С какво ви дразнят свекървите? - 175

Не е вярно, има доста хора, които търсят проблем в другия, само и само да се скарат. Особено когато този друг е свекървата, а не майката. И основната заплаха винаги е била, че няма да се дава детето. Използва се буквално като инструмент за извиване на ръцете.
Адаш, там е проблема, че изобщо не са дадени предварително, а ще ги разберат на място.

Мале Марулче, вразумете я и нея, и мъжът ѝ! Това е пагубно за детето им!

Глупости. Разликата е, че на майка си можеш да кажеш всичко,дори да се скараш с нея и да забраниш да дава или прави с детето, нещо, с което не си съгласна. Обаче, ако кажеш на свекървата, че няма да мажеш детето с мас и да даваш захар и мед, ще се фръцне, че не я зачиташ и уважаваш.
Ми, ако напира да тъпче новородено със захар, няма ѝ го дам разбира се. Не аз извивам нейните ръце, а тя моите

Каза Мако, която е с многогодишен опит и отсече!
А защо не приемеш,е не всичко опира до такива тъпотии и дразнене. И въпреки това има хора, които пак използват детето ине го дават. Този с жр е такъв в много теми. И детето има и баща, който ако е нормален, трябва да може да го заведе при баба и дядо и да го опази от даването на захар, мед и мас.

Всички майки на жени са почти еднакви, разбира се. С изключение на Главната баба.

Да,хубаво е децата да имат контакт с баби и дядовци. Но ,ако отношенията са нормални и баба и дядо са нормални хора.
Аз имам много хубави спомени от баба и дядо,които много ме обичаха,въпреки че не съм кръстена на нито един от тях.

Обаче такива баби и дядовци,като горния пример-Дядото казал,че няма да погледне внучето,ако не е на негово име.Значи не е важно внучето,важно е скъпоценното име на дядото да се повтори .Тоест-ако носи името на дядо,дядо ще го обича,ако не-на дядо не му пука за детето. Ами майната му на такъв дядо.Без извинение.

Свекървата каза ,,Не ми дават внучето,, Ами зависи какво има предвид.Защото внучето не е кукла.
Ако свекървата иска да и оставят бебе или малко дете да го гледа тя примерно няколко дни ,а майката иска да си го гледа сама,това е право на майката .

Тук и аз ще съм против, защото бабата на сина ти (да разбирам, че е твоята свекърва?) вече е по-предишно поколение. Или пък са целяли равенство при поканените, примерно ако снаха ти е нямала живи баби/дядовци.
Хубаво къпала, но той вече е голям човек, със свое семейство.

И моята каза на мъжа ми, че не съм и давала детето, което нямаше още месец.
Само че в нейния речник да ѝ дам бебето означаваше тя да го държи по цял ден, докато е вкъщи, а аз да се оттегля някъде от кадър, за да не преча на семейната идилия.
И започваха едни пасивно-агресивни разговори с бебе, което още не може да си държи главата, но участва в нейните интриги:
„Бабо, аз за какво дойдох? Да висиш по цял ден на майка ти на врата?“

После:

„Бабо, като пораснеш още малко, ще ми идваш на гости без майка ти. И ще ти дам една обица за ухо, която баща ти си слагаше. Пазя я.“

Аз казвам:
„Едва ли ще си слага обица.“

А тя:
„Теб пък кой ще те пита?“

И понеже  чу как прозвуча собствената ѝ мисъл на глас, веднага последва аварийното замазване: „Имах предвид, че ако той е решил да го направи, едва ли ще те пита.“
Да, разбира се. Точно това си имала предвид. Само дето изречението преди това казваше нещо съвсем друго.

Та когато някой толкова старателно ти демонстрира как разбира ролята ти на родител, е хубаво да му повярваш.

Проблема е, че свекървите смятат застрашаването на здравето на детето за тъпотия, с която снахата си оправдава отказа за контакт. А, че тази тъпотия произлиза от тях, изобщо не го отчитат

Май съм го писала по-назад, че имах в стаята колежка, която наистина не траеше свекърва си, за мен - без да има някакви особени оплаквания. Свекървата не живее в София и идва по седмица при двамата си синове веднъж годишно, обаче другата снаха изобщо я отсверела. Колежката се е вкопчила в мъжО и не й стискаше да направи същото, обаче много завиждаше. Свекървата била селянка, казва точно тя - израснала в едно от шопските села около София и живееща в друго.
Като антипод - друга свекърва на колежка се засели в съседния блок на сина и снаха си, но така се скараха и разбутаха, че не си говорят, нито се виждат. Тя ходила да дебне покрай тях (живеят на 1 етаж).

Всички свекърви ли? Или част от тях? Има и майки и тъщи дето правят достатъчно тъпотии и смятат, че само тяхното мнение е правилно и единствено.
 Даже и в темата има такива, има и примери на майки, за които бащата е само донор на генетичен материал и няма никаква дума за детето си.

Свекървите, които обсъждаме в темата, Боряна. Отдавна е уточнено. Не всички свекърви са тук, като примери, както и тези без проблеми с младите. Така, че какво остава?
А синовете, като бащи, рядко ги обсъждаме. Обичайно е в качеството им на деца на конкретна свекърва

Обсъждат се свекървите, които създават проблеми, не свекървата като биологичен вид. Жените, които имат нормални отношения със синовете и снахите си, по съвсем логични причини рядко стават тема — няма какво да се обсъжда.

Синовете се споменават като синове на конкретната свекърва, когато поведението им е част от тази семейна динамика. Но съм съгласна, че трябва да ги обсъждаме и като бащи, и като партньори, защото в един момент това синче трябва да излезе от ролята на нечие дете и да осъзнае, че вече има собствено семейство.

Само че при някои мъже тоя преход е нещо много трудно.

Дълго време играят ролята на Швейцария. Те са неутрални. Те не искат да се месят. Те не виждат проблем. Майка им методично гази жена им с валяка, а те стоят отстрани и чакат конфликтът някак сам да се реши.

И така всички чакат синчето да забележи пожара. То го забелязва чак когато кухнята гори, пожарната е дошла и съседите вече снимат от балконите. Тогава внезапно решава, че май трябва да поговори с мама. Обаче внимателно. С кадифени ръкавици. Да не вземе мама да се разстрои от факта, че ѝ се обяснява, че не може да командва чуждо семейство.

Естествено, промяна няма.
А има и такива, които и тогава не се сещат. За тях мама си е мама. Както беше онзи стар виц — питат един мъж кого обича повече, жена си или любовницата си, а той отвръща: „И двете си ги е*а, ама най си обичам мама.“

После семейството се разпада и човекът стои сред руините с искреното недоумение:

„Ама как се стигна дотук?“

Пеша, приятелю. Стъпка по стъпка. Докато ти беше неутрален.

Това, за втори или трети път споменато, особено ме впечатли.
Насила хубост не става, нито бих карала някой да го прави, aко сам не желае, нито бих го направила, ако не искам, пък да ме кара, който ще.
Доста тъпа постъпка, че накрая го и изтъкнал 🫪 Е, няма що...

Future, а на теб защо ти е някой да прави нещо, когато очевидно не му идва отвътре? Защо изобщо трябва някой да бъде каран, подсещан или убеждаван да го прави? Ако желанието го няма, какъв точно е смисълът от жеста?