Справяне с ADHD

И двамата с мъжът.ми сме с недиогнастициран ADHD.
При родителите ми е същото,  при неговите също.
У дома е много забавно.
Само дето ние си знаем "странностите" и сме си свикнали.
Проблем съм имала само с мъже без АDHD.


Сега по твоят проблем.
Ако тя не иска решение на проблема (който очевидно е само твой, но не и нейн) наистина се разделете.

ADHD е невроразвитийно състояние и като такова се диагностицира основно в детско-юношеска възраст. В България съществуват „ентусиасти”, които се опитват да продадат идеята, че и възрастни (зрели) индивиди могат да бъдат диагностицирани, което всъщност е в разрез с основата на разстройството, а именно – налична симптоматика в детството, която да е видима за страничен наблюдател. Де факто проблемът е, че се задават въпроси, свързани с това дали индивидът е имал същите „проблеми” в училище, което при вече предубеден (от прочетеното онлайн) човек „подкрепя” появата най-вече на положителен отговор, базиран на вярвания, а не на обективна реалност. В края на краищата обаче, критериите са много и, повярвайте ми, не са фасулска работа (не е като чеклист, попаднал ни в Инстаграм, та всеки да може да си каже: „О, с това съм”).

Обективен тест за ADHD не съществува; тези, които правите онлайн са не само с ниска валидност, но и с ниска надеждност (т.е. няма как сами да си „наложите” такава диагноза и да сметнете, че страдате от това). По-консервативен психиатър би търсил по-различно обяснение за конкретно поведение – личностови акцентуации, структура на личността, личностови разстройства (които впрочем са в пъти по-вероятни в една зряла възраст, отколкото така нашумялото ADHD). Ще ви дам и един друг „маркер” – при ADHD проблематични са екзекутивните функции (контрол, работна памет, гъвкавост на когнитивно ниво и т.н.). Това ще рече, че се търсят „по-катадневни” примери – всеобхватна разсеяност, неумение за обработване на временна информация, редуване на периоди със засилен фокус и несъществуващ такъв. С това искам да подскажа, че при проблемни взаимоотношения по-скоро не става дума за ADHD. Съвсем различни неща са, като допълвам, че липсата на добър контрол върху импулсите на зряла възраст, в контекст се „разчита” по много по-различни начини.

Тази „мания” по (само)диагностициране е особено вредна и социалните мрежи съвсем пречупиха разбирането за норма и патология… един чете в Редит, друг по сайтове, трети слуша в ТикТок. Натоварвате се и се обърквате излишно.

   Подкрепям.
   Не е редно да диагностицирате себе си, камоли пък други хора, според написаното в google, Youtube, Redit и прочие.
   ADHD, аутистичен спектър и други подобни, се поставят след диагноза от специалист, която изисква комплексно обледване, а не 10 минутен тест в интернет.
   Не може да имате недиагностициран ADHD. В такъв случай имате симптоми на ADHD, но не и диагноза.

Много точно обяснено от martyr.Ако прочетете за биполярно разтройство и там може да откриете сходства.Среща с психиатър ще даде разяснение,наивно е зрял човек сам да поставя диагнози на базата на опростени тестове и статии прочетени в интернет.

Всеки втори с ADHD, a всеки първи с дислекция. Всеки трети интроверт. Кое още е модерно, за да го запишем и него към листа с модни тенденции на състоянието?

   На мода е и Аутистичният спектър, особено Аспергер синдром. А самодиагностицираните депресии никога не са излизали от мода.