Семейни трагикомедии и битовизми

Направо се абонирам за таз тема 
Та да се разпиша 
Имам баба и дядо, които са вече на доста годинки. Те са ме отгледали хората, винаги са ми помагали, много се грижат за мен, много си ги обичам. Та, както е обичая вкъщи, веднъж седмично отиваме с милото при тях да ги видим, да си поговорим със старците, да им стане хубаво. И бабата с голям кеф прави разни завъртяни манджи, да ни е вкусно. Мъжа обаче не си пада по такива работи. И давам съвет на бабата - Не се занимавай с глупости цял ден, бе, жена, бутни един ориз на фурната да се пече, мъжа много ще се зарадва. И бабата бута ориз във фурната. Отиваме, сядаме, пият мъжете ракийка, ние с бабата си говорим някакви женски глупости, ориза се пече.... Идилия. Оказва се, че бабата и дядото са хапнали по-рано, та само ще ни правят компания, и се слага обяда. Да, ама бабата вече недовижда. И когато подхванахме ориза, се оказа, че жената не го е солила, а го е "захарила". Да знаете, ориз със захар не е добра комбинация. Е, нищо не й казахме, изядохме си всичко, как - само ние си знаем. Тя чак на вечеря разбрала, че е объркала нещо нещата. Ама сърце не ми даде да й кажа че ориза е аз боклука.

P.S. По същия метод бабата установи, че чай със сол не върви, че като включиш котлона фурната неще да загрее (гадината с гадина), а също и че между дистанционно за ТВ и GSM има разлика (каква - още е мистерия за нея, само знае, че едното дистанционно не работи  )

И аз имам една история за проявите на домакиня.

Един ден, в Студентски град, съм сготвила ориз с нещо си.
И понеже исках да зарадвам съквартирантите на моя мъж, съм направила тава, пълна догоре.
Сядат всички, потривайки ръце и след първите хапки почват да се извиняват, че не са много гладни. А аз, мислейки че просто се срамуват, започвам да настоявам да си изядат всичко.
Явно съм била много упорита, защото наистина всичко си изядоха, че си и замълчаха.

Чак след 3-4 години на една обща среща споделиха, че още го помнят този ориз и как са се насилвали да го ядат за да ми угодят.

Как да не ги обичам тези момчета, направили такава саможертва за да не ме обидят.

 luda,какво му е имало толкоз на ориза 

Сещам се една случка която моята баба ми е разказвала.Значи тя е била млада булка и в началото са живели с дядо му при свекъра и свекървата.Тя решава баба ми да сготви боб,но понеже много обича соленичко го пресолява доста.Сядат всички на масата и след първата лъжица... А дядо ми решава да спаси полжението и пита"Абе жена ти солила ли си боба?",тя отговяра"Ами да",а той "Защото и аз го солих".
Така той я измъкнал тактично,за да не се чувства неудобно,а пък тя за награда му се поскарала "Ееее,що се месиш в женските работи".

 , тя чак му се поскарала.

Не знам какво му беше на ориза, накарах ги изядат всичко и не можах да го опитам.
А иначе вкусно си го готвя, но и днес щом се видим на маса, все става въпрос за тоз ориз и как жертвоготовно са го изяли.

  Човекът да я спаси, пък тя чак му се скарала, а ?  Еййй, жени сме и туй то ! 

Като млада булка реших да готвя и отворих книгата на Пенка Чолчева и търся най-лесната рецепта. Намерих грах с кашкавал на фурна, направих го ,но само моят мъж го яде, майка ми и баща ми така и не хапнаха, а нищо му нямаше на граха. Другото което намразих от онова време са панираните ябълки, всички казват,че са вкусни, но аз бях бременна и толкова гадни ми се видяха докато ги правех, че и досега само като чуя за тях ми се гади. Но съпружеството ги изяде и тях и даже ги хареса.

Тайна,напълно те разбирам за ябълките.

  Аз като бременна с малкия ми син (някъде 7-8 месец) решаваме,че ще отидем до китайския ресторант да си вземем да ядем.И понеже ми се ядеше пиле в сладко-кисел сос, това и ще се вземе.
  Отиваме значи и сядаме на една маса.Часа е 19,30ч.Идва сервитьорката,дава ни менюта,ние й казваме,че ще поръчаме за вкъщи.И почва едно чакане. Първо поръчката ни взе към 20ч., после докато ни го приготвят стана 21,30.Масите се обслужват бързо,но понеже ние сме за вкъщи - седим и чакаме.
  Накрая на мъж ми му кипна,отиде спретна грандиозен скандал в кухнята (че детето е вече полузаспало от чакане,че бременна жена седи толкова време и само манджи се разнасят пред нея,а й се яде и прочие...)и бързо - бързо ни дадоха яденето,че и подарък за големия син(тогава беше на 3г.)
  Но на мен ми се отяде,така и не можах да хапна от яденето,за което толкова време чакахме. Оттогава аз не мога да хапна китайско,а като чуя "пиле в сладко - кисел сос" ми се надига.

Така, договорихме се, баба хулиганка ще направи баницата, луда-ориза, а от мене свинското и ето ни новогодишната трапеза...Теглихме заеми, правихме, струвахме и си направихме етаж от къща. Ще правим гранд опънинг с близки и роднини. Свекървата обещава цяло печено прасенце. Ей, викам си, ще го видя и аз туй чудо, представям си го, както съм гледала по филмите с лимонче в устата и подобни екстри. Ама не би, свеки да не ни затруднява, го разкостила прасето и донесла, каквото и се откъснало от сърцето-тлъстинки, кожички и най-важните атрибути-главата и краката. Сервираме, тя разпределя порциите и твърдо решава, че по традиция на кума се полага главата. И му я шлюпна пред него. А той градско чедо, никога не се виждал очи в очи с печена свинска глава, гледа уплашено и промърморва: "Аз май нещо не съм гладен, честно, ама хич." Тя обаче не се дава така лесно, застъпва иззад него, а в ръката взела най-големия ми кухненски нож и нарежда-ааа, не, ще ядеш, кума трябва да го изяде и му обяснява къде да бръкне, да боцне и какво точно от главата се яде...Кумът, сериозно притиснат от главата от една страна, от свекървата с ножа от другата и отстъпва назад барабар със стола. Изведнъж се сеща, че бебето им е в другата стая и започва истерично да вика-бебето, бебето плаче, събаря стола, оплита се в него, пльосва се по лице и на четири крака изпълзя да спасява бебето, дето плачеше...А свекървата, все още с ножа в ръка и свадлив поглед оглежда останалите гости и пита: "Някой друг да иска главата?" Пълна тишина, всички гледат в земята и никой не смее да шукне. Тук аз като най-храбра се намесвам, прибирам главата, взимам ножа от свекървата и предлагам да продължим да сервираме...Естествено щедри порции кожички. Гледката на 15 души, джвакащи и преживящи свински кожички беше неописуема. Забавна, цветна, вкусна...
Весело посрещане на новата година пожелавам на всички новата година да ни донесе много здраве, щастие и усмивки. Тук срещнах прекрасни хора, поздравявам ви всички и ви пращам много виртуални прегръдки и целувки...  

Аааа, как така без сарми?!? 
Айде, те ще са от мен. 
Студентка съм в Пловдив, милото учи в София, още сме гаджета. Ще ми идва на гости и аз се чудя какво да му сготвя, да се представя за добра домакиня.  Пък то бях една готвачка тогава, мани, мани... Освен торти, кексове и запръжка на боба, друго при мама не бях готвила. Като студентка се научих да връткам манджи от сухи супи и всякакви топли сандвичи (ей, царица съм на тях!  ) и толкова...
Та реших аз - ще готвя сарми. Купих от халите кайма и лозов лист. Да, ама каймата някаква белгийска, телешка. Кой ти е готвил с такава? 
Аз и сарми не съм готвила, ама съм гледала майка ми как ги прави, та смело почвам да бъркам сместа. До мен на масата седят съквартирантката ми и една нейна приятелка и ми дават акъл. Слагам смело аз половин кило кайма и почвам да се чудя колко ориз да добавя. Те също сарми не са готвили, ама са гледали и много компетентно ми заявяват, че оризът трябва да е една чаена чашка. Слагам аз, бъркам, ама нещо сместа не ми харесва. На майка ми по-иначе изглеждаше...  На своя отговорност добавих още една чашка ориз (ама от най-малките кафени чашки). Те почват да ми се карат, че оризът ще дойде много. Аз обаче смело бъркам, хакам подправките, даже опитвам на вкус - всичко е ОК. Завивам сармите и почвам да ги варя. Варя, варя, те, вместо да омекват, все по-твърди стават. Брех, кво ли ще е това чудо?  Пак варя, те изобщо не омекват, камо ли пък да се кашнат (иначе знам, че трябва да се внимава да не се разпаднат...). По едно време ми писна и ги свалих от котлона.
Дойде милото, тва-онова, аперитивче и ще сядаме да вечеряме. Сармите миришат страхотно, милото точи лиги. Захапва смело първата сарма и се облещва - "Ама какво е това?". Опитвам и аз - какво се оказва, дами и господа, сварила съм телешки кюфтета в лозов лист. Сармите твърди, тенис да играеш с тях, ама иначе пък вкусни, на подправки съм ги докарала. Само оризец почти няма, ама айде сега, капризи... 
Та мъжът ми още ме бъзика какви сарми съм му готвила навремето - специалитет на заведението. 

Беболина,заболяме стомаха от смях докато изчетох всичко на един дъх...
И като четях онази случка с немеца дето се е бръснал с депилатоарния крем се сетих ,че на една приятелка мъжа й си беше мил зъбите горкия с депилатоарния крем-не съм го опитвала на вкус какъв е ама сигурно не може да се сбърка с паста за зъби...Направило му впечатление на човека,че не е както трябва ,ама измил си ги и това е...

Добре ме разсмяхте  ,и ме подсетихте за едно приятелче на брат ми.Използвало момчето каквото шампоанче хванело в банята,но нещо му се появил пърхут и смъмрил жената да купи друг .След кратко разследване от женската част се разкрили 2 истини-1.От къде произлиза пърхута на мъжа.
 2.Защо свършва толкова бързо интимния душ гел на жена му.
 

Как` Сийка, ша даваш рецептата, че мойто мъж телешко яде всякакво и ще блесна направо 

Ще Ви разкажа още нещо, но понеже за тази година се включвам за последен път, щот хуните ся кат додат, няма да ми остане време Искам всички Вас да поздравя - Весело посрещане на Новата 2008 година. Нека ви донесе само радост, щастие и усмивки. В тази нощ забравете всички лоши неща, които са ви се случвали. Обърнете взор към хубавите и ще ви бъде по-добре 
   Та идва ми една леля на гости, ама тя с 10 години по- голяма от мен. Посрещнахме я както подобава. Каза, че ще остане няколко дни, хубаво. Да, ама аз все пак трябва да изляза да си свършанякоя друга работа. Та викам и - лельо, да ти е по-лесно вземи попари едни кренвирши за обяд с пържени картофи. Добре, каза тя. Прибирам се аз и ще хапвам кренвиршче, слагам си го в чинийката и кво да видя - та той сварен с найлончето  Викам и лельо що тъй - пък тя , що ми той бели ли се

Весело посрещане и от мен.
Желая ви всички несбъднати мечти да станат незабравими моменти в новата година.
Живи и здрави, с късмет и красота надарени.      

страхотна тема аз съм на работа и само се чудя кога ще стане 20.00 да се прибера, bebolina1   невероятна си така съм се смяла на твойте историй, пожелавам ти всичко най-най през новата година и никога не губи чувството си за хумор
п.п с най голямо удоволствие бих се запознала с теб