В момента чета ... 100

Ако ти е харесала "Балканска рапсодия", "Око" няма как да не ти хареса също, историята на Мириам ще я прочетеш пак, но разказана от друга гледна точка, а освен нея и развитието на фамилията до днешни дни. Това, че книгата е 700 страници няма никакво значение, защото се чете много бързо и неусетно.
ПП: тъкмо видях във ФБ, че е книга на месеца в Ориндж и е с 20% намаление.

И аз започвам Тео от Голдън, дано да ми хареса. Ще я чета вкъщи, тая тухла няма носене. Ненужно голям шрифт и бели полета....

Имам "Балканска рапсодия" от доста време, трябва да я намеря и да я прочета след вашите отзиви. "Тео от Голдън" също ме чака (малко обема ме плаши).
Довърших снощи "Един по един"  на Крис Картър - дадох 4* само защото се оказа, че някога съм я чела и се досещах за част от нещата. Иначе великолепен Картър!
Започвам" Свободна " на Леа Ипи - Албания през 90те - абсолютно непозната история за мен. Дано ми хареса!

Аз я четох електронна и някак не усетих големината. Но толкова е приятен стила, че се чете неусетно.

Еха,супер. Много се е разписал този човек 😊 ще я дебна за намаление покрай 1 ноември.

Тъкмо завърших "Фрида Кало и цветовете на живота" от Каролине Бернард.
Много ми хареса.
Признавам си, че не познавах в такива детайли живота на художничката. Оказа се, че е имала невероетно интересен живот, макар и нелек.

Дочетох „Шпионският бряг“. Препоръчвам я на любителите на шпионските трилъри и на търсещите на четиво за разпускане. Историята е динамична и увлича. Има от всичко в умерена степен – и насилие, и шпионски тактики, и дори романтика. Все пак авторката е жена.
А най-много ми харесаха бележките в края, че наистина в Мейн има градче, в което живеят доста бивши агенти на ЦРУ след пенсионирането си...

Прочетох ""Индрише" на Хапсали. Видях, че има доста добри ревюта. Може би не съм разбрала замисъла. Рекламирана е като полифоничен роман, но тук има множество гледни точки до голяма степен обособени като разкази. Много малко ги свързва и то не по убедителен начин. Богатият но някога беден Беноа, дебелата Лили, загорялата Йоана--това не са мои определения, но така са представени като щрихи (през очите на други герои също) защото няма и начин да се градят образи в този формат.

Ще продължа с колекцията с готическа тематика. Повече в настроение съм за това.

Майчинството ми приключи и два месеца не се добрах до книга 🤣
Прочетох "Перфектният развод" - Дженива Роуз
*снимката е от инстаграм

Тази част от историята е блудкава, прекалено "нагласена", хубаво е че се чете бързо и не ти губи прекалено от времето.

Най-напред да се отчета за снощи: дойдоха повечето от тези, дето трябваше... и да им благодаря, че в неделята избраха и "Цветя от края на 80-те".   Гости ми бяха Кольо Гилъна и Адри от ЕрМалък - понеже и те са вече мемоаристи на 2-то БГ рок поколение. И Гери Райжекова ("Невидимият рок"), дори цялото семейство на "Мис Гори Бел" - "момичето на телефоните" от Музикалната кутия от началото на 90-те. Плюс бивша зам.министърка на културата - като приятелка и четяща фенка. Благодаря, че бяхме заедно.

И читателски съвет/мнение да не подхващате "Наричай ме ловец" - Джим Шоки (2023; 2024-Бард). Не ми се беше случвало да чета едни 450 стр. цял месец...
Фабула - световна конспирация. Сюжет - две приятелки пътуват насам-натам из Америка и Канада, водени от напътствия в писма от таен "ловец", член-вербуван от злия още по-таен шеф на лошите. Те, всъщност, крадат произведения на изкуството - ала такива, които 9/10 от народонаселението и колекционерите не подозират, че съществуват. Като "Капанът за души", примерно. Заради "дейността" си не си поплюват и убийствата са като забърсване на трохи от маса. Двете момичета са уж журналистки, ала за всяко лице/събитие/случка - които оня им подава в писмата, ровят в интернет - понеже искат да се уверят, а и се оказва, че нищичко не знаят (а там авторът ни забълбуква с истински реални такива). Тия писаници в полето за търсене в Гугъл са болднати в книгата - както и повечето от отговорите. Беше ми обидно като средно грамотен читател заради простотията на героините.
Нищо кой знае какво не се случва. Пътуване с бял мерцедес, убийства, злодей в тъмна стая - раздаващ заповеди на слугите без лица (в тъмното). В началото е мъничко по-интересно - докато пишещия писма е малко момче и се оказва, че има дарбата да разпознава истински неща от фалшиви.
Лично аз продължих четенето до края като авто-експеримент дали ще удържа. Не казвам, че съжалявам само от гордост да не се окаже, че съм бил по-голям идиот от героините и автора. Да речем, че съградих някакви репери, които при друга подобна книга, биха ми включили алармата тутакси.