Колеги или приятели? Трябва ли изобщо да търсим приятелство на работното място?“

  • 1 383
  • 44
# 30
Как се справяте с колеги от различни поколения? Успявате ли да се сработите с хора, които са значително по-млади или по-възрастни от вас? Усещате ли разликата в годините като пречка в общуването и работата?
И да, и не. Имала съм по-възрастни от мен колеги, както и малко по-млади, с които сме били в много добри отношения. Но, също го е имало и обратното.
И с хора на моите години не е гаранция, че ще се сработя. Вече съм имала такива колеги с които просто не върви.
Виж целия пост
# 31
Аз лично винаги се старая да правя разграничение между личния и професионалния живот.

Разбира се, ча като прекарваш по 8 часа на ден с едни и същи хора, ставаш в някаква степен близък с тях.
Та най-общо - от всичките си работи имам добри познати, с които понякога излизаме и си изкарваме приятно заедно. Но това са повърхностни контакти, които ако прекъснат, няма да ми липсват. Хора, с които не си споделяме лични неща, не си ходим по къщите и не се каним на лични събития.

Едно време, когато нямаше мобилни телефони и чатове, искаш-не искаш, се чуваха всички телефонни разговори в стаята. Чуваш всички разговори, разбираш всички отношения. Виждаш кой какво пазарува през обедната почивка, обсъждаш къде какво са "пуснали"... А да откажеш да отговаряш на въпроси беше немислимо грубо отношение, което само още повече разпалваше любопитството що за птица си Smiley
Сега е много по-лесно - слагаш слушалките, излизаш да говориш навън, или си чатиш, казваш "предпочитам да не говоря за това", и готово. В това отношение харесвам сегашните времена  повече.

Основният риск според мен е, когато под формата на приятелска услуга и помощ в един момент се оказва, че единият "приятел" само дава, а другият - получава. Познавам множество хора, които имитират приятелства с хора от ключови позиции или отдели, за да получават първи информация и услуги.

По отношение на възрастта - започнах работа на 19 години, и бях най-младата, в сегашната ми фирма съм на 50+ и съм сред най-възрастните. Тоест, била съм от всички страни на "барикадата". Работила съм и извън страната. И мога да кажа само едно - не е до години, до поколения и до произход, до човек и възпитание е.
Виж целия пост
# 32
Аз лично винаги се старая да правя разграничение между личния и професионалния живот.

Това аз го разбирам като да нямам афери и романтични отношения на работното място и никога не съм имала. Обаче си имам приятели от работата, включително мъже, с които ни свързват именно професионалните теми.
Виж целия пост
# 33
Най-добрите ми приятели са настоящи или бивши колеги и колежки, повечето от тях. Не съм ги търсила целенасочено, просто така се получи с времето. С някои се познаваме от над 20 години - страхотни хора, не бих ги заменила с други.
Виж целия пост
# 34
Имам приятелства с хора от времето, когато сме били колеги, издържали изпитанието на времето. Имам и добри познанства с бивши колеги, които не са точно приятелство. А е имало и колеги, които съм считала за приятели но със смяната работата, гадните шефове и изчезването на интригата, общите теми вече ги нямаше, интересът да се виждаме намаля и вече сме просто познати.
Виж целия пост
# 35
На работа отиваме да работим, не да правим приятелства.
Ако стане, стане.
Но отиваме да работим.
Виж целия пост
# 36
При мен е тенденция. Колежките прерастват в приятелства. Изпитано във времето, години след приключване на работните отношения.

Скрит текст:
У11 ми е в 10 Zodiac CancerZodiac Gemini Simple Smile
Виж целия пост
# 37
Имам три близки приятелки и един близък приятел. Мъжът и едната от трите жени все още са ми колеги, с втората жена се сприятелихме на работа в моя отдел, където тя беше за кратко и вече почти 20 години сме близки, включително сме "тройка" с първата жена и често се виждаме трите.
Примерно с приятеля вчера пих кафе в обедната почивка, понякога бира, понякога на куиз. С приятелката ми и нашите мъжове ходихме скоро на кратка екскурзия. С двете ми кокошки планираме женско пижамено парти, не е само в офиса нашето приятелство и никога тайна не е излизала извън нашата троица.
Последната жена не ми е била колежка и затова не пиша за нея.
Така че моят опит е положителен. Не съм търсила приятелства, но те сами ме намериха.
Виж целия пост
# 38
От някои работни места съм запазила приятелства, всъщност две много добри приятелства.
Но, както бе споменато по-горе, не сме били директно работещи заедно, по-скоро в съседни департаменти.

Всичко зависи от контекста- при добра организация във фирмата, добър диалог с шефовете- има повече конфликти, или да кажем повече мегдан за конфликти с директните колеги.
В обратната ситуация- шефове главорези, като че екипа се консолидира , за да се бори със ситуацията.
Всичко това обаче, ако оставим настрана дънинг-крюгер индивидите.
Тогава вече, няма спасение.

Директно на въпроса- не трябва , целенасочено,  да се търси приятелство на работното място- вредно е по много причини.
Лични неща не споделям, СМ не споделям, време извън работното не споделям... освен, ако не се развие доверие, което има нужда от доста време и усилия от двете страни- нещо, което в последната петилетка, смятам за излишно ...
Виж целия пост
# 39
Някои казвате, че не е целенасочено, но именно, започвайки нова работа, първото, което възниква в ума ни  не е ли именно “възможност за нови запознанства и нови приятели” ?  🤔
Виж целия пост
# 40
Някои казвате, че не е целенасочено, но именно, започвайки нова работа, първото, което възниква в ума ни  не е ли именно “възможност за нови запознанства и нови приятели” ?  🤔
Абсурд!
Никога!
Не съм отишла за приятелства, а за придобивки, заплата, работно време, развитие...
Приятели и познанства, ако може да не случват, ако може да е чисто професионална средата- идеално ми е!

Колко си годишна, авторке ?
Виж целия пост
# 41
Значи, при нова работа ясно че ще се запознаеш с нови хора, това се подразбира.
Ама приятелства...явно нещо авторке, не разбираш смисъла на това.
Даже е добре човек да няма очаквания относно приятелства на работа.
Виж целия пост
# 42
Много зависи човек какъв предишен опит има или ако започва тепърва кариерния си път, какво е виждал и чувал от близки и родители. При моята първа работа бяхме малък и много задружен екип. Не че не е имало и търкания, но бяхме близки и добронамерени един към друг всички колеги. Да не говорим, че много се събирахме и излизахме заедно. После като смених работата, попаднах в истински змиярник и не можех да повярвам къде се намирам. И с годините ми стана ясно, че стига да не ти се подлива вода и да се плетат интриги, трябва да си щастлив, а онова във първата фирма е било по-скоро изключение, отколкото правило.
Виж целия пост
# 43
Имам 20+ години стаж и смея да твърдя, че 2/3 от приятелите ми са от работните ми места. Не съм търсила приятели на работа, аз съм и доста затворен човек и никога не подхващам първа разговор, но пък и никога не съм мислела за конкуренция и всякакви други подобни. Но така се стекоха обстоятелствата, че с едни от най-близките ми хора сме били колеги. Не съм сигурна дали е някакво наследство от детството ми, защото и на родителите ми най-близките хора са били колеги. Но пък и аз не съм човек,който споделя повечето от нещата от живота си, та може би затова съм избегнала големи сътресения.
Виж целия пост
# 44
И аз имам 20+ годишни приятелства от работата и съм срещала страхотни хора, че даже имам и бивши Grinning

Според мен това с приятелството не работи по вертикала, т.е. някой да ти е шеф.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия