"Искам да съм баба!"

Да имаш деца било като да имаш беден роднина, който постоянно няма пари

Преди малко попаднах на един пасаж от книга, с уговорката, че е написана от името на родител, който се е провалил и рови вътре в себе си, търсейки причините. Доста страшничко четиво, но за някои неща има известно право:

"Ето така разбрах как, прекрачиш ли в майчинството, изведнъж ставаш собственост на обществото, превръщаш се в одушевен еквивалент на обществен парк. Коварният израз „ядеш като за двама“, чисто и просто оповестява, че храненето ти вече не е лично занимание. Всъщност, когато „страната на свободата“ започне да упражнява все по-голяма принуда, сякаш подтекстът на фразата е, че „ти вече ядеш за нас“, за тези около двеста милиона, които си врат носа в чуждите дела и чиято основна мисия е да възразят, ако ти се прииска поничка с желе, а не здравословно меню с пълнозърнест хляб и листни зеленчуци, включващо и петте основни групи храни. Не се съмнявам, че правото да командориш бременните жени е на път да влезе в Конституцията."

Ако са материално добре осигурени, ще преживеят добре. Ей, сега четох за двойка, коятое сметнала, че да живееш по круизи, е по-евтино от приличен старчески дом. И от няколко години така си живеят. Нека им е зле.

Е как така защо им е да са добре материално?! Та само за деца ли трябва да живее човек? Нямам думи вече...

Абе и на мен ми се струва празен живота без едно дете, но много хора са коренно различни. Така че не бих била сигурна, че хората искат дете изобщо. Може да си живеят екстра и бездетни. На Запад нали има цели организации, подкрепящи това начинание.

Дори и да имат празнота не значи, че трябва да станат отшелници и да се откажат да живеят.

Много ясно, щом са финансово добре, ще си живеят чудесно даже.

Шпенглер в Залеза на Запада описва много ясно, как умиращата раса повече не желае да се възпроизвежда, защото ментално вече е обърната към Смъртта. Описано много сериозно и философски, това по същество се случва с всички залязващи култури от инките до арабските хаганати / след като залезе тази раса, тя се разслоява на два типа - фелахи или изчезва от лицето на Земята.
Т.е. остаряването на расата е необратим процес.
Навремето като студентка когато го четях наистина не го разбирах, но сега много добре го разбирам.
И смятам, че това е основата на проблема / не само тук, а в световен план/.
Умиращите народи просто напускат Земята, когато няма вътрешният повик на кръвтта за поколение, никой не може нито да ги убеди, нито да ги заплаши да го имат.
Децата са нещо, което се случва когато хората, които страстно ги желаят. Така трябва да е и така е редно.
Страстното желание за дете не може нищо да го спре - нашите деди са се възпроизвеждали, в чума, във войни и размирни години, в глад, абе при всякакви обстоятелства ...Това е вътрешният повик на кръвта. Когато той умре - край.
Просто край. Смърт и толкоз.

Доколкото разбирам, вие сте на 60+, синът е на 44-45? Жена му на колко е?

44-45 не е безкрайно късно за имане на деца, но мисля, че след няколко години сексуални опити без предпазване, хора, които наистина искат деца, щяха не само да правят опити, но и да са посетили репродуктивни специалисти.

Доколкото разбирам, ти си евентуалният дядо и този син не ти е единственото дете?

Всъщност на хората, които имат деца, едва ли е необходимо да обяснявам колко прекрасно чувство е това. Особено за една майка, която е носила и създавала живот в себе си — да видиш детето си, да наблюдаваш как расте, как се променя, как научава нови неща и постепенно се превръща в отделна личност. В това има огромна нежност и радост.

Но наред с цялата тази романтика стои и огромната отговорност към човека, който отглеждаш, и към възрастния, в когото той ще се превърне. Родителството е ангажимент за цял живот. И нямам предвид само ежедневните грижи и постоянната необходимост да си на разположение през ранните години. Говоря за емоционалната обвързаност — че мислиш за детето си, тревожиш се за него и преживяваш случващото му се, независимо на колко години е. Самостоятелността му не изключва твоята загриженост.

Има хора, които съвсем осъзнато си дават сметка, че не желаят или не могат да поемат подобна отговорност. За мен това също може да бъде проява на емоционална зрялост. Да признаеш собствените си ограничения и да решиш да нямаш дете може да бъде здравословно решение както за теб, така и за детето, което иначе би създал. Не мисля, че някой трябва да става родител само защото това се очаква от него.

Поне моят стремеж е да отгледаме поколение с по-малко емоционални рани, с повече уважение към себе си и към другите. Няма безгрешни родители, но можем да носим отговорност за поведението си и да не предаваме собствените си травми нататък като семейно наследство.

И да, финансовата страна също има значение. Ще дам пример само с моите разходи: по време на бременността ми една фетална морфология струваше 300 лева, а един преглед — 80 лева. Раждането също беше сериозен разход. И това беше едва началото. Следват ежедневните потребности, медицинските грижи, а когато няма място в общинска ясла или детска градина — и разходите за частна. В София това може да натовари значително семейния бюджет.

Не смятам, че трябва да си богат, за да имаш дете. Но възможността да осигуриш необходимото за него и адекватна медицинска грижа за себе си по време на бременността и раждането е съществена част от решението. Любовта е огромна част от родителството, но с нея идва и отговорността да прецениш какви условия и каква сигурност можеш да дадеш на този човек.

Ами човечеството не може да върви все нагоре и напред в развитието си. В един момент трябва и да се разпадне.
И може би увеличаването на хората, които не искат съзнателно деца се увеличава днес точно поради разпада на куп фундаментални неща като вяра, морал, честност, общност, емпатия, състрадание, прошка, благодарност, смирение, себеосъзнатост, грижа за природата , животните и хората, справедливост, семейни ценности,  любов...

Всъщност ако човечеството продължаваше да се размножава с темповете от преди 100г. планетата вече щеше да ни е тясна. Сега се раждат по-малко деца за сметка на по-качествен и продължителен живот. Това е бъдещето и на най-бедните райони в които раждаемостта е все още висока. Нормална и здравословна тенденция е да се саморегулираме с по-ниска раждаемост, а пък който иска повече деца - прекрасно.

"Какво правех, докато вие раждахте" е също хубава история по темата за другия поглед

Свиването на раждаемостта не може да се регулира, ако някой си въобразява, че ще върне дадена раса на обратен тренд да се размножава, според мен - лъже се.
Това от гледна точка на политиката.
Иначе като лична обосновка, ако някой не те повтаря в бъдещето, каквото и да правиш реално няма значение.
Иначе, когато в някой отсъства вътрешната страст да има деца, никой не може да му я насади. Както и обратното - който страстно желае деца, нищо не може да го спре да ги има.
С това приключва моето участие в тази тема. Казах каквото исках да казвам

Просто не е имало контрацептиви.

Току що прочетох,че в нашия град най-възрастната жена е навършила 107 години.Поздравления  от кмета и тн .Но две деца , 6 внуци и 5 правнуци са пръснати по света, чуват се по телефона.
Грижите са поети от социален патронаж и социален асистент
Толкова за "чашата вода".Поне на празника са били едната и дъщеря и зет и.