Семейни трагикомедии и битовизми

  

Когато бяхме деца, баща ми често пътуваше. Работил е на безумни места - атомни елекроцентрали в Русия, болници, министерства. Майка ми дотолкова претръпнала беше, че и на Марс да го пратеха, приемаше го философски.
При порадната му командировка, у дома идват приятели на кафе. Любезно питат "А... къде замина?". Мама небрежно отговря: "Във Врачанския затвор е."
Следват издължени физиономии и сконфузено мълчание...

Майка ми веднъж решава да разходи племенницата, която в него време ще да е била предученичка, в провинцията. Детето вижда крава за първи път в живота си и казва, ауу, лели, защо този кон има нещо отдолу?

А за сърмите - понеже в Добрич сърмичките са богати на кайма, та мъжът ми ми обяснява, че ориза в тях е за подправка. Само леко се насолява с него. Веднъж реших да не слагам подправки.  След това вече следи изкъсо дали не съм пропуснала оризеца.

Хм... да...
Как ядох дроб...
Дроб не ям и никога в живота си не съм яла, тоест като бях малка ме караха, де, но след вечната последваща реакция на стомаха /да се освободи бързо/ - спряха да ме насилват.
Та, канени сме на гости у бабата и дядото на мъж ми. Цял ден тичахме по задачи и някак си- не остана време да ядем... Свършихме си работите малко по рано и отиваме подранили с половин час... Ама аз съм толкова гладна, че усещам как ми прилошава! Оооо, добре сте дошли - сядайте! Пържолите са във фурната - ще станат след 20-30 мин, ако искате почвайте има пилешки дробчета за предястие!.... Хм, какво да правя!? И докато разсъждавам в чинията ми се озовава солидна порция от деликатеса! Мирише превъзходно на масълце и подправчици... Аз храбро хващам вилицата и нападам - иначе просто ще умра от глад! Ако не ги дъвчеш много, много вкуса си им е доста приятен даже! Ама аз нямах и време за такива екстри - та всичко си беше наред! Дядото обяснява как пестили дълго за да приготвят богата трапеза... Идват пържолите ама аз вече почти не ям, щото доста се постарах преди това с дробчетата. До ден днешен, старците си мислят, че обожавам дробчета и всеки път специално приготвят за мен огромно количество! А, аз всеки път със сълзи на очи го изяждам - как да ги обидя, като знам колко са се старали...

еее, вместо да седне да се подготви за изпити... само за корема си мисли тоз народ.

И аз имах куче... Ромео се зовеше, порода - полу-идиот, полу-булон... Това куче беше с психически отклонения - честно! Отгледах го от съвсем бебе, обаче то никога не израсна пубертета. На 5 години продължаваше да краде чорапи от прането, да ги изяжда и сътветно повръща където свари . Когато се научи да гризе кабелите - надлежно прибрах всички в един разклонител зад дивана, обаче НЕ! Горе-долу се случваше следното - квииик, квииик, квиииик - демек прегризал е поредната жичка, на бегом изчезва в неизвестна посока и след 20 мин. - квииик, квииик... сещате се, нали. Най любим номер му беше да търчи от хола - коридора- кухнята- балкон - хол, пълен кръг се получаваше, естествено озвучаването на ниво - оглушително. И седиш си и покрай теб едно профучава едно размазано бяло петно, 1 -2-3 ...26 пъти, като темпото се засилва. В един момент толкова му се завива свят, че не уцелва вратата, забива се с пълна сила в стената и спира зашеметен / очите му се въртят - съвсем като на анимационен филм/. в мига в който се съвземе - обръща посоката и...продължава...

Е, направо се размазах от смях, вече сериозно ме мислят за луда - седя, зверя се в монитора и сълзите ми текат, от смях.

ха ха забавно е било да го гледаш 

ще ви разкажа и аз една случка, бяхме три приятелки и едната ходеше на курсове за козметик и се упражняваше върху нас, направи ни веднъж кола маски и след около месец решихме пак да повторим. Та започнала приятелката козметичка да прави на др. приятелка кола на триъгълника като през деня е напазарувала професионална кола маска от магазина и прибирам се аз от работа и какво да видя момичето на което и се правеше колата клечи в банята и здраво търка,колата не искала да се махне с лентата така си седи намазана и след дълги опити решили да е измие но тук идва трагедията не ще да се махне с нито с вода нито с каквото и да е друго нещо, а ние всичко опитахме, та търка ли търка, а "козметичката" се обажда по телефона на нейна приятелка която работи в салон да и каже да не я ползва с клиентки. Така се смях, че не можех с нищо да помогна.
След няколко седмици и се изчисти кожата, изглеждаше ужасно.

Имах една котка. Колкото беше красива, толкова и зла.
Та идва сестра ми на гости. Аз разбира се я предупредих, че котето е зло, а тя не вярва. Както и да е, говорим си ние, попийваме си, котката спи на телевизора отгоре. По едно време сестра ми вика - що не го изхвърлиш това коте, защо ти е като е злобно. Ами обичам си го, викам аз. По едно време котенцето, както си спеше мирно и кротко, протегна се и като стрела изтича по дивана и такава лапа и изперка, че тя учудено го изгледа. Малеее, как пък разбра какво съм казала. На сутринта презрамките на сутиена и бяха изядени

Е на това почти умрях от смях, честно, даже лапето ме пита на какво се смея 4-5 пъти, а аз не мога дъх да си поема и да отговоря.  А какво работи баща ти все пак? Лекар, свещеник, психотерапевт, финансов инспектор?

Благодаря за страхотната тема!  Не помня откога не съм се смяла така!
Ето една история и от мен:
Преди няколко години с близко приятелско семейство отиваме да видим бебето на други наши приятели в китното родопско селце Момчиловци.Те имаха "Варбург",а ние "Москвич",така че решихме единодушно-ще ходим с тяхната кола.Те обаче,като градски чада,решиха да закачат и едно ремаркенце,за да си купят оттам картофи за зимата.Дотук добре,отидохме,повеселихме се,на другия ден натоварихме ремаркето с картофи и си тръгнахме по живо ,по здраво.Като се изкачихме обаче на връх Рожен,от предния капак на колата започна да излиза дим(колата е прегряла,но ние с приятелката ми не го знаем),само виждаме как мъжете ни изхвърчават от предните врати и с голяма скорост отварят капака без да ни кажат и дума.Ние се паникьосваме,поглеждаме се и без думи решаваме,че колата всеки момент ще избухне,а мъжете ни са ни зарязали и са се спасили.Всяка от нас панически започва да се опитва да отключи вратата си,приятелката ми не се справя с нейната и се прехвърля на моята.Само че аз откъде да знам,че на варбурзите заключването е обратно от на ладите,т.е. трябва да бутнеш копчето за да се отключи и дърпам,натискам,пак дърпам,а приятелката ми не се сеща да ми каже как да отворя.Накрая крайно паникьосани успяваме да отворим и тръгваме да бягаме,приятелката ми закача пътечката,която е постлана с токчето на обувката и излиза с нея.Едва тогава мъжете ни забелязаха (те до този момент спокойно си проверяват какво и е на колата),а пък и ние от паника не виждаме,че те не са избягали ,а са там и барникат колата.В същия момент,когато всички се усетихме какво става и прихнахме дружно да се смеем,забелязахме,че точно до нас има един спрял камион и шофьорът като излезнал да си пълни вода,станал свидетел на нашата "драма",вече не можеше да си намери място от смях!

  Тогава точно проектираше и не знам още какво правеше, на телефонни централи в учереждения.

Ами настана време преди години, в което трябваше баща ми сам да се оправя с двете си дъщери. Пералнята беше последната му покупка и най-голямата му слабост - Перла 06 - не се базикайте. Та рече да не сме припарили до нея, той ще я пуска. ОК. По едно време вадим бяло пране, бяло ма сиво.
"Татко, кво е това бе, с какво пра?" - "миииии... то тука имаше един пакет прах..." - в онези години опаковки всякакви, човека обичаше да му е подръка всичко, та белия цимент с който последно замазвал фугите в тоалетната до праха. Перлата, перла един път - нищо й нямаше - дрехите малко отидоха в боклука, ма нейсе.
Ние със сестра ми траем, той не се отказва.
Пак пуска пералня. Вадим дрехи от които изпадат розови гранули.
"Таткоооо, какво е това сега?"
"Миии, то пуснаха синя прах за пране /синеела му се онази за бели дрехи/ та си рекох що да няма и розова и съм объркал с отровата за мишки..."
Невинен не ще и дума. Просто Перлата премина в наше управление...

Това ме уби от всякъде