Родители, дали болните си деца за отглеждане-тактичност

 опс

Емоли, мисля, че се опитваш да ме манипулираш, а с мен, някак, да ти кажа не се получава лесно. И май спориш с мен? И ме учиш как да си върша работата?
Получаваш второ предупреждение.
"Наградата" за следващо изявление по отношение на начина на модериране от моя страна ще е тридневна почивка от форума 

От форума мога да си почина
Показваш, че действаш по симпатии, а това един модератор не би трябвало да прави.Може би трябва да има правила и за модераторите!
Не си обективна...някои могат да обиждат и ти да си затваряш очите а за други, определено интелигентни хора да се опитваш да ги мачкаш.Споря с теб и още как!!!
Да, обмислям варианта да се обърна към администратор и ако това не помогне всички тук да се приемат безпристрастно има още много други начини.Професията ми е такава!
За 1-ви път виждам модератор в сериозен сайт, който взима страна а не се опитва да си върши работата както трябва за всички по един и същи начин!
Успех на всички, ще се видим след почивката

аз съм предупредена
съгласна съм с мода, че има за какво
емоли, прости преките обиди, но смисъла на посланието ми - за него - не се извинявам ни най-малко

Емоли, твоята обида облечена в интелигентен пост носи повече болка от най-обидните думи коио аз съм използвала
нищо не ти дава право да съдиш - освен ако не се мислиш за Господ
има заболявания и заболявания и когато доктор ти каже, че нещо е опасно за живота на детето ти - нядали ще се правиш на Господ и да рискуваш и малкото му оставащи дни - самос цел да се правиш на добра майка!
нищо не ти дава право да бъдеш жлъчна - нито краткия ти престой на лечение някъде, а дори и да имш  дете  със здравословни проблеми - това не ти дава право да съдиш решенията на другите
всеки решава според случая, но когато някой падне - не е етично и морално да идеш и да го ритнеш - независимо дали сам се е спънал или няькой го е бутнал!
е ти идваш не само да "ритнеш" тези жени, а и продължаваш да настояваш, че така е редно
не си забравила, че право да хвърли камък има само тоя дето не е грешил...
и пак ще ти кажа - да не се налага ти или твои близки да минат през това - за да изпиташ силата на своята любов и на сърцето си....
аз не знам какво бих направила при тези диагнози и с тези лекарски съвети - дано не се налага да разбера на свой гръб
но явно ти си наясно с всичко и всички решения са ясни за теб...
що ли Искрица не осъди момичетата, а ти?!? кое ти даде на теб право да съдиш и човъркаш в майчиното сърце????
не всяка майка може да даржи умиращата си рожба до сърцето си - не всеки може да понесе толкова болка
ти можеш ли??????

Емоли, не може човек да съди по този начин. Когато момичетата искаха мнение, ние го дадохме, но сега ги подкрепяме. Всеки решава как да постъпи.

и тъй като замесих и други хора тук - извинявам се на тях
че на фона на тяхната болка и тъга аз седя и водя тъпи и ограничени спорове
и се поддавам на гнева си
явно няма начин на жена с толкова деца и такъв житейски опит, която показва толкова тесногръдие - няма начин аз с моите обиди да й покажа правилния път
надявам се живота да й покаже колко греши спрямо тези две млади майки опитващи се да оцелеят в море от болка и тъга, опитващи се да бъдат добри майки...
тежките изпитания показват, че понякога любоавта не се състои в това просто да пиртежаваш детето си и да бъдеш с него - тя е била в изпращането на детето далече, но на по-добро място...и в това да го оставиш на лекарски грижи, с зцел да продължиш живота му поне още ден, без болка и без мъка! а ти да поемеш цялата болка от раздялата и отказа, от това че няма да го видиш ден подир ден....но поне ще знаеш че не страда!
просто нямам думи...имам достатъчно въображение да си представя мъката от тази ситуация и болката от това, че сам си я избрал
дано Господ не ми праща такива изпитания, защото въобще не знам дали бих била толкова добра майка...дали бих могла да бъда майка с толкова болка в сърцето си...

Знаете ли какво е детето ти да умира в реанимацията пред очите ти 3 денонощия и се мъчи за всяка глътка въздух?????
Знае ли някой от вас тук какво е болка и как съм си удряла главата в стената с писъци за да намаля болката в душата????
Но бях при него!
До последно бях при него!
Това е БОЛКАТА!
Разкъсва те на парченца!

каякто казах - това не ти дава право да съдиш другите
ти си решила да бъдеш до него
някой твой близък може да реши друго...
нищо не ти дава право да съдиш

а имначе съжалявам за загубата ти но явно дори и тя не тие е направила по-добра към околните и по-човечна

О Емоли - тук много хора това са го изживяли. Мен специално при второто не ме пускаха - само веднъж в седмицата. И никой не ме питаше дали искам така.  А до преди 7-8 год, ако не кърмиш не пускаха никой при детето си по болниците. Т.е пускаха само на три часа веднъж.

винаги съм обвинявала др че са слаби, че вижда ш ли аз каква съм, че те не са прави
трябваше да се случат не чак толкова тежки неща в живота ми за да разбера ва действителност колко съм слаба...и че не съм била права
че всеки изживява нещата по свой начин и не мога и нямам право да го съдя, само защото не е взел решение като МОЕТО
моето решение е право за мен и някои др хора...има хиляда които ще мислят иначе
и нищо не ми дава право да налагам своето решение като миродавно, или пък да съдя другите за тяхното

емоли, имаш шанса да помогнеш на тези жени
вяравм, че Господ ти е отреди л такава съдба не за да съдиш другите ,че не могат да бъдат силнии като теб, а за да можеш да им помогнеш с подкрепа и разбиране - да даздеш едно рамо като вече преминал боец през ада...
бъди до тези жени и им помогне да се справят с болката и с тази временна загуба, която както е писала Мейз - може всеки момент за нея да премине във вечна загуба
помогни им с разбиране!

форуема не е съд, най-малкото нашия подфорум - той е място за подкрепа
когато е трябвало - хората са дали мнението си, когато се га трябва помощ обаче - те намират сили да помогнат на нуждаещите се, защото само това е нужно - помощ и лйбов и света би бил по-добро място
има кой да съди и да наказва, не е нужно и ние да го правим, още повече че не ни е здадено да знаем, кое в действителност е редно и кое не - имаме си своите идеи и правото да ги отстоявме, но не и исконното знание кое как е...

и ето тук майките знаят много от нещата за които пишат
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
но не се държаха така с Ела!!!! никоя от тях не си позволи да я обиди или нарани или дори да я осъди

Знаем- знаем.
А ти замисляла ли си се, че не си единствената, която преживява така нещата, че тези жени преживяват тази агония всеки божи ден. Ако детето ти се нуждае от ежеднавна медицинска грижа, апаратура, манипулации, обезболяващи инжекции- ще го заведеш ли в болница?!?! Или ще стоиш в къщи и ще си най- добрата майка?!? Не - ще направиш същото- ще заведеш детето си и ще го повериш на медицинските грижи с надеждата да му помогнат да живее и да си го прибереш. Само, че тук думата болница е заменена с Дом за медико социални грижи. Защото държавата ни няма хосписи за бебета. Не ги искат в болниците, защото те си отиват , защото им остава само броени дни до края и ако имат късмет тези дни да минат без болка ще са най - щастливите деца на земята. На родителите им остава да броят тези дни и да умират всеки ден, всеки ден очаквайки този край, който всъщност не е край, а едно печално начало на останалата част от живота им. Остава им да търпят освен подигравката на природата, на държавата, да търпят и някой самопровъзгласил се съдник, който да подсили горчилката. О - да- и трябва да са благодарни на този, които си позволява да ги съди, да вменява вина. Ти, която трябва най- добре да ги разбереш и която явно не е мислила достатъчно по въпроса мисия ли имаш? Защо просто не ги оставиш намира. И без теб не им е лесно. Имаш мнение - ок- запази го за себе си. Не си наясно - просто не си наясно за какво всъщност става въпрос. Замълчи.  Не можеш да им бъдеш съдник, а си. Защо? По- добра ли те прави това? Тях ли прави по- добри? Безмислена самоизява.Безмислена.

така е, всеки си носи кръста.
Аз си нося моя.
Никой не съдя!
Въпреки болката която аз изживях, или може би точно заради нея не мога да разбера тези решения!
Съжалявам за разводняването на темата и още повече съжалявам ако съм обидила някой.
С поста си на Искрица Надежда исках само да покажа, че могат  да се борят с болеста и смърта и болката дори и когато са до децата си.
На никой не пожелавам да минава през всичко това, защото болката е непоносима и понякога ми се е искало да умра, само и само да спре!

Спокойна нощ на всички и Бог да закриля децата ни!