"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 574
  • 1 926
# 495
А иначе, че ме провокира, провокира ме малката. Обаче и като съм спокойна и обръщам внимание, само че тя сякаш цели да ме извади от равновесие. Никак не ми харесва да ме вкарва в ролята на злодей.

Тя не иска вниманието, което й обръщаш докато си спокойна. До момента тя е била забелязвана и единствена само като е била навиквана - крещенето, карането, я карат да се чувства значителна - колкото и лудо да звучи...

И при нас беше така. Даже и сега на моменти е така. Спокойният тон я изкарва от равновесие, в крайна сметка ти няма да викаш и крещиш, а ще вкараш строг тон, нищо злодейско няма в него.
Струва ми се, че съжалението към детето ти пречи. Ако трябва да си строга, бъди строга. При някои деца спокойствието не помага. Всяко дете е различно, просто приеми, че това, което е вървяло при дъщеря ти, при това дете не върви.

Не знам, де, може и да не съм права, опитвам се да бъда полезна с опита с Бобо, защото при него и сега с добро често не може да се разбере човек. Дори го оставихме един ден да прави каквото си иска и той изпадна в истерия и каза, че не иска така.

Не мисля, че всичко в поведението се дължи само на престоя в институция, има и известна доза характер. Все пак не омаловажай този фактор. Аз в началото отдавах всичко на престоя в дома и изоставянето чак когато се отърсих от тази мисъл, нещата се наредиха.
Виж целия пост
# 496
Линд, много бързам, но те мисля половин ден, докато бутам работа за трима.

На всички ви е трудно, и на двете ви чудесни деца много-много... Нямам опит с две, но отстрани погледнато ми се струва, че при всички, както и при малката тече една класическа адаптация, отпускане на душицата и пробване на границите... Тази адаптация ще преживеете и вие всички по свой начин... Нали знаеш, че има край Hug?

Търпение...

Като изход, нищо друго не ми хрумва освен да подчертаваш водещата роля на каката? Това първо е вярно, а затова лесно се следва, второ, е аргумент пред двете - едната ще го приеме, а за другата ще е заслужено поощрение, трето, малката наистина ще приеме правилата на поведение по-лесно с всичките му граници и ще се научи на много неща по-бързо...

И не се вълнувай толкова (ако може?!?), че децата попиват моментално дори скрити емоции. Сама виждаш, че това са моменти, в други моменти им е весело и интересно заедно, пишеш, че се търсят. Това е безценното! Другото е напасване, което ще стане
Прегръщам ви
Виж целия пост
# 497
По едно време даже започнах да броя по колко време е била гушната и едната и другата  Mr. Green в опит да им противодействам на претенцията че другата повече. А понякога като ми писне просто им казвам - момичета живота не е справедлив  Grinning
Това сега го забелязвам (не знам защо съм го пропуснала) - спри да броиш, спри да се обвиняваш (не е лесно - на мен ми отне година), спри да мислиш, че си провалила живота на вас четиримата, спри да сравняваш - децата са различни - едното има нужда от един начин на обръщане на внимание, другото на друг. И не давай обяснение - това е, ти си майката, ти преценяваш кой има по-голяма нужда от прегръдка в момента, кой има нужда да рисуваш с него, или да му четеш, или да пееш, или каквото и да е там.

Не е лесно, хич не е лесно, ама ще се оправи - трябва ви време на всички. Само малко ме притеснява това отделяне на голямата... но ти си там, в центъра на събитията, така че знаеш най-добре  Hug. Само предложение - не е ли по-добре тя да остане в нейната си стая, а малката да се премести в новата?
Виж целия пост
# 498
Благодаря ви момичета  Hug
Знам че ще се наместят нещата, просто съм много изтощена емоционално и сякаш ми попривършват силите.
И това ще мине.
  bouquet
Виж целия пост
# 499
Само предложение - не е ли по-добре тя да остане в нейната си стая, а малката да се премести в новата?

И аз така мисля, но голямата отказа. Или защото се чувства виновна за това, че инициира това разделяне на стаите и смята, че е редно тя да вземе по-малката (нова) стая или е изкушена от подреждането и избирането на нови мебели  Mr. Green
Виж целия пост
# 500
Само предложение - не е ли по-добре тя да остане в нейната си стая, а малката да се премести в новата?

И аз така мисля, но голямата отказа. Или защото се чувства виновна за това, че инициира това разделяне на стаите и смята, че е редно тя да вземе по-малката (нова) стая или е изкушена от подреждането и избирането на нови мебели  Mr. Green
Дано да е второто  Hug
Виж целия пост
# 501
Lindt,и ние минахме по този път с провокиращо  поведение.Бях на ръба на силите си.Това продължи при нас дълго,в края на деня се чувствах изценена емоционално до край.Просто пробват докъде може и дали ако са лоши ще отидат отново в дом.Сега като си направя една равносметка,какво преживях с нея за почти две години,чудя се верно ли оцелях?! JoyВече обаче с гордост мога да заявя- проблеми почти нямяме.От едно много щуро  дете/определена от психиатър като хиперактивна/имам едно пораснало и отговорно момиче.Завърши с отличен първи клас,печели награди от фолклорни конкурси,а сега е по цял ден сама,докато сме на работа-чете,пише,гледа филмчета,оправя си стаята ,обядва и си измива и почиства след себе си,а вечер като се приберем и се полагат забавления Simple SmileВъоръжи се с търпение и не се дразни от провокациите.Всичко ще отмине.Безспорно и на двете деца им е трудно.На едното дете се налага да дели всичко което има-мама,тати,стая,играчки,нормално да има усещане ,че всичко е било по-спокойно преди.Малката от своя страна има нужда да навакса пропуснати цели 5 години внимание , ласки и социален опит ако щеш.Ще се справиш сигурна съм:hug:
Виж целия пост
# 502
Най после взехме сериознто и отговорно решение-след 2 дни ще бъде настанена  у дома ни девойката ,за която писах неотдавна.Проблеми има и то немалко.Снощи след 3 часова екипна среща от 8 човека,изяснихме много от проблемите,наясно сме с историята на детето и и дадохме втори шанс.Предложихме да я преместим в ново училище ,тя прие с охота.Искренно се надявам да успеем с това,което се захващаме!
Виж целия пост
# 503
Ще успеете cvete.di, щом има желание, няма начин да няма начин Hug!
Виж целия пост
# 504
Момичета,когато правите месечните отчети включвате ли и сметки за ток?
Виж целия пост
# 505
 Момичета, добре заварили,още не съм изчела всичко, но ще го направя скоро. Накратко имам нужда от съвет. Имам един батко на 13г и едно момченце на 2г,което е с няколко неприятни диагнози- Хидроцефалия,ДЦП и т.н. Заради него ходим често в Дома във Виница за рехабилитация и разбира се, виждам дечицата там, кое от кое по-хубави.
 Напоследък ми идва идея  да вземем едно детенце на възрастта на Боян, за да си играе с него и да си помагат.После заедно да ходят на градина  и училище. Може би е  малко егоистично ,че така разсъждавам, ама пък и на това детенце със сигурност ще му  е по-добре у нас ,отколкото в дома.
 Имаме къща ,място има за още едно дете ,таткото и баткото не са много навити, ама все ми се струва ,че ще се съгласят.
 Та исках да питам  хората с повече опит, дали е възможно това да се случи? Какво точно ме очаква,ако подам такава молба ,какво представлява проучването  и т.н.? Днес питах в Агенция закрила на детето, понеже ходихме за направление за рехабилитацията,  и оттам ми казаха, че можем да изберем детенцето по възраст.
 Въпросът ми е ,наистина ли ви дават информация за децата които имат нужда от приемна грижа, и може да изберете ?Не ме разбирайте погрешно, аз няма да избирам бяло ,здраво дете, даже съм склонна да има някакви проблеми детето, тъй като вече съм много наясно с операции, рехабилитации, логопеди  и т.н. По-скоро ме интересува да отговаря по темперамент на Боян ,за да им е добре заедно.
 Знам,че нямя да е лесно ,ама вече толкова преживяхме,покрай проблемите с малкия,мисля,че ще се справим.
 Очаквам всякакви съвети и ви благодаря.  bouquet
Виж целия пост
# 506
Момичета  Hug
много, много ви благодаря за подкрепата. Беше ужасен месец, но нещата вървят на оправяне.
В периодите за които ви разказвах имах чувството, че практикувам екзорсизъм  Mr. Green Просто друго дете ставаше. Нейното обяснение беше "сърцето ме кара да се държа лошо, казва ми че е хубаво". Та проведохме няколко разговора, за това че в сърчицето говорят гласовете на "дяволчето" и "ангелчето" и тя може да избере кого да слуша. След едно поредно тръшкане ми каза "мамо извинявай обаче гласовете им се смесиха"  Grinning
От три дни не сме имали нито една драма - тя се опитва да се владее, а аз и казвам колко се гордея с нея. Постоянно търси потвърждение "нали като ми каза да не правя ... аз не се заинатих, това нали е хубаво?"
Голямата все още е тъжна и с доста разклатени емоции, но и там нещата вървят на добре.
Неоценима е подкрепата ви  Hug
Виж целия пост
# 507
Линдт, браво на вас, аз обаче съм студения душ - не е свършило още, има още доста да преживеете, преди да свърши  Wink Hug
Виж целия пост
# 508
Орхид, добре е много хубаво да обчислите мотивацията си да станете приемно семейство.
Някак ми е струва, че идеята ти двете малки деца да си правят компания и да се подкрепят е подкрепена с фантазия за "цветя и рози", която може да няма нищо общо с действителността.
Възможно е двете деца, да не се харесват, да не им е приятно да играят заедно и т.н. Предполагам имаш примери около себе си за братя, които съжителстват на ръба на "изтърпяването", избягват се, имат чести конфликти.
Възможно е също, приемното дете да изисква много време, грижи и внимание - много повече отколкото си представяш. Помисли наистина ли имаш енергия за това.
Освен това дете на 2 години има реални шансове да бъде осиновено. От гледна точка на Закрила на детето, осиновяването е мярка за предпочитане пред приемната грижа, което означава, че ако за детето настанено при вас, се намерят осиновители, ще трябва да се разделите с него. Ще може ли да се справите с това?
Просто го помислете добре.
За избора - можете да посочите параметри - пол, възраст, здравословно състояние, но не и да избирате дете. Разбира се може да откажете дето предложено ви от ЗД, но след два отказа ви заличават от регистрите на приемните семейства.
Виж целия пост
# 509
Линдт, браво на вас, аз обаче съм студения душ - не е свършило още, има още доста да преживеете, преди да свърши  Wink Hug

Знам, че не е свършило, обаче виждам светлинка... Че имаше един момент в който надежда почти не ми беше останала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия