Здравей, да ти кажа пъро аз не съм се съгласявала тя да живее в апартамента ни - тя въобще не ме е питала какво мисля, а мъжът ми не се съгласи с отрицателното ми мнение по въпроса. Аз исках ние да си живеем там, но уви... Второ, ти имаш общи теми със снахите ти, защото имат деца и т.н., аз ти казвам че с моята зълва не сме в еднакво положение нито по един въпрос - нито като възраст, нито семейно положение, нито деца, нито общи интереси. И писах, че в началото много я харесах, повече даже от мъжа ми, докато не разбрах всъщност какви ги върши и какви ги говори зад гърба ми. Трето - аз не я карам да сменя памперсите на бебето, нито да се грижи за него, да и го оставям пък аз да си бия шута навън. Дразня се, защото тя настоява да ги прави тези неща, но всичко е на думи ( както и във всички други сфери на живота и ), а като опре до действия - изчезва. След като не може да се справи, да не ми предлага. И какво значи живеем отделно ? Само спим в различни къщи. Тя по цял ден се мъкне след мъжа ми в работата му, или идва да трови мен вкъщи и почти всяка вечер е у дома и после само отива да спи в апартамента. Денонощно е около нас - това за мен не е живот отделно. Ако не е с нас вечерта, то звъни по телефона, и не и пука дали е 12 часа полунощ и т.н. Дава ни акъл за всичко. Влиза в стаята докато спим или докато къмя бебето без да чука. Сега тя е измислила къде и как да се проведе кръщенето на детето ни, без да ни пита. Миналата седмица се обажда свекървата и пита кога тръгваме да ходим при нея двете със зълва ми и детето, защото зълва ми така и обещала - без да говори с нас !!! Какво да ти кажа, на ръба на нервите си съм. В момента аз и детето сме разделени от съпруга ми, защото зълвата го замъкна в чужбина да и прибира багажа ! Без да ме пита какво мисля, без да се сети, че ни отделя за цяла седмица, без да помисли че ние имахме планове да ходи някъде. Вече незнам какво да правя. Слушам обещанията на мъжа си от началото на лятото, че с него и бебето ще отидем някъде за 1 седмица, да си почине от работата. Постепенно тази 1 седмица като план взе да се смалява и този месец стигна идеята за 2 дена да ходим някъде. Още не сме отишли. А вместо това цяла седмица замина със сестра си и ни остави. На това хубаво време навън, вместо ние да се разходим, даже става въпроса да мръднем само на 50-100км от града, не повече, той замина на 2000 км разстояние със сестра си. И сега точно ми се обади и каза че вчера са били на плаж. Безмалко да избухна по телефона. За 7 години връзка ние 10 пъти сме ходили на плаж заедно, а сега той веднага е на плажа. Знам че и той е виновен за положението, не само зълва ми , но сто пъти съм говорила с него и всеки разговор още повече го сближава със сестра му, а го настройва против мен. Накрая ще го оставя да си живее е нея, явно аз съм излишната в картинката.
Моля ви се, дайте ми съвет, сега като се върне какво да правя ? Не мога да преглътна обидата, че избра да ходи с нея вместо със семейството си, че нито той, нито сестра му ме попитаха какво мисля, съгласна ли съм да заминат. Просто ми съобщиха факта. Как да се държа с него и с нея ? Идва ми веднага да му спретна скандал, но знам че това ще влоши нещата. А нея въобще не искам да я виждам, но се налага. Да седна ли директно да говоря с нея ? И това не ми харесва, защото каквото и кажа тя ще го предаде на мъжа ми веднага и той пак ще се настрои против мен. Как да и покажа къде са границите на нейната намеса и място в живота ни, без да влошавам нещата ? И без друго са достатъчно лоши.
А като примери - мога да двам много в какво се меси зълвата, но споменавам само най- пресните.
Ааа, не.. чакай малко. Таз история като с любовниците.
За мен ВИНОВНИЯ е мъжът ти 
Как така няма да се съобрази с теб ако апартамента е общ! Има си начини хората да се разберат и да направят компромиси. Във всяка случка дето си описала ТОЙ има вина, а не тя. Тя знае ли, че й е неприятно да седи по цял ден у вас. На мен ако така някой час по час ми идва вкъщи който и да е той ще се изнервя яко. Но няма да го търпя. Ще намеря тактичен начин да дам да се разбере. Лично според мен ти трябва да говориш с мъжа си докъде стига присъствието на сетсра му в живота ви. не се заблуждавай, че тя е виновна. Дори ми звучи малко елементарно като разсъждение (извиянвай, нищо лично 
) Това мисля аз. И да ти кажа възможно е това да е модел на поведени ена двамата, брат и сестра. На мен не би ми харесвало, но не изключвам някои да намрират това за нормално 
Ето например аз живея в семейното ни жилище, което е и на братята ми. Те живеят от години в чужбина. У нас са си у дома, това е и техният дом, но те винаги са се съобразявали, че аз живея непрекъснато в това жилище. Същото мога да к ажа и за себе си! Така че хващай мъжа си и без да се оплакваш от зълвата такава била, онакава била определяй границите. Това бих направил аз! 
.
, така че е търпимо. 
звучи ми като ЗЛА 
/
Не съм много близка/привързана с брат си = не ревнувам 
