Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 406 398
  • 2 568
# 1 110
Момичета вече съм на ръба на нервна криза.От сутринта повтаря за всичко "НЕ".Никакво говорене не помага,Аз кажа нещо той- "НЕ".Изсипа цяла кутия сок на дивана-аз обяснявам че не е хубаво това,той повтаря ли ,повтаря-НЕ,НЕ,НЕСчупи чиния-отново същото.Излязохме за хляб-аз наляво,той надясно,аз напред,той назад.Когато му обяснявам че не бива така,ляга на земята и започва да си блъска главата в пода като мюсулманин на молитва а ако не успее да легне го прави в стената.Е кажете как да говориш.Пералнята редовно пере празна,като му се скарам за една беля на момента подхваща друга или започва да си блъска главата.Така че, Каролайн не сте само вие така ако това те успокоява. smile3511 smile3518
Виж целия пост
# 1 111
Pashokito, чувала съм че към 4 години им минава. И чакам с нетърпение.  Laughing Още малко ни остана.
Имаме подобрение и то голямо, обаче трябва време и здрави нерви. Снощи пак изпрахме главата в плочките, беше голям рев. Просто от вътре й идва да се пребива постоянно. Ако някой вземе да пусне донос....не знам. Все е насинета, ударена...За това гледам предимно да не се пребие някъде, пък другото съм го прежалила.

За обясняването, ще обясняваш, щото друга алтернатива няма....
Виж целия пост
# 1 112
И при нас е така Laughing Но сега става по-рядко, но до преди няколко месеца, малеееее...  Всички деца членуват в един клуб на тази възраст. Не че свиквам, ама почнах много да не се нервя и го оставям да се натръшка и накрещи, а аз излизам на терасата и си пия кафето с цигарка  smile3503 Като спре да вика и да се тръшка, отивам и тогава му обяснявам, че преди това не иска да чува. И той казва:"Аз слушам, що кара..." Снощи пък се напика в гащите, докато гледаше едно детско. Просто го домързява да вземе гърнето, а го виждам, че му се пикае. По принцип го питам, дали има пи пи, ама този път си замълчах и ето какво стана. Но вече се усеща, че е срамно и ме помоли да не казвам на никой.
Виж целия пост
# 1 113
Ами и при нас беше така, много е гаден този бебешки пубертет, ама аз и пошамарвах, признавам си. Толкова търпение само със забележки да карам нямах. Ама май наистина като наближат 4-те и кротват. Само че да не бързам да се хваля, да не дърпам дявола за опашката.

Фоксо, Огнян и той само по памперс иска да седи и като е облечен, само мрънка, докато не му съблечем най-малкото панталона, сега рита по боди, краката му замръзват, завивам с одеялце, но за 10 секунди то е избутано. Днес се е подрискал, да видим ще го оправя ли. Че му е за трети път за два месеца и вече съм бясна на педиатърката и ще отида да му пусна едни изследвания или ще я набия за направление, да не ми се прави на интересна. Още ни му е взела здравната книжка от касата и накрая в понеделник аз ще отида да си я взема.
Виж целия пост
# 1 114
... Всички деца членуват в един клуб на тази възраст. ...
Simple Smile
и при нас беше пълна програма ... някак на две и няколко месеца беше най-тежко, защото не вдяваше на обяснения. оказа се обаче, че те не са излишни, трупат се и сега си бера плодовете - направо ме цитира на моменти! положението значително се е подобрило. лежали сме на мръсна улица от тръшкане, накрая си я вдигнах под мишница и си я прибрах ревяща за сеир на околните ... вкъщи вече познава правилата и провокациите са от време на време, за да се държим една друга във форма, един вид - преговяряме материала и проверяваме за промени ...; обаче продължавам да съм на щрек на 100% когато сме на улица ... завчера обаче си я прибрах с треска от градината и имах едно абсолютно послушно, с нищо непредизвикващо ме дете, осъзнах, че за нищо не заменям живия й темперамент и енергия, нека ме уморява, ама да е здрава, силна и весела ...
Виж целия пост
# 1 115
обаче продължавам да съм на щрек на 100% когато сме на улица ...

Това с обясненията как не бива да се излиза на улица, как трябва да се държим здраво за ръка в такъв момент и как всеки път със страх приближавам и пресичам улица с детето (Иван) ми е много познато. И в градинката - седят си другит майки и знаят, че са обяснили на детето си и то никога няма да изтича ей така на улицата, а аз трябва нон стоп да съмм в готонот за спринт.... и така докато стана на около 6. Сега постоянно учи сестра си как трябва да се държат за ръката ми, а тя пък почва да ги прави неговите номера...  ooooh!
Виж целия пост
# 1 116
Охххх не подхващайте темата за двегодишните, че ще се метна от 10-я етаж, радвайте се, че нямате и едно 5-годишно в къщи  Mr. Green Hug
Виж целия пост
# 1 117
абе, като чета неволите на пресните мами, и като си спомням и моите и си мисля, че често пъти проблемът на детето всъщност е проблем във възприятието на родителя ... сигурно е различно при тези, които осиновеното дете е второ, те имат опит. такива като мен, сефте станали родители с осиновеното си дете, особено като си изпуснал някакъв период от развитието на детето и го хващаш от някъде си, нямаме точна представа какво е разумно да очакваме от него ... аз съм се хващала много пъти в подобно нещо, най-вече след време, когато детето естествено си стигне до състоянието, което съм очаквала по-рано ... един вид, надценяваме ги, поради недостатъчно познаване ... а то се оказва, че те, дечковците, са си като програмирани, нещата си се случват в подходящото за детето време и място, само да има създадени условия да се случат ... търпение му е майката, наистина!

сори, ако засягам някой с такова обобщаване! това си е най-вече моя самокритика, като обобщавам, не включвам никого конкретно, само имам такова усещане, че не съм само аз с тая грешка (всъщност, ще се успокоя да знам, че не съм само аз Wink )
Виж целия пост
# 1 118
Охххх не подхващайте темата за двегодишните, че ще се метна от 10-я етаж, радвайте се, че нямате и едно 5-годишно в къщи  Mr. Green Hug

Имаме същия комплект знаеш  Wink
Постоянно си мисля, че съм ужасно некадърна за да не се справям със ситуацията - поотделно са ангелчета, но съберат ли се са БОМБА  Mr. Green!
Виж целия пост
# 1 119
Каква ти бомба, те са атомна бомба, не, те са цунами, тайфун... абе те са страхотни сладури, ама ги предпочитам по отделно  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 120
Я ми кажете, каква е тая нова мания на моя син? От няколко месеца насам, дори само да направя оная физиономия/демек, ще се карам/ той бяга при дядо си или който е у нас и почва да реве, ама крещи и лъже, че съм го била. ooooh! Той си пада малко артист, даже много... Ама това ми идва малко в повече. Дори да няма никой в нас  и аз съм му се карала за нещо или е бил наказан /да стои на дивана около 10 мин./ той само дебне момента да види някой и да се оплаче, как съм го била или казва" Аз слушах, мама кара..." Удряла съм го през ръцете и по дупарата/веднъж и зад втара/ за неща като да бяга към колите и да не ме чува докато викам, опит да пипа контакт/след сто пъти повтаряне, ама той пак си пипа/  При Алекс много рядко, ама много рядко има чуване, когато му се говори спокойно, трябва да кресна, че да ме чуе. Тогава се почва с неговата драма, рев, сополи и така нататък... Ама, защо трябва да казава, че съм го била? Хем си казвам, че е фаза и ще отмине, хем се страхувам да не се задълбочи това. Представете си нашата социална на проверка и Алекс да каже как го бия Shocked Много е артистичен, обича да преувеличава нещата. Разказва всичко което е преживял и го показва и с лицето си и ръцете си.  На моменти е много забавен, когато разказва как е паднал или как е направил еди какво си, ама като каже, че съм го била...Тогава ми иде да го набия.
Виж целия пост
# 1 121
абе, като чета неволите на пресните мами, и като си спомням и моите и си мисля, че често пъти проблемът на детето всъщност е проблем във възприятието на родителя ... сигурно е различно при тези, които осиновеното дете е второ, те имат опит. такива като мен, сефте станали родители с осиновеното си дете, особено като си изпуснал някакъв период от развитието на детето и го хващаш от някъде си, нямаме точна представа какво е разумно да очакваме от него ...

Вела, и аз съм мислила по тези теми и съм съгласна с теб. И освен разликата в чисто майчинския опит има и нещо друго - ние ставаме майки изведнъж - от днес за утре. Няма го онзи подготвителния период на бременеене, което те кара постепенно да излизаш от рутинното ежедневие и животът ти да се променя още преди да се появи на бял свят детето и да обсеби цялото ти време с нуждата си от грижи.

А когато си изпуснал някакъв период от развитието на детето  има и още един много важен момент. Трябва да си наваксаш моментите, които си изпуснал. Детето е усвоило екзистенциалните умения, преживяло е чисто физиологични промени в организма си, но липсата на контакт с близък човек - мама за тези месеци си остава. И си го наваксва като по-голямо.
До тези изводи достигнах на гърба на моето момче. Embarassed
Когато се появи дъщеря ми аз отдавах постоянното вдетиняване на Ваньо изцяло на чисто детска ревност че вече трябва да дели любовта и вниманието ми с друг. Но постепенно осъзнах, че не е само това. Моето дете (моите деца) имат нуждата понякога съвсем съзнателно да се превърнат в бебета и аз да се държа с тях като бебета. За малко, разбира се. В такива моменти усещам, че това не е обикновена детска глезотия, а сякаш зареждане на някакви батерийки там вътре в тях. Батерийки, които другите деца зареждат на много по ранна възраст.

Виж целия пост
# 1 122
Luska , твоето нищо не е.Моят отива при баба си и с най- невинната си физиономия казва "Мама ме уби".Което на негов език означава, че го бия ,случвало се е няколко пъти да го ударя по дупето.Ама от устата му излиза, че опит за убийство е имало....И то месеци след като не съм го и докосвала, голям артист е!
Виж целия пост
# 1 123
И моя вика, че вуйчо му го е бил, а той с пръст досега не го е пипнал. Идва ни на гости 2-3 пъти в седмицата, носи разни "вредни" вкусотийки и виж как му се благодари: "Вучо бии дупето."
И друго да споделя. Забелязах, че обясненията действат много по-бързо от викането и изтупването на прах от панталонките.
О, и да се оплача - не ми е позволено нещата да не са по местата където ги е видял за първи път. Всичко трябва да е подредено и ако нещо е оставено не на място, не ме оставя на мира докато не се приведе в нужния според него вид.Аз живея със свекър и свекърва, но на такъв "тормоз" досега не съм била подлагана. Няма да си кривя душата обаче, той си подрежда играчките и дрешките без да го подсещам. Само като му кажа: Хайде да ядем, спим или навън и веднага се прибира всичко.
Виж целия пост
# 1 124
Явно е така при доста деца. Те сега с богато въображение, ама малко е стряскащо това. Ще го преодолеем, сигурна съм. За обяснението съм съгласна и аз, ама при нас това не работи много. Естествено, че първо опитвам да обясня спокойно, като го хвана за ръчичка и клекна или седна до него. И аз докато се опитвам да говоря, Алекс през това време не спира да говори наравно с мен и не чува въобще. Говоря, говоря, обяснявам, моля се, но отсреща е стена и продължава да прави това, което иска и за което аз обяснявам в момента. Единствено когато повиша тон, той разбира какво искам да кажа. Не искам да е така, ама като засега това е начина и работи...  Simple Smile Пресен пример е следния - онзи ден го гледам, че вади от неговия шкаф моето зарядно за телефона/тайно от мен го е докопал и си го е прибрал/ Вади зарядното и отива към контакта да го включва. Аз го гледам, той знае това и знае, че там не бива да се пипа. КАзвам спокойно:"Алекс, дай на мама зарядното или го прибери на място..." Той:"Неееееееееееееее, аз слушам" "Алекс, там пари, остави зарядното..." Той:"Неееееееееее/крещи/ аз мога..." Аз:"Знам, че можеш, но има ток..." Той:"Нееееее, аз пипа..." И така няколко пъти. Грабнах зарядното от ръцете му и се почна тя. Така, че при нас обяснението в 90% от случаите не помага, но има напредък Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия