В момента чета ... 100

А кой ще да сте вие , че да приравнявате Джойс въобще?
Попитах дали сте го чел. Виждам давате примери с Павич и Перек.

Наскоро прочетох " Сърцето е самотен ловец" , след като я видях препоръчана в темата. Изключително много ми хареса., благодаря на всички , които я споменаха.

Перек е странен, пъвро се запознах с Вещите. Това, беше първата най-странна книга, която четях през живота си, а бях само на 16 - после я четох много пъти след това, за да рязбера, за да вникна в идеята. Вникнах много години по-късно.
От него самият са преведени много малко неща, от целият кръг Улипо българският читател познава съвсем малко произведения.
Те са ... аз за всяко нещо развивам своя собствена Версия Пеликан.

Това са хора, писатели и не само, които са се опитали да проумеят съвременият човек, както самият Перек описва - затънал до гуша в една торта, от която той получава само трохите. Как се развива неговата лакомия, как губи представа за мястото си в света, за себе си и за собственото си значение, как се размива във времето, защото не придналежи никъде и нищо, истински не му придналежи.

Много се радвам, че Сърцето е самотен ловец Ви е харесало - мен ме разтърси навремето.

Чета ревютата на новите книги - Богът на малките неща - четох ревютата и не мога да преценя ...интересна и дълбока ли е книгата или пак полит-коректни щрихи?

Много е хубава "Богът на малките неща"!

А по темата - в момента слушам "Лунен тигър" на Пенелъпи Лайвли, също книга с Букър, но на този етап не ми е топ. Успоредно с нея чета "Пилето" на Уилям Уортън и се радвам, че не съм прочела всичко от автора и че имам още такива книжни удоволствия, които да си доставям и в бъдеще.

Chubby, радвам се, че сподели, благодаря!
Калвино ми беше отдавна в списъка, сега поръчах 2 планувани заглавия, и сложих в кошницата "Живот- начин на употреба" на Перек, за да се запозная и с него.
"Сърцето е самотен ловец" също пътува към мен.
Списъка ми за четене е пълен поне до 2030та, а както обичам и да препрочитам, вероятно до 2033. 😊

Уникална е ' Богът на малките неща', любима книга.
За съжаление по-новите книги на авторката- 'Министерството на върховното щастие' и 'Моят подслон и моята буря' не се доближават и малко до дебютния ѝ роман.

"Атлас на невъзможния копнеж" също не беше лоша, но и тя не е на нивото на "Богът...".
Любопитна ми е "Моят подслон и моята буря" Видях в  GR , че я четеш. Ще се радвам, ако споделиш мнение за нея

Започнах я в Читанката - ще пиша после мнение и аз като я прочета

Къде открихте Животът  на Перек
Аз чета "Един малък късмет" - Клаудия Пенейро.

И аз чета "Сърцето е самотен ловец", много ми е уютна. Напомня ми на "Да убиеш присмехулник", "Спасителят в ръжта", все любими книги.

Ох, тамън е намалена в озон, май ще се поръчва.

тука има някакви последни екземпляри

https://knizhen-pazar.net/products/books/2257577-zhivotat-nachin-na-upotreba

Прочетох от Богът първа глава - започва многообещаващо.

Прочетох Хората от платформа #5 и направо браво на авторката Клеър Пули, която е окрала Момичето от влака и я е превърнала в комедиеен чиклит, удобно настанена във вагона на Ориент Експрес от Агата Кристи (като уж хитро е махнала убийствата в сюжета и нали… се придържа към смешките).

Сега ще почна Край морето от Абдулразак Гурна.

Нека се придържаме към темата, а не да коментираме участниците кой къде живее по принцип. Хубаво е да се дават линкове за книги, но без да клюкарстваме, да?

ОК, редактирах си поста, чак пък клюкарстване ...

Четейки Богът на дребните неща, се сетих на какво ми прилича тази книга - на Белият олеандър.

Накарахте ме да се замисля с въпроса си. Защото той е малко като този "Ти престана ли да пиеш коняк сутрин?" Чел ли съм "Одисей" на Джойс? Накратко: да, защото съм прелистил страниците на книгата, минавайки с очи по текста в опит за преследване на фабулата; не, ако приемем тезата на Сартр, че всяко литературно произведение е "апел към свободата на читателя за съучастие в пресътворяването му".

Фабулата в "Одисей" е с обем като за разказ - 15-20, максимум 30 страници. Останалите 800+ страници за пълнеж - своеобразна асоциативна игра с образи, идеи и концепции от античната и средновековна литература, теология и философия, които човек трябва да държи активни в паметта си, за да получи удоволствие от проследяването на всяка асоциация. Интелектуално развлечение от тип "игра на стъклени перли" (в смисъла, който влага в понятието Херман Хесе), което навярно би допаднало на ерудиран литературовед с класическо образование и много свободно време. Какъвто аз не съм.

Така че, не мога просто да зачеркна Джойс като вид модернизъм, който не заслужава хартията, на която е отпечатан. Не мога да се съглася и с мнението на Юнг, който преглежда болната от шизофрения дъщеря на писателя, прочита "Одисей" и заявява категорично, че и бащата на пациентката му страда от същото заболяване. Най-малкото, защото шизофренията, дори в люцидната си форма (протичаща с непомрачено съзнание) е свързана с рязко намаляване на интелектуалния потенциал. Докато произведението на Джойс е сложна, многопластова конструкция, чието изграждане изисква интелект значително над средния. Мога да се съглася с Юнг единствено че писателят е с предразположение към шизоидна психоза, която развива на по-късен етап от живота си, на база последното му произведение - "Бдение над Финеган". Роман, който е изпълнен с неологизми до степен на непреводимост, а използването на неологизми е един от критериите при диференциална диагноза на шизофрения.

Да обобщя мнението си за "Одисей". Научавам ли нещо ново от този роман? Допринася ли той с нещо за развитието на личността и мирогледа ми? Изпитвам ли удоволствие от четенето му? Отговорът и на трите въпроса е категорично "Не!". Така че се солидаризирам с отговора на един велик писател, съвременник на Джойс - Хърбърт Уелс, когото чета с удоволствие и който след запознаване с "Бдение над Финеган" пише на автора: