И защо разсиновяването да е тема-табу?
За съжаление не е табу, а е доста срещано явление...
Ако се направи статистика, вероятно ще се окаже, че разсиновяването най-често се появява точно в пубертета, когато след поредната провокация на детето, осиновителите казват: "Край, ние бяхме до тук! Няма повече да ти позволяваме да ни съсипваш живота. Дадохме ти всичко от себе си, а ти....." И се започва с обвиненията, които варират в различните ситуации, но най-често това, което ги обединява, е категоричността на родителите да не позволяват на детето си да ги контролира.
От моя опит - това, което винаги ме е шокирало, е краткият период, за който родителите вземат решение за разсиновяване. Примерно половин година - бягства от вкъщи, кражби, лъжи, агресивно поведение и решението "Не можем повече! Не искаме повече! Кой е той/тя, че да ни казва как ще живеем?" А до преди половин година той/тя е било идеалното дете - не е бягал/а от вкъщи, нямало е лъжи, кражби, агресия...
И тук логично идва въпросът - колко често се отказват от децата си биологичните родители, когато в пубертета започнат изненадите с бягства, наркотици, желанието за свобода и разчупването на границите, налагани авторитетите и до пубертета приемани без оспорване???