Преди, психологическото състояние на хората не беше фактор за нищо, а това е много вредно. Неразбирането често е на тази основа.
За едно петгодишно дете идеализацията на майката е напълно разбираема. Едно е обаче да ти стане мило, че детето ти те вижда като най-красивата жена на света, а съвсем друго е да превърнеш това в източник на женско самочувствие.
Например синът ми вижда, че когато баща му се прибере от работа, ние се целуваме по устата и съвсем естествено за възрастта си имитира този начин на изразяване на обич – идва и той да ме целува по устата. Аз обаче му обяснявам, че мама се целува по бузката, а не по устата. Постоянно ме прегръща, казва ми, че ме обича, търси близостта ми и, разбира се, всичко това ми е изключително мило и приятно.
Същевременно съм напълно наясно, че тази форма на близост има своя естествен период и няма нито да продължава, нито да изглежда по същия начин завинаги. Ще дойде момент, в който той ще порасне и любовта, нежността и модела на партньорски отношения, който вижда вкъщи между майка си и баща си, ще ги насочи към своята бъдеща партньорка. За мен това е напълно естественото развитие на нещата.
Какъв е този майчински инцест, какво е това чудо? Не знам вече как да го нарека. 😄