"Искам да съм баба!"

LordOzzy тука си има потребители дето са си винаги черно-злобни.
Мани не се занимавай.

Ариел хората навремето са раждали много деца, чисто като животните, водени от полов нагон и инстинкт за оцеляване.
Семейното планиране е комунистически прийом, където вече се мисли как държавата на толкова поданици ще мога да подари обещаният от нея "мечтан живот".
А това на кой какво му готви съдбата е съвсем трета, отделна тема.

Тук темата е ясно
Имаме ли право да намиламе за внуци - аз казвам - имаме право.
И друго съм забелязала, деца израснали в щастливи или доволни семейства, нямат търпение да повторят модела - да се бракуват, да имат деца ...обратното - хора израстнали в сянката на студени хора, които цял живот са се държали с тях лошо, като ненужни, досадни спътници в техният живот - не желаят бракове, нито деца.
Та според мен тук е разковничето на проблема.

Аз съм точно в този период, в който със сина ми прекарваме доста време по площадките, и съм потресена от поведението на някои родители. Нямат никакво желание да се занимават с децата си, говорят им ужасно и ги унижават пред всички. Не искам да си представям какво се случва вкъщи, щом на публично място си позволяват подобно отношение.
Някои от тези хора имат по няколко деца. Жената, за която говоря, има три. При едно бих могла да предположа, че човек не е осъзнавал какво означава родителството и се е оказал неподготвен — макар че това по никакъв начин не оправдава поведението му. Но когато вече познаваш тази отговорност и въпреки това имаш второ и трето дете, а се държиш с тях така, сякаш са ти виновни, че съществуват… това не го разбирам.
А в същото време имам много близки хора, които вече десет години се опитват да имат дете. И когато виждам едни да копнеят толкова силно за нещо, което други посрещат с досада и унижение, ми е трудно да не усещам огромна несправедливост.
А доколко имаме право да се намесваме в живота на децата и внуците си? Според мен родствената близост не ни дава правомощието да предопределяме чуждите житейски решения. Докато отглеждаме едно дете, разполагаме с години, през които да участваме във формирането на неговата ценностна система, да насърчаваме самостоятелната му преценка и да му даваме нравствен ориентир чрез собственото си поведение.
След това обаче настъпва момент, в който е необходимо да приемем неговата автономност — правото му да избира посоката на живота си, да поема отговорност за решенията си и дори да допуска грешки. Включително когато изборите му се разминават с нашите представи и очаквания.

Лично мнение - бих се намесила, ако поведението на детето/внучето е опасно за тях самите или за обществото. И все пак, какво значи да се намесиш!? Аз се меся с непоискани съвети понякога, когато забележа нещо, което може да се коригира. Съвет, тоест те могат да го приемат или отхвърлят. Не ми се е налагала по-сериозна намеса.

Три деца не се гледат лесно.

Щастливото и задружно семейство, страхотният и мил баща, майката, с която можеш да споделиш всичко, понякога могат да се окажат спирачка да създадеш твое семейство, поне докато не намериш нещо, което поне на 80% да се доближава до това, което си видял като дете. Няма формули и рецепти тук кога какво трябва да се иска и случи. Има само късмет. И която заритала за внуче баба, не го е разбрала, доста ядове ще берат с нея и заради нея децата ѝ.

Chuby, никой не ти забранява или пък те спира да си искаш внуци.
Ти и на Луната можеш да си искаш да идеш.
Въпроса е дали ще мислиш така, ако срещнеш отпор и дали ще си готова да провалиш връзката с детето си заради това ти желание?
Изключително наивно е да мислиш от сега, че детето ти ще пожелае собствени деца след време.
Еле пък да се самоопределяш като супер родител. Само детето ти може да ти даде тази оценка.

Здравейте , отдавна исках да повдигна подобна тема, но с малка разлика.

Темата тук е
- Искам да съм баба!

Но как бихте реагирали, когато жената която живее със сина ви
в продължение на 9 години,

ви заяви директно в очите....

Цитирам...

-  Ма ти кво си мислиш, че аз искам да бърша сополиви носове, и някой да ме дърпа за полата !?!?!  - Край на цитата.

Цитата е точен и буквален, защото ни се наби в паметта.
И ни държи влага, вече повече от 10 години  

Та въпросът е :
-Какво можете да реагирате в такъв случай

Ами, как ще реагираме? Естествено, че всяка самоуважаваща се свекърва, ще накара сина си веднагически да се разведе с никаквицата.

Не може да се разведат , защото е съвместно съжителство само.
Без никакъв ангажимент

Еми...синът ти на какво мнение е?

Ами точно, че е без ангажимент. Едно дете е ангажимент, все пак. Щом и двамата в тази връзка са ок с това, външни хора няма какво да реагират.

Да се приготви свекървата, че ще минат поне още 10г в такова съжителство
Това ми е съвета

Ако съм мъж и искам друго отдавна да съм я изшутил.

Познавам такъв инертен и неуважаващ себе си мъж, който има връзка от над 20г,  жената живее у майкини, думка по казината, той плаща
Били са 30г, когато са се събрали

Вече няма значение.
Това беше преди 10 г. с новата пак нищо ,
и елементарната математика на сбора от
25+9+10 показва , че извора вече е пресъхнал.

Има такива дето напират за внуче а после никак не помагат. Виждат внучето два пъти в годината.

А да си се замисляла, че и синът ти също може да не иска деца?
Ама за по-лесно да мятаме кал по жена му.