депресия!!!:((((((((

  • 1 711
  • 39
# 30
Кураж, мила!!! Няма нищо по- нежно, чисто и прекрасно от едно толкова малко бебенце, което си е твое, и хубавите моменти, които ви очакват са тепърва пред вас!!!! Това е самата истина Simple Smile

Така е.Свга ти е тежко, но няма да усетиш как ще свърши и колко хубави моменти те очакват само  Hug
Виж целия пост
# 31
Повече разговори, непрекъснат диалог с близките ти, говори им за страховете и тревогите си, те ще те успокоят  Peace
Виж целия пост
# 32
моето бебе е на 8 дни, рева си по3-4 пъти на ден и после ми минава, така е и аз се чувствам като в клетка от една страна и адски се притеснявам за бебо, да не би да объркам нещо, толкова е безащитен малкия от друга страна. но знам че е абсолютно нормално преходно състояние предизвикано от хормони и стрес и изтощение. повтарям си това и ми олеква. всяка драстична промяна е трудна. Аз например всеки път като сменя работа (средно на 3 години в моя бранш това е нормално) и по един месец я мразя докато се адаптирам и колегите ме дразнят и мястото и работата и все си мисля че съм можела по-добро място да си намеря и даже съм и ревала заради нова работа. та така, успех мила, не се предавай Simple Smile
Виж целия пост
# 33
Първо честита рожба!   bouquet
Спокойно, и аз бях така. Мислех, че за всичко съм готова и изведнъж като останах сама с бебето и откачих, то реве, и аз рева. Така си ревах доста време. После малко по малко всичко отмина. Пустите хормони - те са виновни  #2gunfire
Виж целия пост
# 34
        На мен много ми помага разходка вечер. Като се прибере мъжът ми от работа му оставям бебето и излизам сама навън или да напазарувам или да поспортувам /разходките произвеждат хормони на щастието/. Много отпуска. Може и музика да си слушаш на слушалки отвреме на време, че постоянния рев на бебетата е доста изнервящ. Но най- добре е да сменяш обстановката, да се откъсваш, когато имаш възможност. Друг трик е да си мислиш за бъдещето. Няма вечно да е така, бебчо ще порасне и ще те радва все повече и повече и ще се случват толкова интересни и хубави неща Simple Smile
Успех и не се предавай. Не си сама. Повечето майки се чувстват така но с времето минава и нещата се променят и бебето се променя и ти ставаш по търпелива. Няма страшно.  bouquet
Виж целия пост
# 35
Как точно се чувстваш , опиши ...
Виж целия пост
# 36
Като гледам бебчо е съвсем мъничък, така че състоянието ти е повече от нормално. Аз плаках почти нон стоп поне 3 дни Laughing
Виж целия пост
# 37
Мама Дани,сега обърнах внимание на възрастта ти.Много си млада,на 22 години много момичета още хич не мислят за бебета , а купонясват яко,учат или просто си живеят живота.А ти на тази крехка възраст си вече с две деца.Като добавим и хормоните, и това,че си родила преди 8 дни,и това,че имаш малко 3 годишно дете,картинката вече ми се изясни.И ти искаш да идеш на сватбата,и ти искаш да танцуваш и да се веселиш.Изборът си го направила сама.Защо не отиде на сватбата,щеше да е едно развлечение за теб.Толкова ли там нямаше кой да поеме бебето за няколко часа...Бабите за какво са,да помагат в такива моменти,ама и на тях им се танцува,нали,щото и те са млади.Да ти кажа насадила си се малко на пачи яйце,ама няма как вече.Тъй,че с бебето навън по-често,разходки,повече положителни мисли в главата ти,като например,че рано си станала мама,но и рано ще порастнат децата и тогава ще си отживеете с мъжа ти.След месец,два ще се пооправят нещата и хич не ги щади бабите,ами ги строявай да помагат при всяка възможност.Поне една вечер в седмицата отделете само за вас двамата с мъжа ти,излезте някъде,виж се с други хора.Ами това е моят съвет
Виж целия пост
# 38
....да ме беше видяла мен когато родих .....  Crazy чувствах се точно като теб....търпение му е майката и още по-голямо търпение на всички около теб спрямо теб  Wink таткото трябва да ти помага много.... с течение на времето ще отмине........абе мен все още ме хващат бесните по някой път  /ама по-рядко/ newsm78
Виж целия пост
# 39
Първо честита рожба!   bouquet
Спокойно, и аз бях така. Мислех, че за всичко съм готова и изведнъж като останах сама с бебето и откачих, то реве, и аз рева. Така си ревах доста време. После малко по малко всичко отмина. Пустите хормони - те са виновни  #2gunfire
Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия