Работа, CV-та, HR-и, съвети - 108

От БТ издават служебна бележка, че не си започнал работа в този срок. После с бележката при ТРЗ или еквивалента му в компанията. Лично ли, по имейл ли ще е, както им е установеният ред.

Е, има срок, не ти "пазят" остатъка от обезщетението завинаги. При теб е било по-дълго време. До 12 месеца ако е, ти продължават това което не си взел цялото и си получаваш остатъка от него. Ако са повече от 12 то вече не важи. Но пък има срок 3 години от започване на предишното обезщетение, през които имаш право само на минималното, което си и получил тогава. Ако са минали и те, вече изчисляват наново какво се пада да е новото обезщетение.

Искам да избегна личното отиване, защото в това отношение компанията е скатавка и особено ЧР отделът, затова предпочитам някаква опосредствена комуникация - имейл или куриер. Куриерски пратки с документи редовно са се губили след пристигане при нас и то с документи, които са в наш интерес и на нас ни трябват, какво остава за 3 листчета, описани като заявление да се плати.
Имейлът е групов, няма начин да се пропусне от цялата група, но просто не съм сигурна дали е достатъчно официално.
Проверих вече в ССЕВ, не са регистрирани там.

DayInMay, зависи колко ти е голямо разочарованието и колко прагът на търпимост. И аз като Bella съм напускала без резервен вариант място, което освен много разочарование, ми донесе и много травми, в смисъл започнах да се съмнявам в себе си, да се превръщам в някои от колегите, които бяха кофти личности, но някъде трябваше да излезе парата. Като напуснах, почувствах огромно облекчение. После обаче станах много безкомпромисна в търсенето (пак страничен ефект от кофти мястото) и постоянно се оглеждах за червени флагове. Но и занапред, ако мога да си позволя, никога повече не бих стояла на токсично място, което ми се отразява зле. След това щетите много бавно се оправят. Но ти си знаеш ситуацията можеш ли, не можеш ли да си тръгнеш. Ако са минали само 2 месеца, вероятно мениджъра ти няма да иска да си отработваш предизвестието. А колко е то? Но пък ако наистина е толкова кофти място може и да се заинати и да те държи 2 месеца да си отработиш (ако толкова ти е предизвестието), докато си намерят нов балама...

Full Heart,и аз така разбрах за себе си,че съм станала супер безкомпромисна що се касае за кофти работно място.Дали е от годините,не знам,но знам че когато дойде това "не мога повече",значи наистина не мога.При мен този стрес изби с проблеми със зъби и стомах и не искам да си го причинявам повече.

Не виждам ако се заинатят и не искат да ме пуснат, как точно ще ме накарат да работя качествено, при положение, че това е много важно за бизнеса. На мен най-вече колебанията ми идват, дали ще взимам същия размер обезщетение и за същия срок, за който НОИ първоначално са ми го отпуснали. Доколкото разбирам, обещетението и срокът му остават същите, независимо от чл на прекратяване сега. Друго основание е, че ще съм на линия да започна веднага, ако търсят спешно за някоя позиция.
Не искам да насърчавам некоректен работодател и да си затварям очите отначало, защото съм сигурно, че ще задълбочават нещата.

Ами, вариантът е като препоръчано писмо, обратната разписка играе ролята на входящ номер, или по имейл. От бюрото по труда може и да издават онлайн служебната бележка вече, прилагаш я в ПДФ или сканираш/снимаш хартиената бележка. Мисълта ми е, че не се попълват декларации свободен текст, че не си започнал работа през 30-те дни, издават бележки от бюрото.

Има ли неща, по които се ориентирате още по време на интервютата дали дадено работно място е токсично? Аз досега не съм успявала и първоначалните позитивни впечатления са се оказвали грешни.

Нарциса, опитай първо по имейл до ЧР отдела. От мой опит и впечатления би трябвало да приемат това като официална комуникация.

Аз до сега не съм успявала да се ориентирам за средата от 1/2 интервюта. Обикновено съм фокусирана върху това да се представя добре. Не съм толкова и отпусната, за да успея да разгледам добре и да усетя обстановката. Гледам локация, условия, заплата, социални придобивки, първоначално отношение. Като започна и тогава му мисля за средата. Честно казано, до сега не ми се е случвало да попадна на токсичен екип. Имало е кофти хора, но или не съм работила с тях директно, или съм успявала да ги парирам преди да успеят да изливат отровата си.

Ходила съм на интервюта, от които не съм оставала с добро впечатление. Колкото и да е замъглено впечатлението от моментния фокус върху моето представяне, после имам време да обмисля как се е представила отсрещната страна. Припряни, прекъсващи, откровено груби интервюиращи, уточняване на неща, които не ми харесват (работно време, извънредна работа, непълни осигуровки), злословене против бившия и.д., недомлъвки… Всички сме хора, ясно е, че може да има объркване, грешен подбор на думи, лапсуси, така че се дава нужният разумен кредит. Може мястото да не е токсично сега, но да стане такова известно време след като започне човек. Може интервюто да мине супер, но да пратят неприемлива оферта. Може и интервюто да мине зле, но изненадващо да дойде покана за второ, че и оферта, че и добра такава. Ако на интервю и последваща ревизия не ми допаднат, не ги мисля изобщо като вариант. И обратно, ако ми харесат, но няма после ОВ, почвам да се чудя какво съм сгафила.

   Дали едно работно място е токсично, е относително. Като при избора на партньор е - един и същи мъж може да е "токсичен" за една жена, и да бъде "злато" за друга жена.
   За да прецените дали едно работно място е токсично за Вас, първо определете за себе си какво е важно за едно работно място, как Вие бихте определили "добро работно място". Всичко, което е в противоречие с важните за Вас неща, отива в графата "токсично".
   Спомням си предишно работно място - трябваше да работя в офис с няколко колежки. За мен беше токсично и напуснах само след няколко месеца - ниска хигиена в офиса, останки от храна по бюрата оставени по цяла нощ, никакво зачитане на личното или работното пространство, изземване на работни функции по преценка, клюки..... въобще пълен ужас. Но погледнато от друга страна - там работят няколко жени, които се чувстват много добре, работят дълги години и са доволни. Работното място беше токсично за мен, но пък много добро за тях.
   Разбира се има и универсални признаци по които може да се ориентирате дали работното място е токсично още по време на интервюто - колко често фирмата търси служител за тази длъжност, често ли напускат служители от тази длъжност и отдел.

Прочетох последните страници с интерес, защото съм в подобна позиция, макар и не точно.
След като се върнах от майчинство заварих отдела си преструктуриран и с изцяло сменен мениджмънт. Изключително токсична среда, няма да навлизам в подробности, но просто отвратително поведение и отношение към дългогодишни служители, и на по-ниски, и на по-високи позиции.
От началото на есента нещата съвсем загрубяха и започнах да си търся нова работа, като вече отказах две оферти поради различни причини. Продължавам да търся подходящото място, но след около месец детето ми навършва 3 и колеги, на които наистина имам доверие, просто ме предупредиха, че предвиждат да “съкратят щата” и да ме махнат.
Чувството е повече от неприятно и още не мога съвсем да го осъзная и приема, но и честно казано съм на ръба да напусна сама вече тази обстановка и среда, която буквално ме съсипва. Ужасно несправедливо е, чувствам се ощетена и крайно обезверена. Отделно започвам сама да се съмнявам в стойността си като професионалист.
Предполагам, че ще ме освободят по чл. 328 веднага след рождения ден на детето. Ще се регистрирам на борсата и ще продължа да търся. Просто се чувствам отвратително и дори не мога да го формулирам в думи колко ми е гадно.
СВ-то ми е адекватно ъпдейтнато, консултирам се с Клод всеки път, когато обмислям дадена обява и дори пипам допълнително, така че да е добър match в prescreening-a - дали от човек или АИ.
Пазарът на труда в момента ми се струва доста тегав. За щастие нямам финансови притеснения и мога да разчитам на семейството си изцяло и да бъде безработна колкото време е необходимо.
Всякакви съвети са добре дошли.

Аз съм без работа от три месеца, напуснах сама поради ред причини, но искам да кажа на хората, които сега мислят да напускат, ако не е наложително, забавете, защото е голяма стагнация. Сменяла съм работа и предни години, но съм имала повече обаждания и интервюта, а за тези 3 месеца бях само на 2 и то неуспешни. Слава Богу, имам някакви спестявания за още няколко месеца, но положението не е оптимистично.

Обявите по моите критерии се редуцираха в пъти в рамките на месец. Просто изчезнаха и не се появяват нови, а сега би трябвало да е период на търсене и назначения преди приключване на годината.

И моите наблюдения са такива - има доста по-малко обяви, въпреки че сега следва да е натоварен период.