Здравейте!
Не знам дали това е правилното място за темата, но не намерих по-подходящо.
Имам проблем с родителскито семейство, проблема е в мене, не знам как да го реша. Цял живот съм черната овца, сама се оправям как знам и умея. Аз съм от тези деца които са self parenting. Сама си поставях граници докато бях в тинейджърските години/без цигари, алкохол../ всичко с цел по-лесно да стана независима, нищо да не стои на пътя ми. Завърших университет и не работих в областта, а заминах в чужбина за да работя нискоквалифициран труд (щото вкъщи имах х причини по вина на родителите ми- тъврде дълго и извън тази тема). Оправях се както знаех и умеех няколко години, докато не срещнах мъжа ми. Оженихме се и имахме 1 дете. Докато работих в чужбина в дъщата държава се преместиха и моите родители, но на 600+км от нас. Когато се роди детето се преместихме ние във техния град, с цел да имам помощ от майка ми. Все пак ми е първото дете и не знаех как ще се справя. Смятам че това беше може би най-голямата грешка в живота ми. Вместо майка ми да идва първите дни след ражданането да гледа бебето за 1-2 ч или през уикенда, тя идва най-много 2-3 пъти за всичките 3 години които бях ме в града. Винаги коментарите бяха за кое къде стои, защо якето е на стола, при това никога не е било мръсно в дома ми. Винаги се заяждаше с мъжа, и това през мен. Тя го ненавижда, а баща ми просто е безразличен. След като бях с бебе на 1 седмица, мъж който беше съкратен от работа/намаляване обем на работа/, майка ми ми отпрати коментар как не съм подредила дрехите и ѝ казах че се държи като свекърва с мен а не майка - тя много се ядоса, направи го на скандал как в жертва и не е очаквала такова нещо от мен. Много ме доболя и чак днес, години след това не мога да проумея как можа да се държи така с мен.
Минаха 3 години в това градче и след като психически не издържахме се преместихме обратно в Бг. Тук имах коментари как това е най-голямата глупост която правя, как мъжа ми ме държи робиня, детето ще стане идиот и тн. Държа да кажа че тук имаме 2 жилища, работа, без дългове, почиваме нормално (сега почивките не са в Китай, но сме доволни с това което имаме) Детето има всичко от което има нужда, развива се правилно.
Живеем така вече няколко години. Родителите ми не са идвали за рожден ден на детето, освен една година когато решиха да си вземат 2 дни отпуска за да дойдат със самолет. Сега когато вече е ученик и няма градина през лятото решиха че трябва да го гледат това дете, да идват да го вземат и върщат. Аз не съм ок с това да го вземат за 2000км път, не съм ок с начина по който живеят - много цигари и то вътре в хола, много сладко - вече са с диабет, много нездравословно хранене. Аз си имам здравословни проблеми като резултат на такова хранене в детските години, не искам същото и за детето ми. Не се храним вкъщи супер здравословно, но държа на някакви граници. Пр. закуска сладолед, на обяд др.сладко , вечеря в 23ч - не съм ок с това. Тях не мога да ги променям, но не искам детето така да израства.
През годините когато живяхме в техния град, те нито веднъж не останаха там за коледните празници примерно за да сме заедно. Сега ме тормозят как аз съм виновника че те нямат връзка с детето, въпреки че минавам х км за Коледа или през лятото за да видят детето. Когато сме там, всеки си гледа работата, излиза с приятели и пак съм сме си ние с детето. Смисъл - елате тук, колкото да се каже че сте тук. Сега когато детето вече е по-голямо , искат да им го пускам само. Мъжа не е съгласен, аз не съм съгласна, а на всичкото отгоре съм и виновна че нямат връзка. Много ми е тъжно когато видя баби/дядовци как взимат децата от градина/училище/тренировки, как стоят в парка или площадката .. реве ми се чак че детето няма да го има това при наличие на баба и дядо. Те не искат да идват в градът ни, показват си го уж под претекст че не ги каним. Не веднъж съм поканила майка ми да идва, особено лятото. Има дни отпуска, има пари, но няма желание.
как да не се чувствам виновно? При всяка следваща година ме натискат повече да им пускам детето само, а аз не го искам това нещо......
Виж целия пост
Не знам дали това е правилното място за темата, но не намерих по-подходящо.
Имам проблем с родителскито семейство, проблема е в мене, не знам как да го реша. Цял живот съм черната овца, сама се оправям как знам и умея. Аз съм от тези деца които са self parenting. Сама си поставях граници докато бях в тинейджърските години/без цигари, алкохол../ всичко с цел по-лесно да стана независима, нищо да не стои на пътя ми. Завърших университет и не работих в областта, а заминах в чужбина за да работя нискоквалифициран труд (щото вкъщи имах х причини по вина на родителите ми- тъврде дълго и извън тази тема). Оправях се както знаех и умеех няколко години, докато не срещнах мъжа ми. Оженихме се и имахме 1 дете. Докато работих в чужбина в дъщата държава се преместиха и моите родители, но на 600+км от нас. Когато се роди детето се преместихме ние във техния град, с цел да имам помощ от майка ми. Все пак ми е първото дете и не знаех как ще се справя. Смятам че това беше може би най-голямата грешка в живота ми. Вместо майка ми да идва първите дни след ражданането да гледа бебето за 1-2 ч или през уикенда, тя идва най-много 2-3 пъти за всичките 3 години които бях ме в града. Винаги коментарите бяха за кое къде стои, защо якето е на стола, при това никога не е било мръсно в дома ми. Винаги се заяждаше с мъжа, и това през мен. Тя го ненавижда, а баща ми просто е безразличен. След като бях с бебе на 1 седмица, мъж който беше съкратен от работа/намаляване обем на работа/, майка ми ми отпрати коментар как не съм подредила дрехите и ѝ казах че се държи като свекърва с мен а не майка - тя много се ядоса, направи го на скандал как в жертва и не е очаквала такова нещо от мен. Много ме доболя и чак днес, години след това не мога да проумея как можа да се държи така с мен.
Минаха 3 години в това градче и след като психически не издържахме се преместихме обратно в Бг. Тук имах коментари как това е най-голямата глупост която правя, как мъжа ми ме държи робиня, детето ще стане идиот и тн. Държа да кажа че тук имаме 2 жилища, работа, без дългове, почиваме нормално (сега почивките не са в Китай, но сме доволни с това което имаме) Детето има всичко от което има нужда, развива се правилно.
Живеем така вече няколко години. Родителите ми не са идвали за рожден ден на детето, освен една година когато решиха да си вземат 2 дни отпуска за да дойдат със самолет. Сега когато вече е ученик и няма градина през лятото решиха че трябва да го гледат това дете, да идват да го вземат и върщат. Аз не съм ок с това да го вземат за 2000км път, не съм ок с начина по който живеят - много цигари и то вътре в хола, много сладко - вече са с диабет, много нездравословно хранене. Аз си имам здравословни проблеми като резултат на такова хранене в детските години, не искам същото и за детето ми. Не се храним вкъщи супер здравословно, но държа на някакви граници. Пр. закуска сладолед, на обяд др.сладко , вечеря в 23ч - не съм ок с това. Тях не мога да ги променям, но не искам детето така да израства.
През годините когато живяхме в техния град, те нито веднъж не останаха там за коледните празници примерно за да сме заедно. Сега ме тормозят как аз съм виновника че те нямат връзка с детето, въпреки че минавам х км за Коледа или през лятото за да видят детето. Когато сме там, всеки си гледа работата, излиза с приятели и пак съм сме си ние с детето. Смисъл - елате тук, колкото да се каже че сте тук. Сега когато детето вече е по-голямо , искат да им го пускам само. Мъжа не е съгласен, аз не съм съгласна, а на всичкото отгоре съм и виновна че нямат връзка. Много ми е тъжно когато видя баби/дядовци как взимат децата от градина/училище/тренировки, как стоят в парка или площадката .. реве ми се чак че детето няма да го има това при наличие на баба и дядо. Те не искат да идват в градът ни, показват си го уж под претекст че не ги каним. Не веднъж съм поканила майка ми да идва, особено лятото. Има дни отпуска, има пари, но няма желание.
как да не се чувствам виновно? При всяка следваща година ме натискат повече да им пускам детето само, а аз не го искам това нещо...... 
