С какво ви дразнят свекървите? – 177

Не трябва да ни е страх да взимаме крайни решения, когато става въпрос за нашето спокойствие. Понякога най-смелото решение е да затворим една врата, за да запазим мира в собствения си дом.

Няма как да се заобградиш само с хора, които те харесват.
Има и възпитание и учтивост.
Някои нации са ги усвоили до перфектност.
Можеш да намалиш срещи, да наложиш правила и т.н. , но в част от тези неща засягат и мъжът.
Да се навре в ъгъла и да плаче, както се спомена е последното, което моето възпитание би приело като нормално разрешение на такава битова ситуация.


А по повод, защо като дете съм водена при баба, която не ме харесва: Защото имах дядо, който ме обожаваше, братовчеди, с които лудувахме цяло лято на село и имаме незабравими спомени и нехаресването по никакъв начин не развали моето детство нито ми отне връзката с роднините.
Както стотици пъти писах, по-скоро ми помогна да се справям като голям човек с много различни хора и характери без това да ме натоварва. И това, ме имах връзка с бабите от двете страни е нещо, което ценя много.

За мен има разлика това да не те харесват чужди хора и това близки роднини да не те харесват. В случая на Злодеида свекървата е сама и чрез нея нито дядо, нито братовчеди ще се видят, освен това е долна интригантка, която говори всякакви глупости и домът и не е безопасен дори

Да кажа и аз какво мисля за общуването между деца и роднини (баби, лели....), когато възрастните не харесват детето и/или родителите. За съжаление имам опит, както личен (със много зла леля, с която живеехме в един двор), така и със свекървата и детето ми. За детето още не знам дали постъпих правилно.

Обобщено, какво мисля сега:
Като бебета , до към 2 г. не е голям проблем да общуват, когато децата още не разбират, баби/лели и чичовци е по-безопасно да лаят срещу родител.

От 2 г до към 6-7 г. на детето - вече съм твърдо НЕ детето да остава насаме с роднината.  Децата разбират обидите, а в някои случаи, дори заплахи и много ги боли. Но още не знаят нито как да се защитят. Често не смеят да кажат на родител (не от страх, а за да спестят нерви), а реагират с плач, необяснима омраза, нежелание да ходи при баба.

След 7-8 г. възраст, вече са важни други неща. Ако възрастният мрази детето или го тормози - няма срещи насаме. Ако се държи добре с детето, но говори против другия родител - пробва се разговор да не намесва детето в проблемите на възрастните. Ако продължи - срещите отново са само под надзор, кратки гостувания с родител.

След 13-14 г. ако омразата е само към родител - няма проблем да се виждат често. Детето вече знае да се защити само, да разкаже на родител. Такива срещи могат дори да са полезни, за да развие умения да се справя с подобни индивиди.

За моята свеки - аз не спрях достъпа до детето. При нея ходеше по 10 дена годишно през лятната ваканция (при майка ми беше по 20-30 дни) и 2-3 дена свека идваше за по няколко часа да я гледа вкъщи, ако майка ми не може. За да има конткат внуче-баба и аз не скъсах със свекървата (търпях дразненето, за да не настройвам детето).
До 8-9 годишна възраст детето предпочиташе майка ми и буквално съм се молила да отиде и да постои и при другата баба. Мислех, че причината е, че мама е в къща и общуваше със съседи и роднини, беше си по-интересно. А и детето там има приятели (игри до късно вечер).  Свека е в апартамент, тя е асоциална и няма приятели.

Към онзи момент не знаех истинската причина за това нежелание. А тя е била, че свекърва ми говори против мен (а ММ многократно я е предупраждавал да не го прави и тя е казвала, ама разбира се) и най-вече против майка ми и баща ми. Като за последното дори не ми е хрумвало, че го прави. Тя с нашите се е виждала няколко пъти - на РД на детето и някоя Коледа у нас.

Та значи свека след като ни оплюе добре, се е усещала, че ако разберем, край на контактите. И е почвала емоциаонално изнудване - рев и сополи пред детето да не ни казва, защото тя е вдовица (свекър ми почина рано), много самотна и т.н. Гадост.
Като по-голяма детето ходеше понякога, вече без протести - знаела е как да спре свека - с вълшебните думи "Ще кажа на мама и тати".

Това го научих буквлно преди няколко месеца - 15 г. по-късно. Чувствам се виновна, че тогава не разбрах истинската причина детето да не иска баба-свекърва. И все още се чудя сбърках ли и кое решение е било правилно.

Това "Ще кажа на мама и тати", по-късно става "Ще кажа на госпожата",  "Ще кажа на шефа".
Някои тук  знаят, че 15 г. отглеждах внуци и все още внучката е под мое наблюдения донякъде.  Каквото и да сме правили, никога не е имало "майка ти така, баща ти онака", или те да ме заплашват, че ще кажат на мама и тати. Каквото е имало за казване, казва се дирктно на родителите, а те на мен.
Другото ми прилича на интригантство и доносничество.

biborana, не се тормози, изобщо не е имало как предварително да знаеш дали е правилно или не. Детето е намерило начин да се справи. Макар, че е трябвало да каже още тогава, предполагам, че нямаше да ѝ се налага сама да решава проблема, щяхте да вземете мерки.
Но точно това имах предвид, че въпреки, че не могат да вербализират проблема, той е там. И остава завинаги, дори когато децата пораснат. На едно дете трябва да се обръща внимание. Да го питаш как му е минал деня, как се чувства в дадена ситуация, какъв проблем има, колкото и като възрастен, детските проблеми да ти се струват малки. Да го подкрепяш, да го мотивираш, не да насаждаш твоите, готови модели. И най-вече да споделят. Да нямат притеснения да кажат каквото и да е на родители.  Така се изгражда връзка и обич. Дори с родители, камо ли с останалите. Вярно, че ни спестяват доста като тинейджъри, но тогава вече са способни да се справят с много повече "проблеми", от примерно 7-8 годишни. Но това също е нормално.
А свекървите трябва да знаят, че не могат да наредят на детето да ги обича. Не могат и на снахата да наредят да ги слуша безпрекословно.
КАГ, пак си прочела наполовина. Или се хващаш за каквото те устройва. Според собствената ти теория, бабата е трябвало да каже на родителите, че говори против майката на детето, като са насаме. Да прочете да го е направила? Разбира се, че детето ще си намери начин на противодействие, това да не се случва.
Какво искаш да кажеш, че се превръщало в "ще кажа на госпожата" и "ще кажа на шефа"? Ако има проблем м/у деца в у-ще и той е продължителен или отива към тормоз, не е ли правилното решение да се каже на възрастен, т.е. госпожата? Ти нали си учителка, така ли си учила децата, да не те занимават с такива неща? А кого да занимават? Ако подминат теб и кажат само на родител и на тях ли казваш да се оправят с децата или другите родители и да не те занимават?

Ма ко, естествено, че при сериозно проблеми учителят трябва да знае и да реагира. Но има деца, които се оплакват за несъществени неща. От рода "Той ми рече М". Нямаш си и представа за какви "важни" неща се оплакват.

Ма-ко,
благодаря ти, че си ме разбрала.
Детето ми имаше доверие, знаеше, че може да сподели всичко без да я упреквам. Ако направи беля, пак казваше.
Но това е нож с 2 остриета. Аз си мислех, че споделя всичко. В случая проблемът е, втората част - бабата е прилагала емоционално изнудване над внучката - да не казва на мама и тати, защото баба е самотна и как едва ли не живее за тези 10-на дена годишно, когато детето е при нея. Свекърва ми си такава - изкарва се винаги жертва. Лошото е, че знае как да им натисне слабите места на ММ и детето. Само при мене минава рядко този номер и за дребни неща - да я поканим за Коледа, като знаем, че няма да спре критиките. Но да не сама на семейния празник.

Детето се е разкъсвало емоционално - боли я да слуша незаслужени обиди, но ако каже, баба ще е нещастна, защото ще е съвсем сама.  Много тъпа история.

Аз виждах, че няма желание да ходи. Постоянно питах защо - и получавах други причини - някои вече изброих (няма деца, няма гости). Друга причина беше, че свекърва ми разбира възпитанието на дете като казарма - всичко под час и под строй. Това го знаехме и с баща й (заедно и поотделно) много пъти сме й казвали, че не споделяме това възпитание и за 10 дни няма да стане. Според баба-свека да се гушка дете било вредно - разглезва се.
Усещахме, че нещата там куцат и имахме режим евакуация - ако детето или бабата кажат, до 1 ч. се появява родител (обикновено аз по логистични причини) и взимат детето вкъщи. Когато е прекалявала няколко пъти детето поиска веднага да се махне. Посочените причини бяха - баба и внуче се скарали, детето отказва да е оловно войниче. И на 2 пъти шамари от бабата за глупости (не си дояла порцията и отказала да отиде на разходка).

А ще кажа на мама и тати за дете трябва да е норма и огромна разлика от ще кажа на шефа. Децата са непълнолетни и е нормално да казват за проблемите на мама и тати. За възрастните - те вече могат да правят разлика от малък проблем, който имат право да решат сами и голям, за който трябва да търсят съдействие.

Тия 2 пъти “шамари” (🤯) два отделни случая ли са?
Ако да, защо втори път детето е допуснато пак до тази жена?

Назад вече споменах "незначителните" неща. Колкото по-малки са децата, толкова по-малки се струват проблемите им на възрастните. Но неглижирането им, не води до нищо добро. Включително от учителите. Нали си педагог? Едно време комунягите пренебрегваха психологията, а в тази професия е много застъпена. Ако едно време са ви учили само на методи за възпитание и държене само на дисциплината в клас, сега се иска да знаеш нивото на психологическо равитие на всяка възраст. За да може да предположиш защо дадено дете е предприело това и това действие. Днес неглижираш някое, че се е оплакало, че е обидено от друго дете, утре то няма да се оплаче, ако му посегнат физически, защото "нищо не е станало" и "това е несъществено", а ти самата няма да обърнеш внимание на същото насилие, по същата логика. И това до къде води? И после се оплаквате, че не уважавали учителите. Ми оплаквайте се, докато има хора, които са се обучавали преди десетилетия и нищо не са променили в похватите си от началото на професията си, няма да ви уважават. И тук важи правилото, че уважението не е по подразбиране, а се заслужава.

biborana, аз на твое място може би нямаше да пращам детето. Най-малкото заради възпитателните методи на бабата. За шамари да не говорим. Но, важното е, че детето се е справило, а и вие по едн или друг начин. За шамарите добре, че е казало.
Като малки и аз и сестра ми бяхме ужасно злояди, ставало е дума вече. Освен, че цялата женска част и от двете роди беше ангажирана със задачата да проядем, в градината и в у-ще също им бяха вменени някакви такива задължения от държавата. И аз съм яла шамари за неядене, само че в градината. Почти ежедневно. От тогава за помия от стол, не искам да чуя. Само, че беше във времена, в които и да се оплачеш на родител, той няма какво да направи, изродите от Макаренко в градината имаха повече правомощия над децата.
А под това

и аз се подписвам, с две ръце

За твое сведение, Ма ко, по време на "комунягите" подготовката на учителите си беше много на ниво. И се учеше обща и детска психология.   Не ми разправяй точно на мен тези работи, защото си много далече. Ако имаш някакво образование, сега  с два семестъра преквалификация можеш да станеш учител, а по мое време беше 5 години с практика и всички необходими изпити. Затова в училище сега са такива резултатите.  Такива всезанаещи като теб си нямате  идея какво се случва. А аз го виждам всеки ден. Да ти кажа ли колко деца идват при мен на уроци, защото в училище не могат да се научат от "демократично" обучавани учители?

И 5  години учехте с какво оправдание да неглижирате оплакванията на децата, така ли? И, че като ги биеш, ще ги научиш да си изяждат всичко

Писала съм и преди, но ще се повторя. Аз съм била детето в историята на биборана. Искам да ви кажа, че за повечето е смешно, незначително, ще порасне детето, ама да не го приема толкова лично и т.н. Само ще ви кажа, че е много различно нивото на разсъждение и изобщо знание за заобикалящия свят на дете и на голям човек. Не пренебрегвайте емоциите в другите хора. Имала съм страхове и кошмари, и какви ли не тревожни мисли, заради едната такава кукувица (милата свекърва на майка ми). Толкова ме беше страх, толкова ми беше гадно. Заплахите от типа: “Ако кажеш на майка ти, ще се разделят с баща ти и няма да го виждаш.” и други дивотии. Ако за някого конкретно е маловажно и тип “Ще кажа на шефа.” моите уважения, но това не е нормално поведение на възрастен човек към дете. Доста се жегнах от такива подигравки и умаловажане на чуждите емоции.

За родителя е гадно, неприемливо и т.н., но повярвайте за детето е направо страшно. Сви ми се корема като се сетя за всички глупости. С пръст не ме е пипала също, но психически ме побъркваше. Минаха “100 години” от тогава, но още помня всяка гадост като че беше вчера. Винаги се молех да дойдат по-рано да ме вземат и повече никога да не стъпя. Когато мама и баща ми бяха там, никога не се държеше по този гнусен начин. Тотално различна жена. За щастие, дядо ми се пенсионира и пред него също не си позволяваше.

Не е нещо маловажно, хора. Детето няма кой знае какви умения, както има един възрастен.

Ако моят син има баба, която ще го заплашва, че няма да вижда баща си, ако каже на майка си. Ако майка му (в случая аз) съм непрестанно обиждана, че не ставам за нищо и че трябва да му намерят нова майка и тя ще го обича повече и ще му разрешава повече, ще го гледа повече и т.н. (няма да продължавам, че направо се ядосвам) аз лично не виждам смисъл детето ми да стои в тази среда. На какво по-точно ще го научат? Да лъже, да го е страх, за се притеснява? Да се чуди какво означава това? Не, няма абсолютно никаква нужда.

В такива случаи липсата на контакт с подобни роднини е по-малкото зло.

LieToMe, съжалявам за това, през което си преминала. Иначе, благодаря, че онагледи това, което искам да кажа.
Обаче КАГ е даскал, с добра подготовка относно възможността на децата да се справят с психически натиск и каза, че не е вярно. Точка
Абсолютно