Семейни трагикомедии и битовизми

Продължение--- Тръгнахме да се прибираме след преживяното подплатено с много смях и.... нещеш ли ето ти НА... други катажии.Събраха само дукоментите на всички спряни коли и казаха да отидат при тяхната полицейска кола за да си ги получат.Две жени и моя мъж облечен като жена руса перука с фиеричната къса пола и дантелена блузка ,бюст като на Преслава се наредил барабар Петко с жените и никой не може да допусне че тази стройна секси мадама е мъж.Катаджията вика по имена и им раздава документите втори беше той и му казва името мъжа ми с престорен женски глас казва -АЗЗЗЗ...Катажията гледа книжката гледа него ,гледа книжката гледа него и нищо не може да разбере .В това време другите две жени им паднаха чейнетата от изумление как тази кръщна мома е със мъжко име и стоят да видят какво ще стане.Катажията казва че има грешка някяква че той е жена и не може да получи чужди документи. И пак за пореден път трябваше да доказва че е той а не тя за да си вземе неговите лични документи.Голям смях падна а ония сеиржийки не си тръгнаха докато не разбраха каква е истината .Но всичко мина с много смях и това беше една незабравима нова година.На другият ден ни боляха ченетата от веселието което си спретнахме.
Дано не съм ви отегчила че стана много дълго.

Миналата седмица майка ми решила да забогатява. Дава ми десет лева и иска да и пусна тото за всичките пари. То добре, ама нямам никакво време да ходя до тотопункта. Затуй пратих мъж ми, като му казвам да попълни една колонка в един фиш и за останалите пари да купи готови фишове. И той човека попълнил една колонка, а за останалите пари купил фишове празни фишове, много фишове

Ох, заболя ме корем от смях  Още! Още!   

Ето и една студенстска история. Мои познати са ми я разказвали: Състуденти и съквартиранти в Студентски град направили буен 8-ми декември - ма с толкова алкохол, че после месеци наред събирали спомени. Прибрали се в стаята и по-малко пияният отишъл да се мие в банята. Какво точно е правил на мивката не се знае, на сутринта видели, че сифонът и е счупен. Минала се седмица, две, даже три, а мивката си седи счупена. Едното от момчетата намерило домакинката на общежитието и и поставило въпроса ребром:
 - Слушай какво, лелче! Кога ще оправите мивката? Писна ми всеки път като си мия зъбите, да си мия и краката с паста за зъби!
Лелката го изгледала отвисоко и го заковала:
 - Ми, мойто момче, аз какво съм ти виновна? Мий си зъбите със сапун и готово!

   Ааааа, и при нас имаше подобна ситуациа, само, че с една салата "Снежанка".Вече бяхме в Испания от доста време и така ни се беше прияла такава салата, ама тук няма цедено кисело мляко, та отнема повече време за правене....И реших аз , че ще правя салата за Нова година.Изцедих млякото, нарязах си краставичката, смлях орехи, копър сложих и накрая посолих.Е , да ама мъжо опитал, малко преди да доидат гостите, и като не му било солено и решил да посоли.Солничката ни тогава беше от тези, които се щраква капачето отгоре и не е с вин.Солта натежала и цялата сол паднала на салата.Той да замаже положението(щото иначе много го овиквам "Що се меша в Кухнята?" ), обрал солта отгоре, отгоре, ама нали млякото е бяло, пък и солта също, на едно място пропуснал купчинка със сол....Сервирах аз всичко, гостите доволни, че ще вкусят нещо българско(салатата) започват с големи хапки от "нещото" със сол, докато аз подреждам останалите неща...След две взимания, повече никой не опита от това чудо.Аз сложих всичко и седнах, и като опитах салата.... , след това тая салата се споменава винаги когато започна да я правя, и още нещо-извод си направих-не изпускам от поглед никога каквото и ядене да готвя.

Не Не направо сте уникални. Умирам от смях.  Давайте в същият дух.

 страхотна тема....ще пиша после,че събудих децата докато цвилех от смях...........

С удаволствие се записвам!

Сетих се още нещо и за да не го забравя, споделям веднага
 Та на гости сме със съпруга ми, ама бяхме млади и луди. Отидохме на гости на наши приятели, помъкнали един магнетофон, щяла щайга - ами такива имаше тогава. Пихме, танцувахме,ядохме, веселба голяма:lol: Времето напредна доста. Тайничко го сръгах - да си ходим, ама той - чакай малко де :mrgreen По едно време се надигна и отиде в банята. Точно след минутка се чу гръм и трясък оттам. Изтичах притеснено и какво да видя - бойлера се срутил върху тоалетната, а той гледа невярващо, сочи ми  с ръка и вика - ами той  падна. Колко ракийки беше изпил, не ги бях броила 

Още сме гаджета с моя мъж и отиваме на гости - при приятели гаджета в малък град. Момъкът е от съседно село и вечерта отиват по мъжки на традиционния събор с намерение да спят там, а ние с мацката сме се притъкмили за дискотека. Отидохме ние, танци, пийване и се прибираме към 3ч. По това време моя призвънява - идваме си, приготвяйте леглата! Ама как, викам аз, пияни сте на куче, как ще карате - стойте си там, утре ще се видим. Не, вика ми, не мога да го спра - нашия приятел изпаднал в любовна криза /вече на фаза ти мене уважаваш ли мъ.../иска да гуши с девойката, седнал зад волана и няма сила в състояние да промени решението му. През времето, през което пътуват смут настава в къщата, където сме ние - зер къде ще да сложат бъдещия зет. Мойта приятелка притеснена, три бои смени - няма стаи за всички ни, а не върви в семейната къща да си легнат в една стая с гаджето, ама накрая отсече - хайде те двамата тука в тая спалня да спят, а ние с тебе в другата.
Хубаво - лягаме си и аз веднага откъртвам. По едно време се чуват гласове, някой става, после ляга на леглото до мене. Спим дълго и непробудно и по някое време на зазоряване похотлива ръка се плъзва по задните ми части изпод завивката. Оцъклям се и трескаво почвам да мисля - ама защо той сега това прави, как е възможно, трябва някаква грешка да има.. Ръката трескаво влиза още повече в действие и тежко дишане се чува зад гърба ми. Мълча и стискам зъби. Атаката става на живот и смърт - или-или. След неколкоминутна вътрешна борба решавам: Не, трябва да реагирам, не мога просто да стисна очи и да позволя да се случи необратимото и сбогом съвест чиста - обръщам се рязко и... Слава на Бога - това бил мъжът ми!
В просъницата бях решила, че са сложили пияния му приятел при мене, нали нямаше място за всички; ама нали ни е общ приятел, и то много добър - и така от неудобство мълча и си трая.
После стана като фолклор в компанията: Ами нали знаете, от неудобство...      

Страхотна тема, направо паднах от смях 
Аз чак толкова интересни истории не мога да разкажа, но ще споделя една прясна-прясна от Коледа.
Събрали сме се в лелята на мъжа ми цялата рода - празнуваме Коледа и рожден ден на вуйчо му. Те хората много обичат да се представят на висота пред другите и решили да ни изненадат с екзотични питиета. Та лелята гордо обявява, че купили специално Мартини - това бил подарък за рожденника. През целия обяд ни напомня да си оставим място за питието - ще го пием като европейците - след хранене, за по-добро храносмилане. Та наядохме се и носи жената специални чашки и зелени маслинки за Мартинито, който иска да си сложи. Аз мартини не обичам и отказвам, продължаваме с бабите да си пием ракийка, другите обаче ще пият - слагат си всички маслинки чинно в чашките, всичко точно, носи лелята бутилката с Мартинито - брех, подозрително прилича на шампанско, даже и тапата му такава, някои от по-младите се опитахме да изразим съмнение, но на бутилката пише Мартини - тва е, няма начин, толкова пари са дали хората. Та наливат си всички, дружно ахват колко е хубаво и пивко, гледам мъжът и братовчед му се споглеждат - и аз си викам, дай да го опитам това пък толкова хубаво мартини - като пийнах - шампанско. Решихме да прочетем на етикета най-накрая какво пише - white sparkling wine... Обяснихме им на хората, че е шампанско и самата му марка явно е Мартини и те бяха доста разочаровани... Е, извадиха си всички маслинките от чашките и си доизпихме шампанското 

Напомнихте ми и на мен едно интересно преспиване в нас на гаджето ми, по настоящем-мой благоверен съпруг. Майка ми беше довлякла, дълбоко се съмнявам, че от улицата, едно кученце-"чистокръвна" немска овчарка. Беше типично помиярче, но стана любимец на семейството и си го отглеждахме, много лигав си го направихме, много добричък и гостолюбив. Обичаше да си играя с него и да го галя и чешкам точно между ушичките. Обаче беше много ревнив. Усетеше ли, че се каня някой друг да чешкам между ушичките, ставаше направо баскервилец. Та идва милото и кучето още от портата усеща хормоните и феромоните и ръмжи ужасно заплашително. Скача върху него и му разкъсва торбичката с подаръчето за мене. Спасяваме човека вкъщи и се отпочва: "Ма то ми скъса торбичката, представяш ли си!" И така 20-на пъти скъсало му торбичката, та скъсало му торбичката. Викам си тоя егатисимо скръндзата за една торбичка цяла вечер не може да се успокои. Отварям шкафа и му давам да си избира от 20 торбички. А той обяснява: "не, не ми е жал за торбичката, а да видиш колко е кръвожадно кучето..." Него вечер, води със себе си и приятел. А на двора, освен нашето помиярче и бабето си отглежда един помиярин-нещо средно между мишелов и мишка, ама вързано за синджирче и замаскирано в една кучешка колибка. Стоим с момчетата, говорим, смеем се и за нощта се разпределяме по леглата-те двамата в детската на две ъглови легла, а аз и сестра ми-в хола на разтегателен диван. През нощта се събуждаме от ужасна врява. Някой вика помощ, стъпки, борба и разбира се, кучешки лай. Майка ми пристига, строга и сериозна, прави разследване, кой къде спи. Дърпа завивките и се вглежда във физиономиите. Сестра ми се увила през глава и легнала на кравйче, майка ми я извъргулва, открива и лицето и вече доволна, почва идентификация на госта ни. "Вашият приятел да не е един нисичък, мургав" и т.н. докато му направи пълно полицейско описание. Ние кимаме и питаме какво става. "Еми нищо, на двора е и се бори с кучетата." Започва трескаво обличане и уведомяване на милото, че приятелят му е подложен на големи изпитания с кучета. А той барикадирал вратата и не пуска никого да не би да има куче с него. Тоест, вече се опитал да си отварди приятеля, но като видял свирепите кучета, безславно избягал и го зарязал на Божията милост. През това време, бабето навън прави разследване от типа-кой си, чий си, какво правиш среднощ на двора и такива подобни. Приятелят се въоръжил с една метла, размахва я като Баба Яга и дума не може да обели, освен помощ от време на време, хич няма готовност да си сподели досието с бабата...Спасихме го най-сетне , поуспокоихме го и разбрахме какво е правил навън. Питал милото къде е тоалетната, а този мързел вместо да го заведе, му казал: "Дръж само ляво". Та ляво, ляво и на двора, решил, че тоалетната е външна и стигнал на двора. Разказа как тамън се справил със свирепия дзвер и се мушнал под балкона, изневиделица му скочил малкия дзвер и това го докрайчило. Нито тоалетна искаше после, нито нищо. Какъв е изводът, недоразбрали жени, нощем никой не спасяват...

Е не. Беболинке, това последното ме довърши. Добре, че нямаше никой в стаята да ме гледа как се превивам от смях пред компа. 

  много е гот човек да се посмее.

bebolina1, умрях от смях  За малко да хвърля компютъра, така цвилех. 

Беболина-шофьорка. Карам аз курсовете и често-често вдигам адреналина на инструктора. Щото, дето съм с предимство, не си го давам. Дето се вика, ще си умра с предимство...Един път си карам по едно нанадолнище и в далечината виждам зелен светофар. Напрягам мускули, изправям се гордо и засилвам лекичко газта. Инструкторът усеща накъде съм тръгнала и се опитва да ме вразуми. Казва: "Не забравяй, светофар и мъж не се...какво", ама малко така като на дебилче, не се какво. Аз се вторачвам в светофара, натискам газта до дупка и страшно горда, че съм разрешила загадката крещя: "Не се изпуска, из-пус-ка". Профучавам вече на жълто, създавам най-малко пет ситуации за ПТП, понамалявам и гордо поглеждам инструктора, с надеждата, че ей ся десет минути ще ме хвали...Той жълто-бледичък изтрива капчиците студена пот от челото си и прошепва: "Миличка, с мъжете прави каквото искаш, но светофарите не преследвай, че е много опасно..."