защото имат различно виждане за ситуацията (напълно ОК, тяхно право), получават отказ за увеличение и после екипът вижда, че този отказ е бил обоснован (причината за напускането обичайно се споделя по пушкоми неофициално, по напускането се съди, че е имало отказ, а после, човекът като поеме задачите на напусналия му иде да се гръмне).

В какъв смисъл му иде да се гръмне? Задачи са малко или са много?

Това се опитвам да обясня, че думата напускам никога не е фигурирала в тези разговори, ни пряко, ни заобиколно, ни по подразбиране. Това, че има хора, които отиват с готови оферти да се изрепчат с "или напускам" е съвсем друга бира и изобщо не знам защо ходят да го водят този разговор, като мислено вече са вън така или иначе. В нито един от случаите, в които съм повдигала въпроса, не съм имала оферта и то е защото съм искала да остана. Съответно ми се е получило, но подходът е важен. И да не ми се получи, мениджърът ми може да си помисли, че ще си търся нова работа, но едва ли ще ме махне. А аз ако намеря, ще стане ясно когато... Дори и да реши да ме махне, поела съм този риск. Но по факта, че винаги добре са завършвали такива разговори, а чета че хората отиват с нагласа край разговор или напускам, на мен ми говори, че наистина много хора нямат това умение как да подходят (ако наистина искат увеличение, а не просто да си пляснат офертата на масата).

По-скоро се визира качеството на работата на напусналия, което обяснява защо не са опитали да го задържат.

Много ми е интересна тази тема и ще се включа наново, защото има много за обсъждане и споделяне. Преди няколко месеца я следях и малко писах, но ще се представя наново.
Моят настоящ работен път е следният:
Преди година и нещо се преместихме от Норвегия, където живяхме 13 години, в Испания - което ни беше мечта отдавна. Избрахме си тукашния район 1. защото е рай, 2. защото виждах някакви възможности да се пласирам с норвежки, 3. мъжът ми също има поле за действие. Не е голям град, и  шанса за читава работа, каквато напуснах, за да се преместим, също не е голям. 
Имах лукса да не започвам първото ми попаднало нещо на 5тия ден от пристигането, както беше в Норвегия. Даже година-две си бях дала.
След  няколко месеца престой тук започнах да опипвам почвата и на първото място, където кандидатствах, ме поканиха на интервю и предложиха работа. Позицията не е нещо уау (ама то пък не е като и аз да съм топ-топ-топ) - административна работа в туристически апартаменти. Колкото и да бях подготвена за разликата в заплатите между двете страни, все пак бях шокирана, че предлагат минималната за страната заплата.  Беше ласкателно да получа оферта с първия изстрел, и се чудех аз ли съм такава звезда, или съм имала късмет, но в крайна сметка заради заплатата отказах.
Продължих да кандидатствам много селективно и в продължение на 2-3 месеца имах 6-7 интервюта. Оказа се, че за жалост минималната заплата е едва ли не старндарт, и си има много кандидати и за позиции с такава. Все пак за статистиката да вметна, че съм със средно образование, испанския ми е на ниво B1 и кандидатсвам  за офис длъжности  и тук там нещо туристическо, но където пак имат ред изисквания.
Въпреки че в района има много скандинавци се оказа, че има много малко места, където мога да пласирам норвежия. Излезе една работа отвкъщи с норвежки, там пък изникна българин - рекрютър. Минах всички етапи, асесмънти, тестове, предложиха ми работата. Аз имах някои въпроси за доуточняване, но преди да ми се отвори възможност да ги коментирам - изненада! - оттеглиха си предложението - мениждмънта решил, че норвежкия тийм е достатъчно голям.
Общо имах няколко финални етапа, както и много изкушаващо предложение за длъжност, която обаче сметнах за прекалено голяма лъжица за моята уста и като си казах честно какво могат и какво не могат да очакват от мен, стигнахме до извода, че е по-добре да пропуснем.
В последно време обаче настана суша, имах и една голяма греда - уж много добър фит, но накрая не ме взеха. Тогава вече се поотчаях и реших, че ще свалям летвата и ще приема следващата възможност, която се появи.
Нещата взеха неочакван обрат - получих обаждане и покана за интервю за нещо, за което не бях кандидатствала.  Фирмата и работата с оказаха много интересни и перспективни и се усетихме добре още там, на място. Направо си ми казаха, че има още формалности, но най-вероятно ще ми предложат. Същият следобед имах второ интервю, този пък онлайн. Там вече стана ясно, че не се интервюираме, а обсъждаме детайли. На другия ден подписахме договор, а след още три пътувах за едноседмично обучение в Полша.
В следващия пост ще разкажа малко за работата, че вече стана прекалено дълго.
Като за финал искам да споделя, че от днешна гледна точка много се радвам, че не се огънах и не се насадих на някои пачи яйца.
Процесът общо отне 8 месеца и си беше игра на нерви на моменти. Да не казвам голяма дума, че съм само от месец и половина там и още съм в изпитателен срок, но засега ми се виждат много добре нещата.
Е, заплатата ми в Норвегия беше 250% по-висока, но подобни разлики бяха нещо, с което донякъде се бяхме примирили предварително.
 И тъкмо като обсъждаме в темата това - май малко се прецаках на въпроса с очакваната заплата. Назовах скромна цифра, уточнявайки Като за начало. Дадоха ми мааалко над това и ще търся начин за скорошно регулиране.

Много интересен разказ, очаквам продължението 😊.

International, и на мен ми е много интересно, включвай се и по-нататък. Колко е към 2026 минималната заплата в Испания? То е ясно, че разликата с Норвегия е пропаст, но като оставим това настрани по принцип в Испания не е ли доста по-евтино като стандарт спрямо Норвегия? В смисъл със средната заплата за Испания не може ли да се живее добре там?

International, спомням си преди като писа.
Радвам се, че си намерила добра работа, дано ти е на късмет!

В Испания заплатите масово са ниски за офисни длъжности, често нямат хоум офис, договорът да стане постоянен е много трудно! Най-големият проблем са квартирите, разбира се зависи от района. Страхотно е, че си успяла въпреки ситуацията!

Предполагам, че много зависи от локацията и вида компания. Миналата година ходих няколко пъти в трите офиса на нашата фирма в Испания. Офисите са празни след обяд - всички се прибират вкъщи и доработват там. Заплатите не са малки, поне в сравнение с нашите, а цените им не са по-високи от тукашните.