В момента чета ... 100

- и двете книги на книжаря, които имам за екран (Шон Битъл: Изповедите и Дневника). Мн.приятно разтоварване с лек незатормозващ прочит, преобладаващо добро настроение, вечерно отърсване и от философИи и от простотии. Някой би имал своите доводи да рече, чудейки се: Ми то, дори изповедите са дневник, сетне още един и изобщо - "един, който за да не се чувства като обикновен "магазинер", добавя в дневния счетоводен отчет кой влязъл в книжарницата му и къде отишъл да преглежда и подбира следващи антикварни четива". О, не! Чудесен разговор с Шон (при това за книги и потребяващи ги всякакви чешити), в неговата кръчма - и с Калъм, разбира се, или в моя вечерен креват. От темата си го бях набелязал. Благодаря.
- един пореден Лий Чайлд - "Ричър #25", "Стражът" (2020). Вероятно и защото, отдавна не бяхме се виждали с Ричър, приех срещата с удоволствие и му се зарадвах на поредното раздадено възмездие за лошите.
- с излизането на 2-я том "събрано" на Керуак ("моята" издателка му държи правата и първия дебел том излезе - ха-ха, както и моя първи за рока там - преди 10 г.), се върнах "по пътя" и даже "подкован" участвах в една дискусия с книжни профита над моето ниво за ъндърграунда и алтернативната литература. Заради което препрочетох и Ерофеевата "Москва Петушки". Такива пътувания - дали за хиляди мили или за час с градската електричка, могат и на стари години да те доведат до разсъждения за щастието на преживяното и другото - което е можело да ти се стовари, ала те е пропуснало. Или ти - него. Като се отстраня от битничеството и субстанциите с/без алкохол, саморазвих откачената хипотеза за смирението. Дали го приемаш, или отхвърляш, и какво ти носи едно от двете.
- понеже си бях обещал, свалих си още 2 четива от серията за Д-р Слава Павлиш на Кир Буличов: "Законът за дракона" (#5, 1975) и "Загадката на химера" (1979). Не знам дали е вид носталгия, но старата фантастика не ме дразни, не е непременно (при мен) да води до политически вътрешни дискусии. Просто се наслаждаваш, ако ти харесва, или - ако те ядосва - ги зарязваш. Аз си ги изчетох - да, хубаво е да знаеш накъде е "отишъл" светът, ала не пречи да се върнеш към едни (особено) човешки взаимоотношения, които са се променили нездраво.
- оставям за накрая откритието си, направо ме е срам. Все си мислех да подхвана, все не идваше ред. Обаче в читалището ми имаха първата като истинско томче, аз проверих и открих поне в "рулит" още 5-6 на български... та дойде времето да "чуя" "Зовът на кукувицата" на "родителката" на Хари Потър, в амплоато на Робърт Галбрейт. Очарован съм. От книгата, от Корморан, от Робин, от историята и езика. Идва ми като намигване към старомодните крими-шедьоври и модерния днешен свят, където и ние сме спътници на героите.