Децата навсякъде са (или би трябвало да са) главният приоритет на една страна. Естествено, че много си обичат децата, още повече, че могат да имат само по едно.
Има няколко феномена във връзка с това:
Първо. Сегашните деца нямат братя и сестри, но пък имат много лели и чичовци, защото по време на Мао политиката е била либерална и за нула време от 650 милиона нарастват на милиард и 300 милиона. Тези чичовци и лели изключително много глезят децата и от там терминът "малък император". За съжаление в последно време в Китай навлезе рафинираната захар под формата на хиляди видове сладки неща и в следствие на това много деца са ненормално дебели и са направо тъжна гледка. Китайците традиционно не ядат десерт, освен купа с плодове на по-официална трапеза. Сладкишите им са с петмез, мед или сок от захарна тръстика и не предизвиква дебелеене. Сладките лакомства, които доскоро бяха навсякъде са: сладки картофи, сладка тръстика, мед. Сладката тръстика се продава на коленца, представете си как се съчленява бамбукът, същото е и с тръстиката. Продавачите са нарамили сноп пръти в черен цвят и са много интересни. Аз самата съм пробвала подобно нещо - гризеш дърво и му смучеш сока.
И така, имаме едно нездраво отношение към малките, което широко се коментира в тяхната преса.
Второ. Училището до определен клас е безплатно, а в гимназиален курс става платено. Колкото по-добро е училището, толкова по-скъпо и по естествен път богати се срещат с богати и съествува изключително сериозно и ярко видимо класово разделение. Университетите също са с много високи такси и по този повод самото правителство преди две-три години призна, че се е провалило в три неща: образованието, здравеопазването и селското стопанство. На хората обаче им хареса това признание, защото ком. партията дотогава не се беше извинявала за нищо и в момента текат реформи, с които не съм напълно запозната.
Фактите са следните обаче: китайците имат в пъти по-уреден и спокоен живот от нас, имат държавна политика за подобряване на икономическото благосъстояние на хората и това е много видимо във всяко едно отношение.
На фона на таксите за учебните заведения, конкуренцията за учителско място в тях е огромна, от там и постиженията им.
Масово се компютъризират училища, масово се обучават учениците и всякакви кадри на английски език. Стига се дотам, че китаист просто не може в Пекин или Шанхай да говори на китайски. Ти казваш нещо, те ти отговарят на английски и отказват да си говорят езика с теб. Все още равнището на овладяване не е високо, но те се развиват с такива темпове, че до няколко години ще се квалифицират.
Математиката е предмет, в който те са традиционно добри. Има си обаче и обективни причини. От една страна амбициозните родители, които са на много по-голяма почит от децата си, отколкото родителите тук, не позволяват на детето да мръдне от графика си. Програмата е изключително тежка и в посока не толкова на индивидуален подход, колкото на зазубряне на конкретен материал. Зубренето е също традиционен начин за учене и корените му се виждат още през ІІ в. пр.н.е., когато се създава изпитната система за чиновници в Китай.
Може би точно тази изпитна система изобщо е запазила Китай в неговата цялост, защото на тези изпити са можели да се явят всички, независимо от социалното положение. Това са били изпити за чиновническо място съответно всеки по-висок кръг е давал възможност за все по-централна чиновническа длъжност. Най-добрите трима в държавата са били изпитвани и награждавани лично от Императора и те са били единствените, освен Императора и Императрицата (тя е имала право само веднъж, на сватбата си) да минат през централния вход на Забранения град. Представете си на каква почит са били учените мъже в стар Китай.
Защо благодарение на изпитната система се е запазил Китай? Защото всички явяващи се са били длъжни да знаят едни и същи текстове и да пишат на един и същи официален език, н а който и са говорили. Така, независимо къде е бил пратен да служи даден чиновник и независимо от диалекта, на който се е говорело, той е задължавал населението да използва единен официален писмен език за всички документи. Иначе в Китай има поговорка, че на три ли (1 ли = 0,5 км.) разстояние няма еднакви нрави и говор.
Що се касае до детските градини с ранно чуждоезиково обучение, сега те са особено много на мода и много от колегите ми правят точно това - преподават на дечица на 3-6 годишна възраст английски и са много добре платени. Не знам дали и доколко е добра подобна система, защото ръководството доста некомпетентно се намесва в работата на учителите. Например на моя приятелка й бяха забранили да учи децата на прости изречения. Странно, всъщност се получаваше, че й пречат да си свърши работата. Това за мен е неразбиране, което също ще се промени с времето. Засега обаче нещата стоят точно така.
Има и много прогресивни детски градини, опитни, музикални и какви ли още не. За тях се плаща изключително висока такса и само богати хора си пращат децата там, но предполагам, че не ме питате за привилегированите - тях навсякъде ги има
Виж целия пост
Има няколко феномена във връзка с това:
Първо. Сегашните деца нямат братя и сестри, но пък имат много лели и чичовци, защото по време на Мао политиката е била либерална и за нула време от 650 милиона нарастват на милиард и 300 милиона. Тези чичовци и лели изключително много глезят децата и от там терминът "малък император". За съжаление в последно време в Китай навлезе рафинираната захар под формата на хиляди видове сладки неща и в следствие на това много деца са ненормално дебели и са направо тъжна гледка. Китайците традиционно не ядат десерт, освен купа с плодове на по-официална трапеза. Сладкишите им са с петмез, мед или сок от захарна тръстика и не предизвиква дебелеене. Сладките лакомства, които доскоро бяха навсякъде са: сладки картофи, сладка тръстика, мед. Сладката тръстика се продава на коленца, представете си как се съчленява бамбукът, същото е и с тръстиката. Продавачите са нарамили сноп пръти в черен цвят и са много интересни. Аз самата съм пробвала подобно нещо - гризеш дърво и му смучеш сока.
И така, имаме едно нездраво отношение към малките, което широко се коментира в тяхната преса.
Второ. Училището до определен клас е безплатно, а в гимназиален курс става платено. Колкото по-добро е училището, толкова по-скъпо и по естествен път богати се срещат с богати и съествува изключително сериозно и ярко видимо класово разделение. Университетите също са с много високи такси и по този повод самото правителство преди две-три години призна, че се е провалило в три неща: образованието, здравеопазването и селското стопанство. На хората обаче им хареса това признание, защото ком. партията дотогава не се беше извинявала за нищо и в момента текат реформи, с които не съм напълно запозната.
Фактите са следните обаче: китайците имат в пъти по-уреден и спокоен живот от нас, имат държавна политика за подобряване на икономическото благосъстояние на хората и това е много видимо във всяко едно отношение.
На фона на таксите за учебните заведения, конкуренцията за учителско място в тях е огромна, от там и постиженията им.
Масово се компютъризират училища, масово се обучават учениците и всякакви кадри на английски език. Стига се дотам, че китаист просто не може в Пекин или Шанхай да говори на китайски. Ти казваш нещо, те ти отговарят на английски и отказват да си говорят езика с теб. Все още равнището на овладяване не е високо, но те се развиват с такива темпове, че до няколко години ще се квалифицират.
Математиката е предмет, в който те са традиционно добри. Има си обаче и обективни причини. От една страна амбициозните родители, които са на много по-голяма почит от децата си, отколкото родителите тук, не позволяват на детето да мръдне от графика си. Програмата е изключително тежка и в посока не толкова на индивидуален подход, колкото на зазубряне на конкретен материал. Зубренето е също традиционен начин за учене и корените му се виждат още през ІІ в. пр.н.е., когато се създава изпитната система за чиновници в Китай.
Може би точно тази изпитна система изобщо е запазила Китай в неговата цялост, защото на тези изпити са можели да се явят всички, независимо от социалното положение. Това са били изпити за чиновническо място съответно всеки по-висок кръг е давал възможност за все по-централна чиновническа длъжност. Най-добрите трима в държавата са били изпитвани и награждавани лично от Императора и те са били единствените, освен Императора и Императрицата (тя е имала право само веднъж, на сватбата си) да минат през централния вход на Забранения град. Представете си на каква почит са били учените мъже в стар Китай.
Защо благодарение на изпитната система се е запазил Китай? Защото всички явяващи се са били длъжни да знаят едни и същи текстове и да пишат на един и същи официален език, н а който и са говорили. Така, независимо къде е бил пратен да служи даден чиновник и независимо от диалекта, на който се е говорело, той е задължавал населението да използва единен официален писмен език за всички документи. Иначе в Китай има поговорка, че на три ли (1 ли = 0,5 км.) разстояние няма еднакви нрави и говор.
Що се касае до детските градини с ранно чуждоезиково обучение, сега те са особено много на мода и много от колегите ми правят точно това - преподават на дечица на 3-6 годишна възраст английски и са много добре платени. Не знам дали и доколко е добра подобна система, защото ръководството доста некомпетентно се намесва в работата на учителите. Например на моя приятелка й бяха забранили да учи децата на прости изречения. Странно, всъщност се получаваше, че й пречат да си свърши работата. Това за мен е неразбиране, което също ще се промени с времето. Засега обаче нещата стоят точно така.
Има и много прогресивни детски градини, опитни, музикални и какви ли още не. За тях се плаща изключително висока такса и само богати хора си пращат децата там, но предполагам, че не ме питате за привилегированите - тях навсякъде ги има
. 
/ направо завиждам на родителите им 
.
Имам наблюдения от Индия, където също имат проблем с растящата популация, но никакви мерки не могат да принудят хората да спрат да си раждат деца. Включително има пустеещи жилища построени за най-бедните, защото условието да ги ползват е да имат не повече от две деца. 
