Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 49

Не виждам абсолютно никакъв смисъл да продължавате да се тормозите, да усложнявате и живота си с допълнителни наемни взаимоотношения, какъвто опит очевидно нямате. Няма никаква гаранция, че ще намерите жилище под наем на последен етаж, което да ви устрои. Никаква гаранция, че след година наемодателят няма да реши да продава и да ви изнесе. И никаква гаранция на какви наематели ще попаднете.

Два варианта виждам:

1. Продавайте жилището и купувайте друго. Не е нужно да чакате да го изплатите, може и така.
2. Купувате ново чрез рефинансиране на съществуващия кредит и пускате вашето под наем.

Жилището е подходящо за студенти или съквартиранти, особено ако могат да се обособят три спални. Можете да му вземете 1000 евро наем. За отдаване на семейство също е вариант, но по-трудно, по-бавно и не се знае на каква цена.

Моя съвет също е да продавате.

Не си струва, човек да си трови здравето и нервите. Домът е място където се презарежда, а някои дори и работят от дома. В стрес не се живее дълго.

Успех.

Разходи, които трябва да се имат предвид, ако решите варианта с даване под наем: плаща се данък върху наема, разходи за брокери при отдаването и наемането, разходи за транспорт, разходи за поддръжката/поправки/ремонти на имота, който давате под наем.

Като вече са писали, нямате никаква гаранция, че там, където отидете под наем, ще можете да стоите дълго време. Освен това няма да можете да правите промени/ремонти, така че да ви е възможно най-удобно.

Ако пък дадете под наем на съквартиранти - което, от една страна, е естествен избор при многостаен, а от друга страна, е почти единственият начин наемът да е по-висок, това винаги носи по-висок риск от повреди, текучество, недобра грижа за имота.

 

Четирустаен по трудно се отдава под наем, предполага по специфичен сегмент наематели.
Разправии с повече хора, пак нерви и разходи. (Един наемател амортизира много по малко от няколко човека) Ремонт след изнасяне...
За мен не си струва тази гимнастика.

Нашето семейство има 2 по-малки апартамента, които даваме под наем, като същевремнно ние живеем под наем в по-голям, от почти 10 години. Преди време взехме такова решение, защото имаме гарсониера и малък двустаен, който ни отесня, когато детето стана на 10. За нас беше правилно, сега тя е почти на 20 и предстои да направим ремонт на гарсониерата, където да се изнесе, а след някоя и друга година да се върнем и ние в малкия двустаен и да освободим този. Навремето не ни се занимаваше със закупуване на трети имот и плащане на ипотеки, при условие, че след време пак ще ни трябват две по-малки жилища.
Апартаментът под наем, в който живеем обаче, е на наши близки, затова имахме сигурност, че можем да останем дългосрочно, и познавахме добре апартамента, това беше една от причините да се хвърлим в това начинание.
Не бих го направила с непознати и непознат апартамент, риск си е.
И има неудобството, че след това трябва да ремонтираш пак собствените апартаменти, ние много пазим, но не всички са като нас, така че скоро ни предстоят ремонти.
Не знам моят опит колко е релевантен и дали ще ти помогне, за нас беше удачно това решение.

Да, и ние така, с тази разлика че третото жилище по- голямото, заради това че се увеличихме като брой деца , го купихме. Това преди 13-14 години взехме НС, на дъното на цените беше.  Другите под наем дадохме.. Ако се бяхме изнесли в жилище под наем, за тези години, щяхме да сме му изплатили към две трети от цената с наемите, затова го купихме с ПМ.

И аз бих пуснала две малки жилища под наем, но едно едно голямо четиристайно доста по-трудно ще донесе справедлив доход.

Благодаря на всички за отговорите! На този етап не сме притиснати финансово и дори нямаме някаква напориста амбиция да взимаме грандиозни пари от апартамента. Неговата вноска лесно ще се покрие и ако го пуснем за 700-800евро. Вече сме правили скорошна оценка на имота с брокери и даваха средна цена от 350к , което ми се видя малко незадоволително за напълно завършен имот в района, предвид ШиЗ имотите наоколо, които едва ли не се пускат на подобна , но е най-вероятно поради охлаждането в последно време. Още мислим по въпроса с продажбата и ще задълбая в опцията за рефинансиране . Основното обаче, което ни води към наем е именно и един от доводите в коментарите - няма сигурност , че лесно или
По-скоро бързо ще намерим имот, който да ни хареса. А имаме нужда от резет на нервната система. Ако се забием с втори имот, който пришпорено сме купили и след кратко пребиваване установим проблем, вече ще е по-трудно . Но така де, това са просто размисли по темата и ми беше интересно да чуя Вашата гледна точка . Напълно съм съгласна, че генерално в повечето случаи едни допълнителни наемни отношение само усложняват всичко. Много ми пасна коментара за живот под наем в имот на познати, такава опция и в моето съзнание е най-добра, но повечето ми познати с имоти ги  оправят с години и без кредити , а от натрупване на пари и реално са непригодни за живот😂 благодаря ви, че ме изчетохте❤

Не е въпрос на "охлаждане".
Големите жилища винаги са по-евтини на квадрат съпоставимо към по-малките.

Аз друго се чудя..Голямо жилище, във всяка стая ли се чува шум отгоре?. До степен да е неприемливо за живот .
.хъм..

Живеем в къща на първи етаж. Над нашия етаж живее семейството на брат ми, когато се прибират в България за по 10- 14 дни. По някое време вече нямам търпение да ги изпратя, признавам си. Та, напълно разбирам и съчувствам за споделения казус.

Той ударния шум граници няма
чувам и тези над мен и в съседният апартамент ( зависи кой живее  - те се отдават под наем )
аз съм се изнасяла на квартира заради шума - и търсех точно  апартамент на последен етаж
не продадох апартамента защото съм го правила за себе си, и се отдава мн добре, но търся си да закупя жилище - обаче без скапани скосявания и асансьор

Мда, и като се сетя, че все още се намират умници, които никога не биха си купили на последен етаж… ами добре че ги има, така има повече избор за нас. 😅

Ние преди малко се прибрахме във Варна окончателно. Отново съм само хазяйка.

Издадохме квартирата във Велико Търново. Всичко мина чудесно. Смея да твърдя че я върнахме по-чиста отколкото я получихме. Хазяите огледаха набързо, видяха че всичко е наред. От уредите провериха само хладилника и абсорбатора. Питаха ни дали сме имали някакви проблеми по време на престоя.

И най-важното - върнаха ни депозита на момента. Преведоха ни го по револют, като за последните неизлязли сметки за ток и вода ни удържаха грубо колкото е сумата от  последните платени. Разбрахме се ако случайно са повече, да платим разликата. Но съм сигурна, че няма да са, понеже половината август си бяхме във Варна. А и сумите са дребни - за юли 5€ вода и 10€ ток.

Голяма квадратура, но съответно и над нас е голям апартамент и е поле за вихрене и действия 😂 а и на този етап, след толкова години , вече не толерирам нищо ахахах
За качество на съвременното строителство дори не ми се коментира. Не знам защо като общество възприемаме едно поставяне на изолация от строител като лукс, но да сме натирени като животни между плочи една педя за нещо нормално. Не всичко се свежда до повишената чувствителност, но на много хора такива неща грам не им правят впечатление (и със сигурност им е по-лесно от на мен)
А това всеки да повтаря като едновремешна мантра среден етаж или нищо точно и мен ме навежда на мисълта, че хубаво поне търсенето на последен етаж е по-ниско, повече за мен  😂 едно нещо е сигурно, човек се учи от грешките си и аз повече хора над мен не бих си причинила.

Здравейте. Аз ще отдавам боксониера, която стоя празна дълго време по семейни причини. Прилично , но нелуксозно обзаведена в София, широк център, среден етаж, стар блок подържан, с тераса остъклена, оправена баня, мебели Виденов. За сам човек предимно, но и двойка става. Не знам сега как вървят наемите и помня, че септември е пика и най-добре за отдаване, поне така беше. Колко горе-долу би вървяла.

За последния етаж ви разбирам напълно, защото ние продадохме апартамент тухлен в Иван Вазов преди доста години по тази причина-шум отгоре, надничане от съседи (стъклени прегради на терасите), беше ни писнало. Спяла съм по пейките от изтощения в южния парк и не ми се е прибирало. Купихме висок етаж последен, но отгоре има тавански (не живеят хора, за багаж и боклуци събиране), но пак изолация има уж някаква. Но..толкова съм увредена вече, че пак се чуват стъпки, тропот , блъскане и мислех вече, че съм полудяла сякаш (то ясно имам фобия развита), обаче отгоре няма никой качил се, а това отдолу се чува. Преди не бих повярвала, но факт. Нереално е да се строи така на плоча само, в чужбина хората с токчета ходят и нищо не чуват съседите им. Просто се слага изолация добра и на тавани и на под на плочата. Тук няма значение какво строителство е, със съседите отгоре и отдолу една плоча ви дели. Даже сега отчитам таванските за минус, все някой се качва да носи, сваля и т.н. В чужбина хората купуват последни етажи най-скъпи са, заради гледката и е престижно. У нас ги търсим , защото просто няма изолация и се чува всичко, а ако са шумни съседите става невъзможно за живеене.