КИТАЙ

Изключително интересно!

Радвам се, че сподели този материал, аз веднага го пейстнах и в моя блог, да не се загуби

По този въпрос мога да кажа, че със забогатяването очевидно стават все по-популярни не само вторите съпруги, но и изобщо се търсят начини да се умножи максимално поколението. Приятел китаец ми е казвал, че доста богаташи имат и по пет деца, а веднъж лично говорих с един шанхаец, който разказваше колко точно пари струва да се роди второ дете. Представи ми го като такса от петгодишния доход на човек в горна граница на доходите. Най-общо казано, ако доходът ти на месец е 10 000 юана (2100 лв), то следва да платиш 600 000 юана такса/глоба.

Според мен този пазар тепърва ще се развива, докато се стигне до изтънчеността на гейшите. Дори и от материала се вижда, че момичетата се избират студентки или с по-високо образование, тъй като следва да носят престиж. Но няма да се учудя, ако скоро се пръкнат специални домове, които да ги обучават да свирят на традиционни инструменти, да говорят изискано, да пишат калиграфии, изобщо всичко онова, което е отличавало средновековната куртизанка.

За китайците трябва да знаете, че от една страна - техните мъже са мъже мечта, според субективни критерии - готвят, чистят, перат си чорапите, носят си заплатата вкъщи. Но това е обусловено от разбирането, че си невероятен щастливец изобщо да се ожениш. Първо - жените са все по-малко като процент, второ - сватбата е почти невъзможно скъпо удоволствие. Това обаче по-скоро е образ на обикновения бедничък съпруг. Съвсем различни са средната класа (онези, които принадлежат към "обществото на малкия достатък" или "сяокан шъхуей") - повечето са показни, демонстрират богатство и статут, изхвърлят се не по чергата си. Способни са да вдигнат страхотен банкет, за да блеснат, а после месец да похапват по купичка юфка на ден. Именно тези са с любовниците, с които се хвалят.

За най-богатите не важат никакви ограничения. Въпрос на лични предпочитания е дали да е показен или скромен външно, в крайна сметка в Китай винаги парите са били на почит и ако ги имаш - вече си еталон за подражание.

   Zanda Ksurik, ,и на мен така ми е казано,относно глобата за следващо дете. .Около 10-12 хил.долара.Не са малцина тези,които си го позволяват даже.
     Хубава и спокойна неделя от мен. 

Аз нищо шокиращо не виждам във "вторите съпруги", освен самото им название. Може би останалите народи се стряскат точно от названието, иначе такива момичета и такива богаташи ги има навсякъде. Може би не са толкова видно специфицирани като класа или общност от "втори съпруги" обаче е факт, че съществуват такива жени и мъже.

Стана ми интересно обаче дали имат договореност за децата. Хубаво той я "захвърля" след време, но с децата какво става (нали споменават, че една от причините да са заедно били децата). Не че очаквам конкретен отговор, то може и да няма такъв (както няма и при останалите народи) и винаги си е индивидуално. Но си помислих, че може и да имат някаква договорка все пак, ако ще е сделка. 

Zanda, сетих се да те питам (дано не повтарям казани неща, че цялата тема я четох сравнително отдавна) мислиш ли, че китайците извън страната си (когато живеят в друга страна) се опитват да странят и да си създават тяхна си общност, защото не искат да са част от новата държава и народа в нея? Тук, в Канада, в някои градове има обособени китайски общности и се смята, че доста от китайците не се опитват да се впишат в новата обстановка, а се затварят в тяхното си общество (не учат езика, не контактуват с не китайци). Обширно е мнението, че те не искат да се интегрират тук. Аз обаче не мисля, че те го правят нарочно. Смятам, че им е трудно да учат на стари години (а понякога и не толкова стари години) английски; а и не смятам, че останалите ги разбират. Все пак децата им учат английски и са интегрирани успешно.
Може би бие на очи, че са голяма общност и че са сплотени, и това дразни останалите. Възрастните китайци (доколкото съм имала опит с тях) винаги са ми се усмихвали, дори да ми казват "Но инглиш" като се опитам да ги заговоря. В смисъл, по скоро смятам, че просто обстоятелствата са такива покрай тях, а не че те нарочно странят. Ще ми е интересно да чуя обаче твоето мнение.

Мамамиа, наистина много сложен въпрос.

Доколкото имам опит с китайската общност в България, мога да ти кажа, че имаш доста остри наблюдения и правилна оценка за ситуацията. Във всеки случай трябва да се вземе под внимание на първо място тяхната психика - те са народ много по-податлив на колективизъм и живеене в общност, отколкото почти всеки друг народ. Това е продиктувано от един феномен, който съпътства развитието им още от дълбока древност. Не знам дали съм писала за това, но се оказва, че почти всички китайци са били принудени да напускат родния си дом, за да работят и се развиват извън него:

- Чиновниците, издържали успешно изпитите за пост, са били разпределяни централно за срок от две години по най-различни места и никога близо до дома, тъй като са имали огромна власт. Те са били съдии, данъчни, прокурори и следователи и се е правело всичко възможно, за да не създадат свой кръг от власт с местните и да не се поддават на корупция. Именно затова точно тези образовани хора са изписали купища поетични творби свързани с разлъката и скръбта по родния дом и приятелите.

- Обслужващият персонал и занаятчиите най-често са напускали също родното си място, за да работят и живеят в дома на своя стопанин и работодател. Те не са виждали своите роднини минимум по година от Празника на пролетта до следващия, тъй като това е било единственото време в годината, в което се е давала едноседмична (до две седмици) почивка и отпуска. Имайте предвид, че уикендите са нововъведение в ежедневието на китаеца и присъстват само защото управниците са открили ползите от вътрешния туризъм.

- Търговците в древността са били смятани за измет на обществото и не са имали право дори да яздят магаре или кон. Те не извършвали дейността си в родния край, защото рискували да бъдат заплюти от всички.

- Омъжените жени, наложниците и слугините също напускали завинаги дома си, отивайки в дома на съпруга си, където били с правата на робини.

Всичкото това е създало едно особено остро чувство за принадлежност и близост между членовете на един и същи род, клан, съседска община, земляшките структури (за това повече може да прочетете у Малявин).

Китайците в чужбина обикновено са представители на едно и също землячество. Те тръгват с парите на клана и постепенно изтеглят своите хора подире си. Затова и повечето от тях са роднини, а роднините в китай твърде много се поддържат.


Втора главна причина се крие в това че много често емигранти стават твърде бедни и неуки хора, които живеят много зле в самия Китай. У нас например най-многобройни са китайците от областта Цинтиен. Те дори името си не могат да напишат, затова и се доверяват на онзи, когото им посочат за най-компетентен. Той им държи конусаментите (документите за внос на стока), той им оправя всичко, дава им правна помощ, преводачи, устройва ги да работят и живеят. В замяна те му дължат пари и услуги и ето ти естествена мафия. Тази прослойка няма как да се интегрира, защото не разбира изобщо околния свят и се доверява само на своите, живеейки във вечен страх да не сбърка някъде, да не бъде измамена. Което обикновено се и случва.

Трета причина. Китайците имат особен ритъм на живот - хранят се три пъти на ден в определен час, често правят банкети със своите другари по бизнес и колеги. Пият с ритуал, вдигат специфични наздравици, имат специфичен хумор, който не може да бъде разбран лесно, ако не знаеш китайски език. Като добавим и едно цяло поколение на 45-60 годишните, които са живяли в ужасните времена на културната революция, когато и синът ти е можел да те предаде за разстрел, то тяхната резервираност е учудващо малка на фона на озлобеността на руснаците например.

Естествено че децата им не са такива. Те не са и виждали оригиналния начин на живот, приемат леко нещата, попиват културата в училище, затова и са много по-общителни и приспособими.

Надявам се донякъде да съм отговорила на въпроса ти  

Много ти благодаря Zanda , беше ми много интересно да науча историята зад това, което виждам.

Здравейте отново и от мен! Помолиха ме на лични да напиша още нещо за Китай и аз се замислих какво би ви било интересно. Ще ви разкажа какво ми направи впечатление в Хиан, града до който е Теракотената армия. Тя самата е изключително зрелище. Само една малка част е изровена и сглебена, но въпреки това изглежда импозантно. Теракотата е крехък материал и всичко е изпочупено, сглобяването отнема години. Освен самата армия там ми направи още нещо впечатление, не знам как да го нарека, култ към личността ли, какво ли. Бях безкрайно учудена когато гида ми там първото нещо което попита беше: Ще ходим ли за автограф, защото трябва да побързаме с резервирането, иначе няма да ни дойде реда. Аз попитах: За какъв автограф става въпрос? Оказа се че фермера който е открил теракотените фигури докато е копаел кладенец на нивата, е национален герой и от години раздава автографи. Много е зает и ако искаш да се срещнеш с него, трябва от рано да си уговаряш среща Гида ни пък от своя страна също много се учуди когато отказахме категорично да ходим за автограф. Разни хора, разни идеали

Хехех, тези китайци спирка нямат!

Само да вметна, че градът се нарича Си-ан (Западното спокойствие)

Добре Занда, не мога да продположа как се произнася точно, извини ме за свободния превод
Мога ли да продължа да разказвам?

Та в Си-ан ми направи впечетление и мюсулманския квартал. Такова чудо не бях виждала Аз съм попътувала в арабските страни, една от най-добрите ми приятелки е родена в Мароко, имам колежка мюсулманка, смея да твърдя че горе-долу им познавам културата. Това което видях в Китай направо ме изуми. Там, в мюсулманския квартал на Си-ан, живота на улицата изцяло е доминиран от жените! Както би казал един от героите от една моя любима книга, Весела книга за българския народ: Е те такова животно нема! Продавачките в магазините, шофьорките на таксита, на рикшите там, бяха 99 % жени. Къде бяха мъжете в този квартал, в който според гида ни живеят 40 000 души, така и не разбрах. Жени с китайски черти и забрадки, нахакани, крещят на всеки който е имал неблагоразумието да им се изпречи на пътя, беше си направо шок
Извинявам се за кратките постинги, но имам горчив опит с изхвърлянето

Зададох си въпроса как се е получило това, което видях, че жените мюсулманки имат такава позиция в Китай и реших че сигурно това е едно от позитивните неща които е донесъл комунизма там. Равенство между половете, дори и за мюсулманите Не искам да обидя никого, това е шега. Останах с впачатлението  че различните култури в Китай си живеят мирно и кротко едни до други, но това може би е само повърхностно, не знам. Си-ан е интересен град, за тези от вас които се канят да посетят Китай, не го пропускайте! Както вече ви разказах, там раздават и автографи

И на нас ни беше казано от екскурзовода за автографите и дори дядото беше там, закупихме си книжката (за това как е открил войниците) и получихме автограф.  Ех, спомени ...

Този дядо това му е работата, от години седи там и се разписва, получава си заплата за това

Китайците винаги от нищо нещо измислят за атракция ))


Аз друго да ви кажа. Вчера се състоя премиерата на:



Китайски легенди и разкази за необичайното



Съставителство и превод: Юлиян Антонов

Издателство: Изток-Запад

Представям ви я, защото все още са рядкост стойностните книги, свързани с Китай, които излизат на българския пазар. В сборника са подбрани истории от различни произведения, като:

- сказания за Осемте безсмъртни;

- разкази за безсмъртни и магьосници;

- разкази из "Запискиза Мрака и светлината" ("Йоуминлу");

- историята на Ли Шъшъ

- из "Хрониките на И Дзиен".


Ето едно подробно представяне от сайта на Словеса:


"Китайската история, култура и митология вдъхновява и респектира въображението на Запада в продължение на хилядолетия. Дори днес източните предания ни пленяват с поетичната, загадъчната и омагьосващата си сила – сила, изпълнена с дълбока мъдрост и приковаваща фантазия. Всичко това е предадено по иновативен и завладяващ начин в прекрасното издание „Китайски легенди и разкази за необичайното” (ИК „Изток-Запад”).


Великолепно илюстрирана, книгата събира в едно повествования, отразяващи източния бит и култура от времето на императорски Китай, в който даоизмът и будизмът са в постоянна схватка, опитвайки се да оправдаят и докажат важността и правотата на тезите си.


Потопете се в свят с любопитни и далеч не толкова познати образи, отваряйки прекрасното издание „Китайски легенди и разкази за необичайното”. Съставителят и преводач Юлиян Антонов е събрал на едно място някои от най-причудливите и провокиращи сказания и истории от китайската митология и народност. „Китайски легенди и разкази за необичайното” ни разкрива бита, нравите и вярванията на китайския народ, обрисувайки с неповторима увлекателност и стил харизматични легенди и завладяващи описания. Книгата ни пренася в онзи, така непознат за европееца източен свят на безсмъртни даоси, велики магьосници и неземни красавици.


Интригуващите истории и чудатите герои в „Китайски легенди и разкази за необичайното” оживяват в книгата, благодарение и на илюстрациите на известния български художник Петър Станимиров. Емблематичният и любим на три поколения Станимиров, известен с богатото си и внушително портфолио, сътворява истински калейдоскоп от скици и рисунки, които придават несравнимо очарование на изданието, превръщайки го в същинско библиографско бижу."

Благодаря, Zanda!   

Моля авторката на темата да ми пише на лично.