Веднага се качихме в колата, аз легнах и се возих така през целия път за да не изтекат всички води. Болка - никаква. Дори и стягането спря.
Стигнахме след 3 часа. В болницата там започна същинското изливане на води. Сложиха ме на тонове. Казаха, че уж това са още начални контракции и са леки.
При проверка за разкритие бях 6см. 😅
Сложиха ме в една стая и ми казаха "Това е бавен процес, имаш още много време, взимай си душчета"
Е, да ама НЕ.
След 15 минути последваха 3 силни контракции от по 40 секунди. След тях - позив за напън който аз не контролирах. Тялото ми само напъваше. Уплаших се и започнах да викам по мъжа ми да викне някой, защото бебето излиза. Пак напомням - Болка никаква. 😅
Дойде доктор, провери ме, бях вече 10. Хукнаха с мен по коридорите да ме вкарват в родилна зала.
Напънах 5 пъти и родих. Болка - не.
Болка имах при шиенето отдолу. 😅
Всички се чудеха какво става и след два часа, когато ми дадоха вече бебо и ни преместиха в друга стая, един от докторите ме потупа по рамото. 😅🤣
Аз пропътувах толкова, защото искаха да ме режат секцио в родния ми град. Не съжалявам изобщо. Всичко мина ужасно гладко и безболезнено.
П.С. Не знам дали има общо, но от началото на 9ти месец ядях ужасно много фурми. Чувала съм, че помагат. Дали е от тях, не знам...😅
Напиши сега за другите майки в твойта ситуация какво трябва да се прави, и да не се плашат толкова от нормални раждания.