ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ - 2

Че каква връзка има правилната употреба с вайкането? Разбира се че искам да се ползват правилно нещата и всички да са доволни, а не фирмите да са виновни на всички.
Рехабилитаторие са в болниците защото там има нужда от тях.Но те са ресурсни преподаватели към училището в Павлово, Руми може да потвърди. Доколкото си спомням има 14 такива преподавателя към Софийското училище.
Аз самата наскоро научих за АПДУС и не съм запозната много с дейността им. Имам кординати, ако някой се интересува ще ги пусна на лични.

Боби, аз едно нещо не мога да разбера - на теб достатъчно ли ти се струва това, което се прави? Ако е така, о.к. Няма нужда да спориш с нас, защото ние не мислим като теб.
Аз съм член на АРДУС, да. И какво от това? Аз продължавам да твърдя, че организации, които нямат връзка с членовете си, не работят и не са особено полезни. За мен 20 часа допълнителна рехабилитация на година не са нищо особено, не ги ползвам и не от това има нужда детето ми. Това, което ни липсва е ГРИЖА. Тя се обуславя от много неща, не само материална помощ. Дори бих казала, че материалната помощ е последното, от което има нужда детето с увреден слух. Но какво знам аз...
За АПДУС само съм чела в И-нет. Не ги познавам, не знам какво точно правят. Дали е проблемът в мен? Явно... Всеки случай, когато отварях сайта им, последните новини не бяха особено актуални.
Колкото до ролята на фирмите - ми, хайде, де, обучете ги тези рехабилитатори! Това да направите за 10 години напред - няма да е никак малко! Ама не 2-ма 3-ма и не на 2-дневен семинар. Пратете ги да видят как се работи в тези центрове, за които си говорим ние, нека видят и преценят дали нещо тук не ни куца. Аз лично вярвам, че нещо такова може да бъде вдъхновяващо и истински полезно в перспектива. И моля те, не приемай лично нещата, които си говорим тук, защото полза от такова общуване няма. Все пак не забравяй, че би трябвало да сме един отбор.

Току-що видях, че нашата Галя (pozor) има рожден ден днес! Мила Галя, да си жива и здрава и все такива чудесни новини да ни носиш за малкия Венци! Дано скоро чуеш най-желаните думички и да получиш утехата, която заслужаваш!   

А според мен нещата трябва да се приемат лично. Иначе проблема не те докосва и не можеш да си съпричастен. Аз нямам дете с увреден слух, ангажимента ми е служебен (виждаш ли колко гадно звучи) и ако не вложа чувства разговорите ни трябва да са в работно време и с техничеста насоченост.
Фирмите редовно организират семинари. Да за по 2-3 дни, но това е нормална продължителност за този тип събития. Груповите посещения за дълго време някъде с цел черпене на опит не са достъпни дори и за нас. Дори и да има такива, какво става идваш и разказваш и после какво... Идеи много, пари ниц.
Рехабилитаторите тук заслужават много уважение. Всеки един от тях се старае да се усъвършенства и да даде най- доброто на децата с който работи. Сами си купуват литература, пособия за часовете, ...Не ли по удачно отивайки на занятие да се носи по една играчка или книжка, която да остане после в кабинета? Един съвсем малък жест.

Ами, Боби, сега пък да седна да изброявам какви играчки съм оставила в кабинета на ИСУЛ ли? Някак нередно ми се вижда да го правя, но сме носили, и то не веднъж и два пъти, и не сме само ние. Не мога да кажа, че не уважавам нечий труд, но с най-голямото си уважение аз ще кажа, че на рехабилитаторите тук им липсват някои умения. Именно затова ми се струва важно опитът да се черпи отвън. Ако не можете да си позволите това, за което говорим, може би може с общи усилия двете фирми да поканят тук специалисти за по-дълго време, които да пообиколят детските градини, училището в Павлово, да направят по-продължително обучение. Не ми се струва невъзможно, а може да влючим именно такава идея в писмото си до Med El и Cochlear. Изобщо, ама изобщо не мисля, че проблемът е в материалите (Руми е чудесен пример за това, че и с подръчни материали може да се постигне целта, стига желание да има), макар че за всички ще е по-добре, ако са повече. Става въпрос за подход и начин на работа, за това децата да се превърнат в център на обучението, а не децата да се въртят около учебния план и така да ги оценяват обучаеми ли са или не. Има още какво да се желае и ако някой специалист дойде и ми каже, че няма на какво повече да бъде научен, не искам повече да имам нищо общо с него. Така че, за някои идеи пари не са нужни, за да се приложат на практика. Само желание да има.

Ми не е редно сами да си купуват пособията!! И клиентите да им носят не е редно. Редно е да има нормална обстановка, нормален бюджет.

Аз лично съм "против" вайкането и "за" действието. От писма глава не боли. 

Честит рожден ден позор да си жива и здрава и дано да чуеш още нови думички    

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН (на патерички) ПОЗОР - ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЕДНА УСПЕШНА ГОДИНА НА ТЕБ И ВЕНЦИ, ДАНО НЕ СПИРА ДА ТЕ РАДВА С ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ НОВИ ДУМИЧКИ, ЗАЩОТО СИГУРНА СЪМ ЗА ТЕБ ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО!!!

Галя, честит рожден ден (на патерици)    Много, много щастие ти желая, много радост да ти носи Венци, с много нови думички да те изненадва!

Мили родители, ще бъда благодарна, ако някой сподели с нас какво според вас липсва в центъра за кохлеарна имплантация към Военна болница. А също така и ако някой смята, че съм пропуснала нещо за ИСУЛ или пък не съм права за нещо от написаното. Мисля, че всички искаме нещо повече за децата си, затова ви моля за повече активност по въпроса. Ако се притеснявате да пишете тук, пишете ми лично съобщение. Благодаря предварително.

Боби, наистина не разбирам защо така лично приемаш нещата. Вярно е, че се явяваш като представител на една от фирмите, но няма нужда от конфронтация. Целта според мен е една и съща - доброто за децата. Лично аз оценявам дори и факта, че пишеш в този форум, който се е превърнал в някакво малко място за информация на хората. Защото и до днес за жалост информацията куца, който има интернет - добре, рови се, чете, ама който няма... Става въпрос за елементарни неща....
И не е въпросът, дали има играчки и материали, че в едната болница има един рехабилитатор, в другата двама или че АРДУС отпускали някакъв брой часове за рехабилитация... Въпросът е много по-глобален. Хората изправени пред този проблем се лутат сами - получават малко информация от лекарите, получават малко от рехабилитаторите, от тук малко, от там, за да си "сглобят картинката", после постигат някакво що годе приемливо положение и се затварят в черупката си  За това си мислех, че подобен единен център би бил приемлив вариант, да се знае, че когато се появи проблем има къде да се насочиш, от къде да те ориентират какви възможности имаш, най-малкото да получиш някакво разбиране, да видиш, че не си сам...

Лони, за ВМА ще се включат други родители, които ходят по-често, но на прима виста.... Има двама рехабилитатори, но и те не могат да поемат вече всички имплантирани деца,  все пак над две години се оперира, доста дечица станаха.  Честно казано ние така и не сме ходили на рехабилитация там... Кабинетът на аудиолога  са се опитали да го направят по-приемлив за дечицата, има секция с детски играчки (поне преди, сега не знам какво е). Вече правят и аудиограми, но ако не се лъжа, май не е в звукоизолирана стая...  Спомням си, че д-р Дончев, не искаше да включват апаратурата за аудиограми, докато не се направи специален кабинет за това, ама така и не го дочака този кабинет... Дано другите майки дадат повече подробности.

Боби не е вярно това ,не виждам някой да го е казал или това наше търсене да прилича на вайкане .Срещу  никого не е насочено това тук просто си комуникираме така.Ние търсим начина по който да поискаме това което правят навън .

Аз съм  - за , ние търсим съдействие в крайна сметка не се оплакваме още повече има го навън значи не е невъзможно .

            ЗДравейте, момичета! Вчера нямахме Интернет и не успях да вляза. Благодаря ви на всички за добрите пожелания към мен и Венци, благодаря ви за всичко, на което сте ме научили, бъдете ми и вие живи и здрави!
            Оня ден в болницата, докато правехме настройките, се наложи да почакаме доста, защото имаше проблеми с кабела. Оказва се, че пациентчетата са станали повече, информацията в компютъра се е увеличила и на практика трябва нов компютър. Та, докато държах кабела във въздуха да не го настъпва Венци, си помислих, че ако всяко семейство даде дори по десет лева, ще може да се вземе нов кабел и децата няма да се изнервят допълнително. Дано не прозвучи революционно, но нали става въпрос за нашите деца и всяко домакинство може да си го позволи. Идеята ми дойде съвсем спонтанно и я казах на глас, докато тя дори още не беше минала, но по изражението на д-р Зеленска останах с впечатление, че тя много се съмнява...То не е редно сигурно ние да купуваме кабел, но като начало поне, знам ли? Бих се радвала да споделите какво мислите. Мерси и чао.

Галя, аз много не разбрах за какъв кабел става въпрос и как точно е свързан с времето, което отнема насройката, но определно не смятам, че родителите трябва да купуват кабели на болницата. Все едно да работиш в някоя фирма, компютърът ти да се скапе и клиентите да ти купят нов, за да можеш да си вършиш работата. Болницата е хиляда пъти по-богата от всеки от нас, та да разчита на нашата помощ. Отдавна не живеем в такива времена, за радост. А ако пък аудиоложката смята, че е ваша работа, аз просто нямам думи...