Дали пък нЕкой не е чел "Отвратителния " Др. Бранислав Нушич? Ма то от толкова беганьа од затворот нема време.
Виж целия пост
Некролози
- Публикувана: 23 май 2007, 20:03 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2007, 11:37 ч.
# 91
25 май 2007, 22:04 ч.
Все още не ми се е случвало да организирам погребение. Дано и не ми се наложи. А като се знам каква съм особена, некролози най-вероятно няма да правя, черно няма да сложа, скръбта ми ще е лична и само моя. И паметник няма да поръчвам. Човекът за мен заслужава внимание приживе, след смъртта е вече само в спомените и няма нужда от показност.
Виж целия пост
# 92
25 май 2007, 22:06 ч.
Не познавам баща си.Не си го спомням,само знам името му.Стана ми навик да го търся по некролозите-по улици или по вестници.........
Виж целия пост
# 93
25 май 2007, 22:17 ч.
Аз си го спомням много слабо.
Веднъж заведох сина си да му покажа гроба на дядо му, но не можах да го намеря...
Виж целия пост
Веднъж заведох сина си да му покажа гроба на дядо му, но не можах да го намеря...
# 94
25 май 2007, 22:18 ч.
Без да си го преживяла, не можеш да предполагаш, какво ще правиш. Ще имаш чувството, че ощетяваш починалия по някакъв начин, ако му се спестят тези неща, за които пишеш.
Няма да правиш некролози, паметници... едва ли.
Виж целия пост
Все още не ми се е случвало да организирам погребение. Дано и не ми се наложи. А като се знам каква съм особена, некролози най-вероятно няма да правя, черно няма да сложа, скръбта ми ще е лична и само моя. И паметник няма да поръчвам. Човекът за мен заслужава внимание приживе, след смъртта е вече само в спомените и няма нужда от показност.
Няма да правиш некролози, паметници... едва ли.
# 95
25 май 2007, 22:32 ч.
Не мисля,че това е показност-на какво?Това си е традиция,българска .И толкова.Много искам някой ден да не се изгубя из гробищата.........да идва някой и поне едно цвете да сложи.......
Виж целия пост
# 96
25 май 2007, 22:39 ч.
Ню, права си, не мога да знам без да съм го изпитала, но така си мисля сега.
Традиции спазвам само за празници - Великден, мартенички и такива подобни, но задушници, богородици, коледи, палене на свещи, особено за починал - не. Това не означава, че не тъжа, но не намирам смисъл да показвам скръбта си на другите - тя си е само моя.
Спомних си как в сериала Тя и той майката на Силвия започна да реве на гроба, когато минаваха някакви познати, а като отминаха - млъкна, та чак се ухили.
Виж целия пост
Не мисля,че това е показност-на какво?Това си е традиция,българска .И толкова.Много искам някой ден да не се изгубя из гробищата.........да идва някой и поне едно цвете да сложи.......
Традиции спазвам само за празници - Великден, мартенички и такива подобни, но задушници, богородици, коледи, палене на свещи, особено за починал - не. Това не означава, че не тъжа, но не намирам смисъл да показвам скръбта си на другите - тя си е само моя.
Спомних си как в сериала Тя и той майката на Силвия започна да реве на гроба, когато минаваха някакви познати, а като отминаха - млъкна, та чак се ухили.
# 97
25 май 2007, 22:41 ч.
Утре е Черешова задушница. С или без некролози, ето ти време да си припомним мъртвите.
Виж целия пост
# 98
25 май 2007, 22:46 ч.
Мъката,щастието,радостта-те са си само наши.Раждаме се сами и умираме сами.И този епизод от "Тя и Той"не мисля,че е удачен.
Виж целия пост
# 99
25 май 2007, 22:47 ч.
Традициите не са това, което бяха.
Колко от вас спазиха всички традиции, свързани с женитбата и с раждането на детето?
А защо пък тези, свързани със смъртта да правят изключение?
Няма ли право човек приживе да пожелае как да бъде погребан и как да се държат близките му?
Определено не желая да ми вият на гроба, нито да ми кичат некролози и възпоминания (има разлика между двете!
), нито пък някой да ми влачи показен траур, който определено няма връзка с това, което е в сърцето му. А най ще ме е яд, ако плащат и "данък обществено мнение"...
Искам всички мои органи, които могат да бъдат полезни някому, да бъдат дарени. Искам кремация. Искам спомени в сърцата на хората, които са ме обичали, а не по дърветата.
Май много искам.
ПП Току-що прочетох мненията над моето. Днес бях на гробищата. Видях как изглеждат гробовете на тези, чиито близки виха и припадаха на показ на сеирджиите. Виждам и кой копа бурените - тези, които ни одумваха, защото не правихме сеири на околните...
Някои неща се правят за хората, някои - за мъртвите. Кой както го чувства.
Виж целия пост
Не мисля,че това е показност-на какво?Това си е традиция,българска .И толкова.
Традициите не са това, което бяха.
Колко от вас спазиха всички традиции, свързани с женитбата и с раждането на детето?
А защо пък тези, свързани със смъртта да правят изключение?
Няма ли право човек приживе да пожелае как да бъде погребан и как да се държат близките му?
Определено не желая да ми вият на гроба, нито да ми кичат некролози и възпоминания (има разлика между двете!
), нито пък някой да ми влачи показен траур, който определено няма връзка с това, което е в сърцето му. А най ще ме е яд, ако плащат и "данък обществено мнение"...Искам всички мои органи, които могат да бъдат полезни някому, да бъдат дарени. Искам кремация. Искам спомени в сърцата на хората, които са ме обичали, а не по дърветата.
Май много искам.
ПП Току-що прочетох мненията над моето. Днес бях на гробищата. Видях как изглеждат гробовете на тези, чиито близки виха и припадаха на показ на сеирджиите. Виждам и кой копа бурените - тези, които ни одумваха, защото не правихме сеири на околните...
Някои неща се правят за хората, някои - за мъртвите. Кой както го чувства.
# 100
25 май 2007, 22:50 ч.
И все пак традициите не са това, което бяха.
Нямам спомен по време на социализма да са се лепяли некролози по оградите на детските градини и яслите.
Или греша...?
Виж целия пост
Нямам спомен по време на социализма да са се лепяли некролози по оградите на детските градини и яслите.
Или греша...?
# 101
25 май 2007, 22:51 ч.
Именно! Не винаги правиш само и точно това което ти искаш. Нали се сещаш, че живееш сред други хора. И аз смятах много от нещата които направих за погребението на майка ми за излишни. Всъщност факт е че каквото и да направя, тя няма да стане и това е. Дори ми беше казвала, че не иска погребение и много хора. В момента в който видях баща си знаех, че не мога да изпълня заръката й. 2,5 години след това още се чувствам виновна. Но просто сърце не ми даде да му скърша хатъра. Правих всичко каквото каза и поиска. Как си представяш в такъв момент да налагаш на някого волята си и да му пречиш да се прости с любимия си човек така, както иска? Това да е ви е сватба та да тропате с краче и да настоявате, че вие сте най-важна и трябва всички да се съобразяват с вас. Да вярно е че повечето неща, в по общ план са безсмислени, но традициите трябва да се спазват, поне в някакви норми.
И какво значи гаден некролог. Този човек е бил близък на някого. Него са го обичали и сега той ужасно липсва на някого. Като ви травмира не ги четете. Толкова ли е трудно. Когато бях по-млада ги възприемах просто като хартийки. Дори не осъзнавах каква болка се крие зад тях.
Може да споделяте своето отношение по въпроса, но квалификации като "тъпо", "гадно" и други са меко казано неуместни. Всички сме смъртни и за съжаление на всяка от вас, рано или късно (дай боже да е мноооооого късно) ще й се наложи да преживее такава загуба.
Виж целия пост
Без да си го преживяла, не можеш да предполагаш, какво ще правиш. Ще имаш чувството, че ощетяваш починалия по някакъв начин, ако му се спестят тези неща, за които пишеш.
Няма да правиш некролози, паметници... едва ли.
Няма да правиш некролози, паметници... едва ли.
Именно! Не винаги правиш само и точно това което ти искаш. Нали се сещаш, че живееш сред други хора. И аз смятах много от нещата които направих за погребението на майка ми за излишни. Всъщност факт е че каквото и да направя, тя няма да стане и това е. Дори ми беше казвала, че не иска погребение и много хора. В момента в който видях баща си знаех, че не мога да изпълня заръката й. 2,5 години след това още се чувствам виновна. Но просто сърце не ми даде да му скърша хатъра. Правих всичко каквото каза и поиска. Как си представяш в такъв момент да налагаш на някого волята си и да му пречиш да се прости с любимия си човек така, както иска? Това да е ви е сватба та да тропате с краче и да настоявате, че вие сте най-важна и трябва всички да се съобразяват с вас. Да вярно е че повечето неща, в по общ план са безсмислени, но традициите трябва да се спазват, поне в някакви норми.
И какво значи гаден некролог. Този човек е бил близък на някого. Него са го обичали и сега той ужасно липсва на някого. Като ви травмира не ги четете. Толкова ли е трудно. Когато бях по-млада ги възприемах просто като хартийки. Дори не осъзнавах каква болка се крие зад тях.
Може да споделяте своето отношение по въпроса, но квалификации като "тъпо", "гадно" и други са меко казано неуместни. Всички сме смъртни и за съжаление на всяка от вас, рано или късно (дай боже да е мноооооого късно) ще й се наложи да преживее такава загуба.
# 102
26 май 2007, 02:19 ч.
Дано още дълго, дълго време не го изпитваш.
Кой вие показно вече на гроб? Не съм виждала такъв случай 
. Да не изпитваш никаква мъка и да идеш да виеш, заради спорта... нещо не ми се вярва изобщо.
Много знаете все, бе булиии.. еееххх..., що дърпате дявола за опашката, да му се не види?
До майка ми, съседния гроб е на 5 год. момченце. Починало е в катастрофа и е карала майка му колата. Веднъж видях бащата на това момче, беше отишъл на гроба му, как му течаха безмълвно сълзите. Представих си, каква дива мъка изпитва в момента, зяпнах го и онемях. Исках да му кажа нещо, но не смеех. Какво можех? Не ми дойдоха на ума успокоителни думи.
Това лице не мога да забравя, без да е вил или да се е тръшкал по земята от демонстрация на мъка. И съвсем не мисля, че е ронил сълзите, за да ми се покаже
.
Има хора, които наистина страдат от сърце за загубата на близкия си. Някои вият, някои не могат... различно се изразява мъката. Но не се бъзикайте с виенето, черното и ритуалите. Когато си замине много мил за вас човек, искате да направите всичко за него..., въпреки че може би е вече излишно.
Виж целия пост
не мога да знам без да съм го изпитала, но така си мисля сега.
Определено не желая да ми вият на гроба
. Да не изпитваш никаква мъка и да идеш да виеш, заради спорта... нещо не ми се вярва изобщо. Много знаете все, бе булиии.. еееххх..., що дърпате дявола за опашката, да му се не види?
До майка ми, съседния гроб е на 5 год. момченце. Починало е в катастрофа и е карала майка му колата. Веднъж видях бащата на това момче, беше отишъл на гроба му, как му течаха безмълвно сълзите. Представих си, каква дива мъка изпитва в момента, зяпнах го и онемях. Исках да му кажа нещо, но не смеех. Какво можех? Не ми дойдоха на ума успокоителни думи.
Това лице не мога да забравя, без да е вил или да се е тръшкал по земята от демонстрация на мъка. И съвсем не мисля, че е ронил сълзите, за да ми се покаже
. Има хора, които наистина страдат от сърце за загубата на близкия си. Някои вият, някои не могат... различно се изразява мъката. Но не се бъзикайте с виенето, черното и ритуалите. Когато си замине много мил за вас човек, искате да направите всичко за него..., въпреки че може би е вече излишно.
# 103
26 май 2007, 03:34 ч.
Грешиш..
Виж целия пост
И все пак традициите не са това, което бяха.
Нямам спомен по време на социализма да са се лепяли некролози по оградите на детските градини и яслите.
Или греша...?
Нямам спомен по време на социализма да са се лепяли некролози по оградите на детските градини и яслите.
Или греша...?
# 104
26 май 2007, 08:06 ч.
Радвай се, че не си.
За съжаление, аз съм и то нееднократно. Все още има живи възрастни жени, които считат това за нормално и че така трябва да се държи човек на погребение.
Ню, в темата не става дума за скръбта, която човек изпитва в такъв момент. Става въпрос за външните й прояви - некролозите, траура и др.
Нищо против човек да си изразява мъката така, както му подсказва сърцето. Но не се нахвърляйте върху тези, за които това са глупави обичаи, товарещи с излишни грижи и лишения близките. Виждала ли си грохнала старица, която брои стотинки, за да поръча възпоминания и въздиша тежко, когато чуе цената? Чувала ли си същата тази старица да обяснява, че й тежат тези харчове, но няма как, какво щели да кажат хората... Ами раздаванията за "Бог да прости"? Да гладуваш цял месец, за да може да раздадеш на дадена дата, защото така трябвало... Мъртвите ли ще се нахранят, скръбта ли ще намалее, на хората устите ли ще се затворят?
А някой от вас изобщо разговарял ли е със свещеник по тези въпроси? За траура, за раздаванията и прочие?
Попитайте ги, ще чуете много интересни неща.
Виж целия пост
Кой вие показно вече на гроб? Не съм виждала такъв случай . Да не изпитваш никаква мъка и да идеш да виеш, заради спорта... нещо не ми се вярва изобщо.
. Да не изпитваш никаква мъка и да идеш да виеш, заради спорта... нещо не ми се вярва изобщо. Радвай се, че не си.
За съжаление, аз съм и то нееднократно. Все още има живи възрастни жени, които считат това за нормално и че така трябва да се държи човек на погребение.
Ню, в темата не става дума за скръбта, която човек изпитва в такъв момент. Става въпрос за външните й прояви - некролозите, траура и др.
Нищо против човек да си изразява мъката така, както му подсказва сърцето. Но не се нахвърляйте върху тези, за които това са глупави обичаи, товарещи с излишни грижи и лишения близките. Виждала ли си грохнала старица, която брои стотинки, за да поръча възпоминания и въздиша тежко, когато чуе цената? Чувала ли си същата тази старица да обяснява, че й тежат тези харчове, но няма как, какво щели да кажат хората... Ами раздаванията за "Бог да прости"? Да гладуваш цял месец, за да може да раздадеш на дадена дата, защото така трябвало... Мъртвите ли ще се нахранят, скръбта ли ще намалее, на хората устите ли ще се затворят?
А някой от вас изобщо разговарял ли е със свещеник по тези въпроси? За траура, за раздаванията и прочие?
Попитайте ги, ще чуете много интересни неща.
Препоръчани теми