"Искам да съм баба!"

  • 12 721
  • 527
# 495
Не, изобщо не е същото. Синът ти може да избере жена, която вече има дете, и да го обича като свое, а ти да отказваш да го приемеш единствено защото не е твой биологичен внук. Това говори за твоето отношение, а не за неговата връзка с детето.

Има хора, които имат биологични деца, осиновяват и обичат всичките си деца еднакво. Има и хора, за които осиновяването е сбъдването на най-съкровената им мечта да станат родители. За тях това дете е тяхно във всеки смисъл, който има значение за ежедневната обич, грижа и отдаденост.

Желанието на някого да има биологично дете не доказва, че осиновеното се обича по-малко. Още по-малко оправдава отношението към едно дете като към „чуждо“, когато синът ти го е приел за свое. Да превръщаш собствените си предразсъдъци в универсална мярка за човешката обич е проява на ограниченост.
Виж целия пост
# 496
Интересен аспект, последните няколко поста ме накараха да се замисля. Ако детето, "доведено" от предишен брак на партньора на нашето дете не се усеща и приема като внуче, това важи ли и за осиновените от двойката деца? В смисъл, не е ли "двойката отглежда заедно дете = внуче", или генетичното участие е задължително? С какво едно осиновено внуче е повече от доведено такова?

Е, то е същото като да попиташ за разликата между собствено и осиновено дете. Малко са хората, които не правят разлика. В противен случай всички щяха да осиновяват, вместо да се подлагат на всевъзможни процедури и да минават през всякакви мъки, за да родят собствено дете. Можеш ли да ги упрекнеш?
Еми аз съм от тези, които не правят разлика. Оттам и (подчертавам) роднината, която не е баба, но е част от фамилията, ми е равна на баба. За това и изрично посочих, че ако се очаква близкия по кръвно родство човек да е И отговорен - аз съм носила И отговорност, за спешни случаи и за елементарни.

Да те нарича по име детето и да ти е приятел е супер, то отношенията баба-дете са смислени като има редовен контакт, а не по силата на роднинската връзка
Виж целия пост
# 497

Не упреквам Smiley. Питам. В тема за бабинството, питам - кое прави едно дете, отглеждано в семейството на нашето дете "внуче", и кое не. Защото явно има условия.
Виж целия пост
# 498
Като знам колко време ми отне да забременея, "искам да съм баба! " от страна на майка ми или свекърва ми би ме побъркало. В този период ни е минавала мисълта за осиновяване. По никакъв начин не съм се намесвала в този аспект в живота на дъщеря си. Радваме се на внучетата си и сигурно подсъзнателно с ММ много сме искали да бъдем баба и дядо Heart Пу-пу Simple Smile
Виж целия пост
# 499
Не искам да говоря по тая тема, но емпирично, около мен случаите с осиновяване винаги са протичали с драматично дълбока любов към осиновеното дете, която отключва и желание за протекция и непознати нива на посветеност и обич, за които човек не предполага, докато не пристъпи към осиновяване.
В един от случаите, осиновената дъщеря почина малко над 40 годишна и моята приятелка беше неутешима, нито внуци, нито деца можеха да помогнат поне едни 2 години.

(п.с. не говоря за да сравнявам скръб по свое/осиновено, а защото точно ЛИПСАТА на това "дете"/жена беше толкова болезнена за моята приятелка, нямаше очи за друго доста време. Тя е доста възрастна, родители загуби и други, но това и разби сърцето)
Виж целия пост
# 500
Интересен аспект, последните няколко поста ме накараха да се замисля. Ако детето, "доведено" от предишен брак на партньора на нашето дете не се усеща и приема като внуче, това важи ли и за осиновените от двойката деца? В смисъл, не е ли "двойката отглежда заедно дете = внуче", или генетичното участие е задължително? С какво едно осиновено внуче е повече от доведено такова?

За осиновените не важи, те  са по статут все едно биологични деца и получават заедно с родители и комплект баби и дядовци, но в повечето двойки децата от предишен брак не се осиновяват от новия партньор, те си имат и бащи и  родни баби и дядовци. Хубаво е да се отглеждат на равни начала, но нито вторият мъж на майка им им е баща, нито неговите родители баба и дядо - като при добро желание всички могат да се държат, като такива, но не е задължително и дори нужно да изземат чужди прерогативи.

Това го пиша на база наблюдения върху добър опит в моето и чужди  разширени семейства.
Виж целия пост
# 501
Ами не знам. Аз имам осиновена братовчедка още в ония времена и съм израсла с възпитанието, че осиновеното дете е точно също толкова дете на майка си и баща си и е обичано по същия начин.  Тогава детето просто си ставаше  тяхно (наше) и това е.
Но сега гледам, че са други тенденциите и колежка, която си осинови дете е насърчавана от психоложката да  говори на детето, че то има две майки. Макар че биологичната никаква я няма. Явно има нови идеи.

Два последователни поста се получиха, но не е по моя вина.
Виж целия пост
# 502
Щом се трие, трия и аз. Няма смисъл.

Няма смисъл да пиша, щом ще ни трият, имах предвид, не че някой сам се е изтрил. И мен ме изтриха, без да съм писала обиди.
Виж целия пост
# 503
Аз не съм си го изтрила. Бабите ме докладват — явно нещо предизвиква неодобрението им.
Иначе според мен смисълът да кажеш на детето си, че има две майки, е по-скоро да бъде информирано за осиновяването си. Категорично подкрепям откровеността по този въпрос — вместо истината да бъде прикривана, на детето да се обясни, че е осиновено, като същевременно бъде уверено, че е много обичано. Дали „имаш две майки“ е най-удачната формулировка, не мога да преценя, но за мен е съществено детето да знае.
Виж целия пост
# 504
Две майки - не ми се струва подходящо. Една майка е, тази, която го отглежда. Другата се е отказала от него, само го е родила.
Но иначе, определено има разлика между осиновено дете, което едни родители отглеждат и то има само тях за родители, и някое дете със собствени две баби, на които поради брак на майката или бащата се появява нова баба, която всъщност не му е баба, нито нейният син / дъщеря са му майка или баща, защото то си има пълен комплект - и родители, и баби, и дядовци.

Аз лично напълно разбирам желанието да бъдеш баба и ако не бях станала, щях да чувствам живота си някак незавършен. Така го възприемам - ето, живее един човек и след него има някакво продължение. Това е в реда на нещата.
Виж целия пост
# 505
За някои може да е важно да е биологично, за други да е едно и също, за трети въобще да не искат деца и внуци.
Не може нашите представи да ги вменяваме на други.
И тази жена дори да не приема доведено дете от  друга майка какво от това, нейно си е право да не го чувства като свое внуче.
Виж целия пост
# 506
Не сварих да видя изтритото, но дискусия та е важна, та да добавя още един аспект,- донорството.
За собствени ли се смятат децата, родени от донорски материал??

Аз ще кажа първа- дотолкова е закостеняло това общество, което се тупа в гърдите с някаква си история, с някакви си гени, ...че не ги смята.
Макар, по закон да са наравно и със собствените, и с осиновените .
Виж целия пост
# 507
Собствени са, раззбира се.

Тука говорим за друго, примерно майка с две деца и нов мъж, с когото нямат общи деца. Той има ли деца, няма. Тя има две, той нула. Въпреки, че може да ги отглежда заедно с нея.
Виж целия пост
# 508
Собствени са, раззбира се.

Тука говорим за друго, примерно майка с две деца и нов мъж, с когото нямат общи деца. Той има ли деца, няма. Тя има две, той нула. Въпреки, че може да ги отглежда заедно с нея.
Аха.
Значи, изобщо не ти мина през ума, че донорски материал би била спермата!
Виж целия пост
# 509
Какво като  е спермата? Донорски материал,  сурогатство, осиновяване, това са собствени деца.  Имат си родител/и и съответно баба, дядо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия