Сложени отношения

  • 773
  • 24
.
Виж целия пост
# 1
Не пускаш детето при баба и дядо, а ти се реве, че то няма да има баба и дядо... За какво е темата, не можях да схвана?
Виж целия пост
# 2
Не пускаш детето при баба и дядо, а ти се реве, че то няма да има баба и дядо... За какво е темата, не можях да схвана?

Не го пускам - обясних защо. А ми се реве щото при наличието на баба и дядо то все едно ги няма, такова им е поведението... Описах ситуацията си детайлно. Sad
Виж целия пост
# 3
Защо продължаваш да имаш очаквания и да им вменяваш чувства и задължения, каквито изначало нямат?
Виж целия пост
# 4
Защо продължаваш да имаш очаквания и да им вменяваш чувства и задължения, каквито изначало нямат?

Щото искам да съм уважена като дъщеря, обичана, видяна. Но не става.
Виж целия пост
# 5
И няма да стане. Ще те търсят само, когато имат нужда и старостта напредне.
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.

Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?
Виж целия пост
# 6
И няма да стане. Ще те търсят само, когато имат нужда и старостта напредне.
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.

Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?

Не са в този свят другите баба и дядо, за съжаление.
Виж целия пост
# 7
За какво е темата точно?
Не искаш детето ти да общува с твоите родители и им го казваш.
Виж целия пост
# 8
Гледай си детето и мъжа и спри да имаш очаквания. Това ми е съвета. Ако продължаваш да търсиш валидация и одобрение - то само ще страдаш, нищо повече.
Виж целия пост
# 9
Аз много добре прочетох и разбрах защо не пускаш детето. Кое обаче те кара да ревеш, не разбрах. Че бабата и дядото не са каквито ги искаш? Разбрала си го още като дете, какво сега е новото?
Виж целия пост
# 10
И няма да стане. Ще те търсят само, когато имат нужда и старостта напредне.
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.

Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?

Очаквам да имат повече очаквания от брат му на който му се полага къщи и всичко което имат, тъй като си го гледат като малко дете а той е на 30+.
Аз много добре прочетох и разбрах защо не пускаш детето. Кое обаче те кара да ревеш, не разбрах. Че бабата и дядото не са каквито ги искаш? Разбрала си го още като дете, какво сега е новото?

Новото е че когато родих видях още повече неща, неща за които преди съм била сляпа.
Виж целия пост
# 11
След като и мъжът ти не е съгласен да пращате детето при тях, какво го обмисляш въобще. Като порасне, примерно в гимназиална възраст, може да отидена гости, ако страната е хубава и ако иска, макар че едва ли  тинекджър ще иде доброволно при баба си и дядо си, те си имат други предпочитания.
Виж целия пост
# 12
Авторке, натрупала си много огорчение към родителите си. Опитай се да ги приемеш такива каквито са, защото промяна няма да има. Това ще помогне на самата теб да се чувстваш по-добре и по-спокойна.
Противоположният казус на твоя :
Имам позната, дъщеря и живее в чужбина, двамата с баща и са дали всичко за нея, образование, имоти, пари, въобще позлатили са я както се казва, но дъщерята не иска често да контактува с тях и не ги допуска да видят внучето си, което е на почти 3 годинки вече.
Виж целия пост
# 13
Оправи си заглавието - две думи са все пак. Никакъв проблем нямаш, сама копаеш в някакви минали подробности кой колко често бил идвал и не идвал. Просто се чудя как помните такива неща. Майка ти не е била длъжна да стои с детето час или два, когато е било бебе. И моята не седеше, въпреки че живееше с нас - виках гледачка, за да изляза, докато синът ми навърши 10 и вече можеше сам да се оправя. Гледай си живота и семейството и не дълбай - от това няма да ти стане по-добре. Насила не можеш да искаш нищо от никого. Ако искаш, прати им детето. Ако не искаш - недей. Ако бях на твое място, щях да го пратя, за да си почина малко. Голяма работа, че ще му се развали режима за две седмици - нали цяла година яде здравословно. Във фамилията, докато синът ми беше бебе, всички разправяха как само да порасне малко, ще го водят и взимат къде ли не. Ами още чакам - синът ми ще навърши 14 през септември - всички го обожават, обаждат му се, глезят го, водят го, но само ако аз съм там. Имаме къща на морето - баба му, дядо му, прабаба му и чичовците му са по цяло лято там. От май започват да питат кога идваме, но само двамата. Дори не си правя труда да настоявам да го вземат - така го чувстват, така правят.

Струва ми се, че имаш високо мнение за себе си и подценяваш (а сигурно и се срамуваш) от родителите си. Тоя self-parenting от къде го измисли?! Аз също не съм посягала към цигари и алкохол като тийн, нито пък след това, но определено не го смятам за постижение.
Виж целия пост
# 14
Авторката не може да се изразява нормално. Нито да общува. С родителите си.
Тия драми е трябвало да ги обсъжда с тях.
Тука е да помрънка. Ама ние освен да почешем клавиатури, друго не можем да направим Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия