Аз пък да ви кажа си падам от смях,когато си разхождам децата в парка,и от някъде започнат да наизкачат някакви жени,с групичка от 3-4 5 деца,и се говори на мнооогооо висок АНГЛИЙСКИ език И видите ли,щъкат едни такива малки дечица,които много гордо и грамогласно си се питам как е ухо,нос и дървета например. Само дето,и учителките и децата говорят с доста засилен акцент, но не това е най-страшното/смешното.
Никъде не съм видяла,подобни групички,които с така присъщата им гордост да се учат на роният си език-книжовният/за диалектите не говоря,аз самата използвам диалектни думи,когто ми е кеф, и знаето на диалект,за мен е още едно богатство, но когато знаеш само него,а не намираш аналогичната дума от кножовният език - ей тогава става опасно/.
По темата искам да дам един пример - съпругът ми е англичанин ,от полски произход. Родителите са поляци/в Англия/, и в тях се говори предимно полски. Но всяка неделя, като дете,той вместо да ходи да играе футбол с другите деца е посещавал неделно училище по полски език,за да усвои тънкостите на езика.Това му е помогнало много,защото сега и английският и полският си ги говори като майчини езици.Да добавим и българският сега, но с такава учителка като мен-няма шанс Но първо той има желанието и умението да учи чужди езици, и второ,когато жена му през повечето време му говори на български,за него е по-добре да знае,а не после да ми казва че не разбрал - ми да си разбрал,аз казах че излизам И в същото време има колеги,с жени българки,които не знаят български-защото не искат-живеят от много години в България, но не желаят да го научат.....което за мен лично е странно.......