Нужда от съвет

Точно, защото е дете и няма опит, тук е мястото някой да и посочи и друга гледна точка. Пък после тя сама ще си реши какво да прави.

На мен едно не ми стана ясно:
Приятелят турчин и по националност ли е или е българо-мохамеданин? Има разлика.
Каквото и да си говорим, колкото и на ларж да се правим - при 18 -годишно дете, макар и пълнолетно, мисли за брак с човек от друга култура биха втрещили повечето родители. Оттам нататък е въпрос на подход и възпитание как да кажеш мнението си, така че да не предизвикаш противодействие по закона на Нютон.

Обречени сте.
Не се сърди, истината говоря.
Дори да е от модерно семейство, да не те забулят и подобни, вашите ще ви вгорчат живота.
И от там идва проблема.
Както казах турците са много по-напред от българомохамеданите.
От мюсюлманин до мюсюлманин разлика огромна.
Примерно аз не познавам туркиня да се е бракувала рано и да ражда на конвейр. За български туркини става въпрос.
Имах едни колежки, те се омъжи ха на по 26,27 сестри. На едно място работеха с мъжете си и заплатите на мъжете по техните карти. После родиха по едно дете към 30, сега може и повече. Правиха иначе сватби по 700,800 човека но там за селяните и родата иначе си живяха с мъжете преди сватбите.
 И други познавам, модернизирани.
За помакините не може да се каже същото. Вървят 2 метра след мъжа. Парите си ги дават на мъжа. И още и още.
Имах една позната, тя каза при нас жените не пият, но пък за сметка на това на мъжете и е позволено, нейния опукваше по бутилка. Сега разбирам и за двамата да е позволено.
 А една друга позната се омъжи за помак, той станал християнин, но не е това въпроса. Възпитан е по друг метод и да си сменя религията все тая.
Та се принуди да стоят по чужбина, защото отидат ли на селото му той само кръчми, карти не му се работи за без пари. Тя работила в България се гърбила с всичко. В чужбина вярно той работеше яко. Отиваме на гости, идват и други хора с дете, аз и бившия тогава без деца бяхме. Седнахме, по едно време жените и децата изчезнаха. Много тъпо се почувствах после бившия каза те така се събират по турски.

Ако учите в университет в града, в който сте, значи сте в относително голям град, с много хора, би трябвало там да се чувствате добре.

Какво ще кажеш младежът да се появи у вас с букет и примерно бутилка вино или каквото е подходящо и така да го представиш на родителите си? Ще се държите възпитано, културно, усмихнато.

Родителите ти трябва да се уверят, че ти си вече пълнолетн аи имаш право на избор като не нрушаваш уважението си към тях.

А приятелят ти от българските турци ли е, помак ли е или е турчин от Турция? Имай предвид, че неговото семейство ще очаква от теб да го следваш. То формално може да си запазиш вярата, ако изобщо си вярваща, но ще празнувате основно мюсюлманските празници, децата ви, евентуално, ще осят турски имена, ще се възпитават според тяхната култура.

Допускам, че това са нещата, които напрягат родителите ти. Но ти познаваш партньора си и трябва да се увериш колко консервативен или не е той и неговата фамилия...

Благодаря за съвета и за въпросите!
Относно идеята да дойде у нас с цветя звучи много хубаво и възпитано на теория, но при нашите внезапната му поява по-скоро би предизвикала шок и излишна ескалация, вместо мил разговор. Затова предпочитам първо да подготвя почвата с разговор, преди да се стига до лична среща.
А относно произхода му — от българските турци е. Той и семейството му са напълно светски настроени хора, абсолютно никой не ме притиска с традиции, религия или спазване на празници.Живеят си съвсем нормално, така че тези опасения са наистина излишни в нашия случай.

Разбирам позицията ви за искреността, но не мисля, че е справедливо да се говори за „три години лъжи и липса на уважение“. На 15 години, когато бях ученичка (тъй като тръгнах на училище една година по-рано от връстниците си), бях изплашена от първоначалната много остра реакция у дома. Тогава нямах нито емоционалната, нито финансовата възможност да отстоявам избора си пред родителите си.
Сега вече съм на 18 години, студентка съм и именно затова искам да поема отговорност и да застана зад избора си, вместо да продължавам да се крия. Идеята той да ме „издържа“ на квартира изобщо не е на дневен ред и двамата държим да завършим образованието си и да бъдем самостоятелни хора.
Целта ми с тази тема беше да намеря най-разумния начин да възстановя искреността у дома, без това да води до крайни и излишни скандали.

Ако е пресилено да дойде у вас, направи така да дойде на вечеря в оживен ресторант. Там скандал не може да има. Най-много родителите да си тръгнат. Но той ще бъде възпитан, пак с букет, усмихнат. Ще си каже името и така...

Е, няма такъв филм, хем душата в рая, хем ... до края.
Ако искаш някакъв успех в мисията, почвай леко да обработваш майка си, ако там посееш идеята да го приемат, тя ще се "обработи" и баща ти. В нашата къща тъй стана.

И като си на 18 и студентка, как точно се променят нещата? Това, че си на 18 не е достатъчно условие да правиш каквото си искаш. За целта трябва да си самостоятелна, т.е. да изкарваш достатъчно пари и да се издържаш сама. Да не зависиш от никого. Доколкото разбирам ти не си в такава позиция, следователно зависиш от родителите си. Разбира се можеш да си усложниш живота като им кажеш с кого ходиш против волята им или направо да им го изтърсиш вкъщи, но не очаквай да ви постелят червения килим само защото ти си навършила 18.

Била съм в подобна на твоята ситуация с човек, когото родителите ми не одобряваха. Аз тогава излязох на квартира и прекъснах отношения с майка ми. Не беше само това причината, но си беше сериозен фактор за решението ми. Не ме е издържала тя, не съм била по никакъв начин зависима от нея и прецених, че това е правилното решение за мен. Впоследствие с този човек се разделихме, но не съм го направила под чужд натиск, което вероятно яеше да се случи, ако бях продължила да живея под нейния покрив.