С какво ви дразнят свекървите? - 175

Чувала съм за злато на майката за новородено. Майка ми ми беше взела златна буква, като родих, преди това не знаех. И на нея някой и беше казал, че трябвало, за нея не беше традиция, ама проявила желание да ми вземе. На сестра ми свекървата на погачата на моето дете подари златна плочка. И на всичките си внуци и внуците на нейния брат и този на мъжа си

Да, 100% 10+ жени тука са тъпи и не могат да четат, щото 1 не знае как да се изрази така, че да стане ясно какво иска да каже авторът. Коя е тази връзка, дето ще се скъса, бабата няма да иска да си види внучето, щото мрази снахата, така ли? Кой губи според теб?
Аз пък в половината ситуации не виждам умисъл. Емоциите са големи за всички, хормони, еуфория, всеки дърпа към себе си, еми, преживява се и минава. Ако хората са нормални, разбрани и си казват нещата, с времето се напасват нещата, омеква и едната, и другата страна. Чак толкова тежки клетви и заплахи не знам кому са нужни. Кой кого не искал до девето коляно, преразказ по картинка.
С първото дете свекърва ми ми подари сребърна гривна с червен конец, паричка за детето и още някакви бижута. Много тържествено нареждаше за всичко, аз се чувствах адски неудобно, неподготвена и ми беше обидно, все едно съм някаква дойна крава ударничка, дето трябва да я закичат. Сега го отдавам повече на хормоните ми тогава и че си падам малко филмарка, със сигурност не е имало лоша умисъл у нея, даже ми е неудобно като се сещам сега за това, от мен ми е неудобно, ама така се чувствах, какво да направя. Не съм правила сцени, благодарих, прибрах нещата и така. Пазя ги още, не съм ги носила, но ги пазя. Повтарям се - ситуации всякакви, минават и заминават.

Хубаво хормоните, ама свекървата какви хормони я гонят толкова покрай бременната/родилата снаха, че да се държи неадекватно?
Разбира се, ситуации всякакви. И характери.

Самия факт че мъжа ми е трябвало да им се скара и да им каже да ми звъннат или поне да напишат нещо като се роди детето мисля че говори доста. Те иначе нямаше да го направят.
Изявяваха желание даже в болницата да идват, да гледали бебето там на прозореца. Това е частна болница , има още сумати родилки и сумати бебенца. Ако всеки си прави каквото си иска и си пуска роднините вътре какво правим. За мен лично не е окей.Аз даже преди първото свиждане тъй като бях в двойна стая първо говорих с моята съквартирантка дали е окей мъжа ми да влезе в стаята. Смятам че така е редно. След това с нея се разбрахме че няма проблем нито пък аз имам проблем нейния мъж да е в стаята. Моята баба която е 80+ жена мисли по адекватно. Тя няма такова застаряло мислене каквото имат свекърите. Тя много хубаво ми беше казала не очаквай от тях да им пука за теб все пак аз не съм тяхно дете аз съм им просто снаха. )))

 Тъкмо щях да пиша, че винаги може и по-зле, за съжаление.

Аз като родих едно, че преносих с цяла седмица и на 8 ден най-накрая излезе, а ме приеха на 7 ден от термина. Стоях общо 8 дни. Свекърите и сестра му са в града, в който живеем, но моите родители пътуваха предния ден от 300 км. В болницата бяха объркали кога ни изписват. Беше ми писнало да съм там, макар екипът да бяха страхотни, но все пак си е болница. Та на изписването бяхме само ние, моите родители, неговите и сестра му. Прибрахме се, постояха нашите намя и час сигулно и тръгнаха на обратно, защото гледат животни, а и баба ми (на 30.08 става на 95) я гледаха вуйна и вуйчо. За мой късмет или и аз не знам какво и в болницата и след нея си останах "с акъла" отпреди да забременея, но пак не бих търпяла гости вкъщи. Та бързо след като се прибрахме си останахме тримата. Пити, погачи и т.н. също не съм правила, защото той се роди на 13.11, а на 40 му ден беше студено и не сме излизали и на църква. За Коледа поканихме свекърите и сестра му. Март месец тази година за първи път се прибрахме и в моя роден град. На Нова година си бяхме тримата. Но пак казвам, че аз по отношение на другите хора съм си същата и нищо не се е променило. Даже нещо баща ми захапах веднага след като се прибрахме от болницата, докато обядвах и майка ми попита какво пак се джавкаме. Имала съм явно късмет, че хормоните ме пощадиха. Иначе и за мен е излишно една тумба народ да се тръсне на току що излязла майка от болницата с новородено.

Връщам се да чета, че пак доста изписано има.

Относно поведението на тъстове и свекъри след раждане на внуче - имам предположение защо има разлики в отношението. Тъстовете - в обичайния случай - мислят първо за собственото си дете. Нормално е. Свекърите какво да го мислят тяхното - знаят си го, не е преживяло раждане, та основно към внучето е мисълта. Сега - свекървата, ако е нормален човек и най-вече като жена преминала през същото - би следвало да е по - съобразителна, но ако е нахална и нагла - основният проблем отново не е баш с нея. А с новоизлюпения татко - който е редно да и постави граници и да я отреже, когато прекалява.

А, за традиция с подаряване на злато бях чувала, но не и срещала лично, само за сватби.
Майка му на ММ обаче явно е знаела и за тази, но паметлива жена и запомнила, че никак, ама никак не харесвам злато, дори бяло. Та след раждането ми подари сребърна гривна с датата и името на детето. Харесвам я и си я нося на всички по-важни поводи на малкия.

Много са различни хората. Някои жени сами си търсят шоуто, вероятно затова и свекърите имат очакване за гости и тн.
Имах колежка, като цяло популярна и обичаше вниманието. Като роди второто си дете, на всички изпрати смс (тогава май нямаше още вайбър),  на коя дата и в колко часа е изписването. Бяхме близки, но не схванах много идеята и не отидох. После гледах снимки и клипове, много хора, подаряват и цветя, тя преминава като на дефиле и се качва в колата. Беше се хвалила, че има 68 смс за поздравления, Т е специално ги е броила да знае колко са. И ако някоя свекърва присъства на това шоу, може да си мисли, че такава е новата мода и да очаква същото от снаха си.

Честно, не ги разбирам тези събирания при изписване на бебето. Нито цветя, нито килим, нито навалица бих искала.
Само да се прибера в къщи и да започнем да свикваме с бебето. Нищо против не съм имала да се отбият за малко, но не буквално на първият ден.
Това софри, събирания, тарапана са ужасни и ненужни.
Никого не съм спирала да вижда децата, но когато е удобно и без някакви приготовления.
Внучките си видях още в болницата за кратко по случайност. После, след 2 седмици ги посетихме.
Нито ние, нито сватовете са очаквали събирания.

Егати. Как имат силите? Аз успях само да си измия тялото и зъбите и д аоблека един анцунг. Съквартирантка ми по стая чак преса за коса си носеше и гримове. Много се наконти за тяхното изписване. Няма лошо, има жени които много държат на външния си вид. Аз с надути гърди, умирам от болка, не могат да бъдта изцедени добре поради физиологичните им особености, от хапчето за спиране на кърмата ми е лошо и вдигам температура. Ужасно изглеждах наистина.

Хората са различни, имот различни виждания, едни искат празненство и се сърдят, ако нямат подарък и не им е обърнато внимание, другите са точно обратното. Трети са някъде по средата.
Всичко е точно, докато се зачита и чуждото мнение.
А в темата редовно чуждото мнение се срива със земята. И обикновено е от снахи, които ще бъдат свекърви сред години. Чудесно ще е, обиди, ритане по кокалчета кой е прав и кой крив. Щото за някой само и единствено неговото мнение е вярно и единствено. И като се завърти колелото и си свикнал, че само ти си прав....

Толкова ли е трудно да се съобрази човек? Снахата току-що е родила, толкова ли е сложно да се уважи нейното мнение?

На много години съм, Велина. Не се състезавам за нищо.

На последната отсечка на жинейския път малко неща имат знач„ение.  Поканили са ме на изписването на внуци,  носехме всичко, между час  и два стояхме, синът сервира по нещо, все пак  и двете баби пътувахме от далеч,  снахата със секцио също се движи, също е традиционна и искаше да видим бебетата, не сме ги докосвали, . Като ги изписаха се прибраха и на другия ден дойде и майка и ,че ги задържаха един ден в повече заради жълтеница на едното дете. Тя е имала време да си остане, че е с кола , аз с автобус тръгнах по-рано, та на другия ден се събрахме, видяхме, тръгнахме си.

 Не са клетви  думите на опитните хора, видели повече от живота, информация са.
 И сме ви полезни да не се самозабравяте и самонавивате. Защото сега по-съвсем друг начин изглеждат предишните  ни сблъсъци ,притеснения  и дразнене.
 И се научих да не казвам "никога", да те се заричам във възпитание и упреквам другите за възпитание. Защото точно в което мислех, че няма да сбъркам ми се случи в живота, ей така да разбера нещата.

 Не ми пука от нищо. Съзнавам, че някои  хора не си връзват конете заедно ,не се разбират, не общуват. Но не си мислете, че всички са така, повечето имат нормални отношения, срещат се , радват се ,помагат си.
  Повечето хора се държат заедно и  успяват. И не са последна инстанция с мнения.
   Съобразяват се едни с други.
А колкото до това, че съм плашела дето ще има баби да не искат внуци, и сега има вече. И е същото дето вие плашите ,че няма да ги давате  като наказание.
 Няма да им дреме за това,  внуците губят, като се питате кой губи от липса на контакт, внуците губят. Бабите почнаха да пътуват и са по живота.
 Десетина години са за общуване, после порастват и не искат  баби, връщат се към тях доста по-късно. Имали са още някой да ги обича, още някой близък. Много потребители са  тук гледани с любов от баби.
 


 Вярно е, че ако някой  е празно място за теб и ти ставаш за него празно място.

Използването на децата като разменна монета за изнудване в отношенията между възрастни е тесногръдо поведение и простотия, независимо дали идва от снахи, тъщи или свекърви.
Интересно се завъртя колелото, хем да ги "даваме" тези внуци (все едно са някаква ексклузивна собственост), хем на бабите не им пукало. Последно? Аз насила нито спирам, нито бутам.

И бабите така.

Боряна, в твоя случай снахата не е имала против, съвсем различно е