Аз започнах да пазарувам за бебето още в седмия месец. С кумата ми обикаляхме магазините, избирах си дрешки, които на мен ми харесват, сама си избрах и купих кошарата — общо взето, държах да си изживея подготовката за собственото си дете така, както аз искам.
Прибираме се един ден и свекърва ми вече беше дошла. Първият въпрос беше защо не съм я изчакала, за да дойде и тя с нас по магазините. Казах ѝ, че дори не съм знаела, че ще идва. Оказа се обаче, че това изобщо не е проблемът. Проблемът бил, че аз не съм я поканила.
Явно към седмия месец на бременността, освен изследванията и подготовката за раждането, съм пропуснала и задължителната процедура по включване на свекървата в обществената поръчка за бебешко оборудване.
Мъжът ми започва да сваля кошарата, тя веднага: „Сега ли ще я сглобявате?“. Казвам: „Не, в седмия месец съм, защо да я сглобявам сега?“. И идва експертното становище: „Ами то по принцип такива неща не се купуват толкова рано.“
Казах ѝ: „Нека аз да реша кога ще купувам нещата за детето си.“
Това, разбира се, не попречи да започне щателна инспекция на кашона, разглеждане на марка, модел и последваща справка в интернет. Все пак трябваше да се установи дали покупката, извършена без предварително съгласуване с Надзорния съвет, отговаря на семейните стандарти.
После дойде количката. Там вече беше особено важно тя да я купи. Аз бях решила, че искам Cybex, и обясних, че няма как някой да ми избере количка, без аз да съм я видяла и преценила дали ми е удобна. Казах: „Ако искаш да я подариш — прекрасно, можеш да дадеш парите, но количката ще си я избера аз.“
После се оказа, че Cybex била страшно скъпа и аз едва ли не съм поискала „количка колкото една кола“.
Казах ѝ: „Щом ти е скъпа, няма никакъв проблем. Аз ще си я купя.“
И си я купих.
Виж целия пост
Прибираме се един ден и свекърва ми вече беше дошла. Първият въпрос беше защо не съм я изчакала, за да дойде и тя с нас по магазините. Казах ѝ, че дори не съм знаела, че ще идва. Оказа се обаче, че това изобщо не е проблемът. Проблемът бил, че аз не съм я поканила.
Явно към седмия месец на бременността, освен изследванията и подготовката за раждането, съм пропуснала и задължителната процедура по включване на свекървата в обществената поръчка за бебешко оборудване.
Мъжът ми започва да сваля кошарата, тя веднага: „Сега ли ще я сглобявате?“. Казвам: „Не, в седмия месец съм, защо да я сглобявам сега?“. И идва експертното становище: „Ами то по принцип такива неща не се купуват толкова рано.“
Казах ѝ: „Нека аз да реша кога ще купувам нещата за детето си.“
Това, разбира се, не попречи да започне щателна инспекция на кашона, разглеждане на марка, модел и последваща справка в интернет. Все пак трябваше да се установи дали покупката, извършена без предварително съгласуване с Надзорния съвет, отговаря на семейните стандарти.
После дойде количката. Там вече беше особено важно тя да я купи. Аз бях решила, че искам Cybex, и обясних, че няма как някой да ми избере количка, без аз да съм я видяла и преценила дали ми е удобна. Казах: „Ако искаш да я подариш — прекрасно, можеш да дадеш парите, но количката ще си я избера аз.“
После се оказа, че Cybex била страшно скъпа и аз едва ли не съм поискала „количка колкото една кола“.
Казах ѝ: „Щом ти е скъпа, няма никакъв проблем. Аз ще си я купя.“
И си я купих.