Има ли Дядо Коледа?
- Публикувана: 5 дек. 2007, 11:45 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2007, 21:58 ч.
5 дек. 2007, 11:45 ч.
Знаете традицията в детските градини - родителите носят подаръци, после идва актьор в костюм на Дядо Коледа и в разгара на Коледното тържество раздава подаръците.
Когато бях на 4 години, по същия повод, родителите ми ми купиха йоника. След няколко дена Дядо Мраз (по комунистиеско време се казваше Дядо Мраз) трябваше да ми го подари в детската градина. Но за лош късмет, аз видях подаръка, когато родителите ми го опаковаха вкъщи. Не ми позволиха да го пипна и да му се порадвам. Когато след няколко дена получих този подарък в детската градина, не му се зарадвах особено. За мен беше голямо разочарование, просто се изгуби ефекта на изненадата и магията на добрия старец. Е, вярно, никой не ми е казвал, че няма Дядо Мраз, но аз вече знаех.
Сега имам детенце на 2 години и половина. Правя всичко възможно да поддържам тази красива илюзия. Упорито крия подаръка за детската градина. Крия дори опаковачната хартия и панделката. Не искам моето момиче да преживее това, което преживях аз.
Вие как постъпвате с вашите деца?
Виж целия пост
Когато бях на 4 години, по същия повод, родителите ми ми купиха йоника. След няколко дена Дядо Мраз (по комунистиеско време се казваше Дядо Мраз) трябваше да ми го подари в детската градина. Но за лош късмет, аз видях подаръка, когато родителите ми го опаковаха вкъщи. Не ми позволиха да го пипна и да му се порадвам. Когато след няколко дена получих този подарък в детската градина, не му се зарадвах особено. За мен беше голямо разочарование, просто се изгуби ефекта на изненадата и магията на добрия старец. Е, вярно, никой не ми е казвал, че няма Дядо Мраз, но аз вече знаех.
Сега имам детенце на 2 години и половина. Правя всичко възможно да поддържам тази красива илюзия. Упорито крия подаръка за детската градина. Крия дори опаковачната хартия и панделката. Не искам моето момиче да преживее това, което преживях аз.
Вие как постъпвате с вашите деца?
# 1
5 дек. 2007, 12:17 ч.
Ох, напомни ми как си бях прочела един подарък преди да ми го подарят. Решили нашите, че най-добре ще скрият книгата в библиотеката. Минавам аз, гледам нова книга, непозната корица. Изпапах я. И след 10 дена - туф, коледен подарък 
Бях голяма, де, на 10-11 някъде.
Аз вярвам в дядо Коледа
В доброто, което олицетворява, в радостта...В този смисъл. Та ми се иска един ден, когато имам деца, преминаването им в реалността да е също толкова безболезнено колкото за мен...
Виж целия пост
Бях голяма, де, на 10-11 някъде.Аз вярвам в дядо Коледа
В доброто, което олицетворява, в радостта...В този смисъл. Та ми се иска един ден, когато имам деца, преминаването им в реалността да е също толкова безболезнено колкото за мен...
# 3
5 дек. 2007, 12:44 ч.
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Виж целия пост
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
# 4
5 дек. 2007, 12:47 ч.
Все още успявам да поддържам магията, че Дядо Коледа живее в Лапландия. Четем статии и книги за това, гледаме филми и той е убеден във вярата си. Някой деца му казват, че не съществува, но той им отвръща "Който не вярва на него Дядо Коледа не му носи подаръци" 
Виж целия пост
# 5
5 дек. 2007, 14:19 ч.
Гласувах с трета опция.За мен е важен духът на Коледата,с елхата,коледната украса,костюма на дядо Коледа.Но също и не искам да заблуждавам детето си,че дядо Коледа е един единствен и за една нощ успява да обиколи всички къщи и да даде на всички послушни деца подаръци.Подаръка,купувам аз,като я питам какво иска или я оставям да разгледа в магазина и каквото и направи впечатление.Купувам го ,без нейно присъствие и го прибирам до Коледа.Подарявам и го от името на Мама и Тати(за Коледа).В градината си имат празненство с дядо Коледа,но тя знае,че всъщност Дядо Коледа е преоблечения чичо Митко,който работи в градината.Гледам да запазя коледния дух,но не искам да я лъжа за да не се разочарова!
Виж целия пост
# 6
5 дек. 2007, 15:36 ч.
това, което си цитирала е едно страхотно есе и тък го има на коледни картички, в книжки, на календари - навсякъде
за мен е страшно красиво написано и искрено ме вълнува 
Дядо Коледа има, така както вярвам, че има и Бог, макар и него а не съм виждала. има го като дух, като усещане, като магия,като вярата, че чудеса се случват
искам детето ми да вярва в красиви магии и магични същества. ще му кажа когато порасне, че това е духа на Коледа, зобразен като белобрад дядо, но не искам да му отнемам вярата в неща, които не са видими за окото. аз си я запазих и мисля, че това е по-добрият вариант, и без това е достатъчно прозаично всичко
Виж целия пост
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
това, което си цитирала е едно страхотно есе и тък го има на коледни картички, в книжки, на календари - навсякъде
за мен е страшно красиво написано и искрено ме вълнува Дядо Коледа има, така както вярвам, че има и Бог, макар и него а не съм виждала. има го като дух, като усещане, като магия,като вярата, че чудеса се случват
искам детето ми да вярва в красиви магии и магични същества. ще му кажа когато порасне, че това е духа на Коледа, зобразен като белобрад дядо, но не искам да му отнемам вярата в неща, които не са видими за окото. аз си я запазих и мисля, че това е по-добрият вариант, и без това е достатъчно прозаично всичко
# 7
6 дек. 2007, 13:33 ч.
аз съм твърде земна, за да подкрепям идеята за дядо коледа. спомням си, че навремето вярвах, беше много болезнено като разбрах, че няма такъв(на 6-7 години). може да не съм права, но не мисля да поддържам такава илюзия за детето. тя още не разбира, не ми се е налагало, но може би другата година ще се опитам да й обясня.
моце и да греша, но това ми е мнението - не вярвам в чудеса, измислени герои и приказки за принцеси. според мен всичко, което се случва или не се случва, има причина. и тя не е свръхестествена.
струва ми се малко гадно, че примерно моето дете ще ходи на детска и ще убеждава децата, че няма дядо коледа
ще помисля отново до другата коледа. в момента още нямам такъв проблем.
Виж целия пост
моце и да греша, но това ми е мнението - не вярвам в чудеса, измислени герои и приказки за принцеси. според мен всичко, което се случва или не се случва, има причина. и тя не е свръхестествена.
струва ми се малко гадно, че примерно моето дете ще ходи на детска и ще убеждава децата, че няма дядо коледа
ще помисля отново до другата коледа. в момента още нямам такъв проблем. 
# 8
6 дек. 2007, 13:35 ч.
Децата ми знаят истината. Това не им пречи да вярват във вълшебствата.
Поръчват си подаръци на нас с уговорката, че ако преценим (или не намерим точно желания подарък), под елхата ще има нещо друго, а поръчката ще бъде изпълнена при първа възможност.
Виж целия пост
Поръчват си подаръци на нас с уговорката, че ако преценим (или не намерим точно желания подарък), под елхата ще има нещо друго, а поръчката ще бъде изпълнена при първа възможност.
# 9
6 дек. 2007, 13:52 ч.
Според мен има Дядо Коледа, но в него вярват само тези, които не искат да пораснат.Едно време се радвах на подаръците на дядо Коледа, защото силно вярвах, че съществува и че за мен е избрал най-хубавия подарък, сега сама си правя такива или пък мъжа ми.Всеки обича да получава подаръци.
Виж целия пост
# 10
6 дек. 2007, 14:21 ч.
Когато нашият беше по-малък ние, пълни с мерак да му направим празника колкото може по-хубав, тичаме и пазаруваме подаръци като луди, съответно по някое време тихо се измъквам, слагам всичко пред вратата, звънвам и изчезвам, после казваме, че Дядо Коледа много бърза и не чака да му отворят. И така - радост голяма, но човекът наблюдателен и веднъж заключава: И сега какво стана - от тук ми подариха нещо, от там ми подариха нещо, Дядо Коледа ми донесе подаръци, само вие нищо не ми купихте! Ходи, че обяснявай после....
Виж целия пост
# 11
6 дек. 2007, 16:25 ч.
Разбира се, че вярвам в Дядо Коледа, в добротата и особеното удоволствие, когато подаряваш нещо, в магията на любовта, надеждата, радостта. Въобще не си спомням кога като малка съм осъзнала, че не точно Белобрадия старец ми носи подаръците, а майка и татко ми ги приготвят, май винаги съм го знаела, но това не ми пречи да вярвам във вълшебства и ще се радвам и моето дете да вярва в тях, за да я има музиката и поезията в живота и.
Виж целия пост
# 12
6 дек. 2007, 18:49 ч.
Миналата година по това време, нямах дори желание за живот ... нямах нищо, освен капчица надежда. На Коледа си пожелах да бъда просто щаслива. Е, не само мъничко получих, а и повече от мечтаното 
. Дали вярвам в чудеса, Дядо Коледа ... вярвам, че с вярата си най-накрая сбъднах мечтите си
Виж целия пост
. Дали вярвам в чудеса, Дядо Коледа ... вярвам, че с вярата си най-накрая сбъднах мечтите си
# 13
6 дек. 2007, 20:00 ч.
Да вярвам 
- точно защото като малка не вярвах 
знаех още от съвсем малка, че Дядо Коледа не съществува. А сега съм твърдо решила да направя всичко възможно моето дете да вярва. 
Та къде иначе отива магията на Коледа ако го няма Дядо Коледа 
Виж целия пост
- точно защото като малка не вярвах знаех още от съвсем малка, че Дядо Коледа не съществува. А сега съм твърдо решила да направя всичко възможно моето дете да вярва. Та къде иначе отива магията на Коледа ако го няма Дядо Коледа
# 14
6 дек. 2007, 20:11 ч.
Аз се сещам за един филм,подобен на това писмо(не се сещам заглавието на филма)
Там се питаше един съдия(като му показват долар,на който пише "Бог да пази Америка") дали е виждал Бог?
Е, след като не го е виждал,защо да няма Дядо Коледа- и него не сме виждали.
Дядо Коледа е нещо красиво,хубаво,забавно и толкова ни е труден живота,че ми е по- хубаво ди си мисля за нещо красиво и приказно а не за гибел,бедност,престъпления и т.н.
Виж целия пост
Спомням си как разбрах, че няма Дядо Коледа.
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Нощта преди Коледа се събудих, а мама опаковаше подарък, попитах я какво прави, а тя каза, че това е подаръкът за леля и помага на Дядо Коледа. Легнах си умислена. Във входа ни имаше един дядо, който на Коледа се маскираше и обикаляше апартаментите да раздава подаръците на децата. На тази Коледа се беше напил и дойде с неговите си чехли. Така го разпознах и магията изчезна. Бях на 4-5-6 години, не помня точно.
По-късно отново повярвах в Дядо Коледа като олицетворение на доброто и любовта.
Темата ме подсети за едно писмо, може би сте го чели, а може би не. Дано ви хареса.
http://www.ndt1.com/staticpages/index.php/20041223014810785
Там се питаше един съдия(като му показват долар,на който пише "Бог да пази Америка") дали е виждал Бог?
Е, след като не го е виждал,защо да няма Дядо Коледа- и него не сме виждали.
Дядо Коледа е нещо красиво,хубаво,забавно и толкова ни е труден живота,че ми е по- хубаво ди си мисля за нещо красиво и приказно а не за гибел,бедност,престъпления и т.н.
Препоръчани теми