"Искам да съм баба!"

Защо пък его? Его, ама друг път. Много повече его е амбицията за изява в кариера, творчество и т.н., ако ще я караме така.

Естествено, че децата не са единственият смисъл, ама и да обясняваш на някого, който иска дете или внуче, че има и други смисли, е... нали.
А за другото не е нужно да са минимум три, стигат и по малко над две деца средно, които също да имат по две и малко средно + малък дял бездетни.

В случая искането е равносилно на настояване, даже борба. Така че човек може да иска дете и да полага всякакви усилия, но внуче...там трябва някой друг да го поиска. Аз примерно също теоретично искам внуче, но напълно съзнавам, че съм напълно безсилна,  и да искам и да не искам, друг решава.

Майка ми и свекърва ми питат кога ще стават баби. С моята майка лесно се разбрахме - това са интимни неща и когато му дойде времето, ще разбере. Спря да пита. Знам, че иска, защото част от приятелките й са баби вече.
Свекърва ми, от друга страна, няма нито усещане за граници, нито пък желае да ги зачита, но това е за друга тема.
Моите впечатления от приятелки са, че родителите им искат да са баби и дядовци, докато младите не поискат помощ. Тогава изведнъж не искат, имат си свой живот, работа и прочие. Което е така, става въпрос за баби в ранните 50год.

Мъжът ти трябва да разговаря с нея и да и каже възпитано, но твърдо, че това не е нейна работа. Не си разваляйте отношенията със свекървата.
С удоволствие бих помагала за внучето/внучетата, ако поискат помощ. На мен са ми помагали в тежки за мен моменти свекърите… иначе сме си гледали детето сами. За мен е важно децата да имат връзка с роднините си. Затова е важно да се поддържат цивилизовани отношения.

Моят мъж ясно е заявил позицията ни на майка си. След него и аз. Знаете ли какво е да не можеш да озаптиш възрастен човек - такъв, който не зачита границите на абсолютно никого? Човек, чието мнение е закон, и той иска да има последната дума? Както казах, това е отделна тема. Достатъчно дълго чета форума (без да съм имала регистрация), като казвам, че това е за друга тема. Давам пример от нашето семейство.
На нас свекърите не са ни помагали в тежки моменти. Съгласявам се с последните Ви две изречения. Отношенията между баби и дядовци и родители не трябва да влияят на децата. Моите родители са разведени. Майка ми и до ден днешен една лоша дума не е казала против баща ми или свекърва си. Никога не ме е спирала да контактувам с баба си, до ден днешен мен насърчава да го правя. Аз не желая, защото последните десет години нищо хуабво не съм видяла от нея... А разводът на родителите ми беше изненадващо цивилизован (без панаири, без съдене за имоти и пр.)

Магдена, в последния си пост аз написах по принцип, че децата не са единственият смисъл на живота, а не конкретно към потребителя, който иска внуче. Той може да иска, но това не зависи от него. Защото синът му може да не иска, да не може или пък да не му е толкова важно конкретно в този етап от живота му. По същия начин и синът му, ако е единствено дете, би могъл да каже на родителите си: „Искам да имам брат, сестра, ама нямам. Защо не създадохте още деца, за да не съм сам и да не натоварвате само мен с вашите очаквания?..." Но това също не зависи от него.

Родителите трябва да имат реалистични очаквания към децата си, както и пълнолетните деца - към родителите си. Да недоумява потребителят как една жена може да не иска деца - не е проява на реализъм. Най-малкото, не носи никаква полза в случая, а само излишно огорчение. Не всички искат деца - било то мъже или жени. Някои жени пък се страхуват от раждането, от някакви възможни увреждания, усложнения при самите тях или при плода. Или не дай Боже, от смърт. Особено ако имат предишен негативен опит или подобни случаи при близки хора. Жените не са просто утроби, призвани да сбъднат нечия мечта. Техните желания и страхове също трябва да бъдат отчитани.

Хубаво е човек да има внуче, разбира се. При някои обаче е болна амбиция, обикновено избиват някакви дефицити от техния живот. Като свекървите, които са ги тровили като снахи, и сега ги е яд, че в днешни времена те няма да могат да тровят. За радост, вече рядко се живее в дядовата ръкавичка, и човек с воля има много начини да постави граници.

Аз само да питам, как се раждат две деца и малко? Нов метод за възпроизвеждане ли има?
По темата - нормално е родителите на пораснали "деца" да искат внуци. Не е нормално да изискват, тропат с крак, натискат, подхвърлят гадни коментари и изобщо целия просташки арсенал. Това са лични решения и следва да се вземат в двойката, не в разширеното семейство или на събранието на домсъвета.
Какъв бил смисълът на живота, ако нямаш деца? Ами самият живот е смисълът, не е ли очевидно? Толкова е шарен, интересен и вълнуващ, има толкова много неща за правене, стига човек да иска. Децата са прекрасно нещо, но не са гаранция за пълноценен живот. То не е номерът само да се възпроизведеш. Трябва капацитет, за да бъдеш родител. Необходим е и ако не си родител, за да имаш индруг смисъл и да го живееш този живот, не просто да присъстваш тялом.
За протокола, имам дете. Определено не ми осмисля само тя живота. Би било притеснително ако е така. Някой назад каза, че детецентрираните родители нямащи друг смисъл са с потенциал да са токсични. Много съм съгласна.
Смисълът на живота е вътре в нас, ние го правим, не някой отвън, пък било то и нашето дете.
И да, имам дете. Отне ми няколко години по репродуктивните клиники и няколко ин витро опита, за да я имам. И помня гадните подмятания, въпроси и селяндурско навиране в чаршафите ни. Отвратително е. Не го правете с децата си, моля ви! Независимо каква е причината да нямат деца.
Някой назад каза, че е на 45 и вече иска внуци. Напълно непонятно ми е. На 44 ще стана след 2 месеца и имам почти 16 годишна дъщеря. За никакви внуци не приритвам в момента. То й е и доста рано на нея да ражда /пази боже на тази възраст/, но и по-голяма да беше, пак не виждам какъв ще е тоя зор да искам внуци, та аз самата съм млада жена, работя, имам социален живот, интереси и занимания. Нито имам време, нито желание на този етапмот живота да се занимавам с бебета и малки деца. Пък нека съм егоист. Познавайки се и когато дъщеря ми стане на възраст приемлива да има деца, едва ли ще седна с влажен поглед на прозореца да чакам внуците. Не че не искам да имам, напротив, някой ден, ако детето ми и иска и може, много ще се радвам. Но ако не иска или не може, абсурд да сипя жлъчни коментари и да се тюхкам. Животът си е неин и ще си го живее тя. Аз моят си го живея както искам, тя има същото право. Да е жива и здрава само си пожелавам, както и ние с баща й, та аконсе накожи да можем да помагаме при нужда. Да отглеждам, обаче внуци и да съм на разположение - няма да стане.

Колежката, която чака внуче, тя е на 45, днес пак се хвалеше колко било хубаво да си млада майка и после млада баба. Как като ходела да взема дъщеря си от училище учителките викали, хайде, сестра ти дойде. Пък имало дете с възрастен баща, за него питали вие дядото ли сте?
Като смятам тя в ученическа възраст е станала майка, не знам завършила ли е средно образование, но иначе имането на деца го смята за голямо постижение.

В момента 45 годишната жена е само развълнувана на приказки.
А с  внучето идва и безоотговорността на децата в повечето случаи. Не е само гледане на внуче, вечното даване при повечето, че младите нямали, чистене и готвене след младото семейство, защото пак в повечето случаи идват, сядат и не си раздигат масата.

Позната стана баба на 41 г, с кариера, организирана, отправна. След едно море сина и на 20г направил бебе на приятелката си също на 20г. Решили младите да станат семейство, сватба, бебе, помагане, ами те за нищо не ставаха в онзи момент родителите, освен купони.
Голям зор свекърите, отиваме до тях, свекървата излюпен лак, ненаправена прическа, викам жена какво ти е, уморена отговаря - ела, да те водя да видиш как оставят всичко.
Накрая, добре, че емигрираха младите следващите години.

Наблюденията са ми, че последните 20г се водят децата на всякакви активности и занимания с цел изграждане на характера, а вкъщи грам задължения, поне да си вдигне масата

Вчера мъжа ми сподели за негов колега малко над 50г с жена му, не ги оставяли на мира, никакъв срам и малко съвест у младите. Изгледали са тризначки, всичко се омъжи и са с деца.
Помагат баба и дядо, но родителите нямат спирка постоянно да висят на раменете, идват стоварват и си тръгват
Качил се на вилата да си почине уж със жена му, сварили кенеф всичко, зетьовете си правили купон и оставили чинии, фасове....

От такива работи ги е страх да стават баби хората, много безотговорни и нагли отрочета.

Е, то е ясно, че бебчИ в 20те години е общ проект с бабите

Аз се чудя на тези млади жени (казвам млади, защото и аз съм в този възрастов диапазон) откъде им хрумва да бъдат баби?!? Че то ни е време за деца? С моите 2 малки разбойника си мечтая да се наспя и почина качествено на тишина, те внуци искали да имат

Аз няма да имам сили да гледам внуците като отглеждане. Колкото и млади да родят децата, ще си ги гледат те. Не говоря за някакви супер необичайни ситуации, но нека сме всички сме живи и здрави, бебчето ще го гледам на гости за час - два. Повече от това не се виждам да направя. Не се заричам, просто си виждам силите и бабешкия капацитет.
Така че времената с гледащите баби млади пенсионерки са далече в миналото. Сегашните ще работим докрай като гледам

Ох, ама ти е колежка, нали? В крайна сметка, еднакво сте реализирани.

На детето ми една от терапевтите има 3 деца, първото го е родила на 18, третото е на 3 години. С бакалавър и няколко магистратури, много добър и търсен специалист е, но бабите се скъсват да помагат.

Много различно сме се реализирали. Аз съм колежка с нея по съвсем други причини. Мога веднага да бъда на по-висока позиция, защото имам образование и достатъчно опит на такава, просто не желая да поемам отговорности на работа, имам предостатъчно вкъщи. А тя и да иска, няма опция да бъде на ръководна длъжност.
С 38 години трудов стаж няма закъде да се доказвам вече.

Тоест ти не искаш да си на ръководна длъжност, но за нея е сигурно, че иска и няма причини да не иска?