Една двойка млади от София имахме. Изнесли се от мама и тате, да живеят заедно. Е , всяка седмица звънеше една глезла. Това, онова, той мъжа ми тича...хем има мъж до нея, ама вика хазяина. И на мен звънеше да мрънка, по 1 час на телефона. .После се скараха и разделиха.. изнесоха се на 6 -стия месец, много изненадани че според договора не им дължим връщане на депозита. Мъжа ми даже беше склонен да върне парите, само и само да му се махат от главата... щото много досадни
ей такива... доволни бяхме че се изнесоха
Звъни ни майката на Наемателя от Лом и обявява това нещо притеснена... тя жената му плащаше наема на Синчето, инак добра и много точна женица .. ей такива , книга мога да напиша
Как и къде я намерихме Момата отделна безумна история. Но върна ключа и заяви че не се крие ..
През няколко страници повтаряме това в темата. Наемателите не са, и не бива да ни стават близки или специални, че да се влагат емоции в тях. Овце чак не, и аз го намирам за пресилено сравнение, но са си бизнес единици. Идват, плащат, ползват, след време заминават, идват следващите и така. Препоръчани теми