Семейни трагикомедии и битовизми

Недейте! Не пускайте нова тема, нека тази се пълни, има толкова хубави неща, а хората докато я четат и се вдъхновяват... Вижте какво става с разни теми в Клюкарника, при отслабващите  и т.н. Навъртели са по 60 и кусур страници.

И аз така мисля. Чакам някой да ни издърпа ушите и тогава ще отворя нова...

Гущер е.

Беболинке, що не питаш модовете... Нещо ми се чини, че тука бяха до 30  , ли как беше... Я питай за всеки случай.
Ох никак нямам време - цялото кралско войнство е удома и мамчи ли, мамчи. Ромео в понеделник, сега ако изчитам пак ще е добре!

Юли месец нейде през 90-те. Запивка по някакъв повод на вилата на приятелка край Варна. Добре почерпени всички се натръшкваме да спим в някакъв момент, аз се оказвам на единия чардак на открито с колега (Бог да го прости!), но най-пиянски си заспиваме като добри приятелчета. След час два се събуждам от кански сърбежи - морските комари са ме изяли където са видяли гола кожичка... Вътря се, дърлям се и мнооого страдам. Никой не се е сетил да купи репелент или нещо такова. В този момент ми хрумва спасителна мисъл - знам къде е оцетът в лятната кухня. Поливам се почти цялата, сърбежите позаглъхват и успявам пак да заспя... Слънцето светва, колегата се протяга и ме буди с мърморенето си: "Мама му стара, цяла нощ сънувам едни салати, салати, салати...., а ракията свършила..." 

Дивана, хиля се и цвиля!

Това му беше смешното,че ящерица е гущер,а човекът се чуди и мае как от едно никакво нащенско гущерче пием толкова кръв,че и месото варим За това и си помислил,че и по нашите географски ширини има варани
Имах една приятелка и съквартирантка в университета,заради историите с чийто дядо ни бяха кръстили"жълтата къща", т.е.на лудите Та,дядо й ,пълен хипохондрик все си въобразяваше,че има нянкави болежки,та чак до умиране.Иначе си беше жив и здрав като кон.Та,дядото си въобразил,че нещо не му стига кислородът,ама няма кой да го чуе човекът,защото цялата рода го знаеше какъв е.И един ден дядото излиза от къщи и го няма с часове.Баща й си притеснил и излязъл да го търси.Понеже бяха от Генерал Тошево-малко градче и всички се познават и един познат казал ,че го видял да отива към болницата.Отива баща й да търси дядото там и какво да видят бедните му очи-сестрите ядат бонбони и пият коняче с кола,а дядо Руси лежи на леглото и диша през маска заветния кислород Е,че как иначе,почерпил ги дядото,защо да не му дадат да подиша

На гости сме при приятели с детенце някъде към 3 и половина годишно. Хапваме си, пийваме си, веселим се. Кая си играе някъде покрай нас, но взе да й става скучно явно, зажадня за внимание. Започна нещо да се лензи на майка си, още малко щеше и на главата й да се качи. На жената й писна и й каза;" Кая, А вземи да ме оставиш да си изпия ракията като човек. Иди да си играеш с новите играчки". Кая съвсем сериозно отговори: "Мамо, ти не си човек, ти си  майка".

Ми то не пише кои са модове за ДиС 

На детски рожден ден сме, домакинята ни запознава с гости разни. Между тях едно момиче за което нищо не съм чувала. Моята приятелка я посочи и каза "момиче от парка", последва мълчание, момичето потъна от срам. Все едно я беше прибрала да я постопли, оказа се приятелка с която бутат количкте заедно в парка.

Вече дни наред чета и умирам от смях.Темата е страхотна.

И така. На гости съм на мама с 3-те деца. Близнаците ми са някъде около 1г и половина. Живеем в един и същи град, но в различни квартали. Те живеят на един баир над циганската махала.
Та дойде време да си ходя и викам такси. Казвам адреса и дообяснявам на диспечерката, че ми трябва такси с голям багажник. Тя съответно би забива въпроса:" Какво толкова ще носите?"
И аз започвам да обяснявам:" Два сака, две бебешки колички тип"чадър" и 3 деца!"
Поръчката приета и предадено на шофьора какво го чака и след 5 мин. таксито пристига. И започвам да товаря аз сакове, колички и деца, настаняваме се всички отзад и чакаме да тръгне.
В този момент таксиджията се обръща над, облещва едни очи  като ни вижда едни такива белички в лице, чистички и добре облечени, махва с ръка и и вика:" Аз си мислех,че ще карам цигани!!!!

Илиева ме подсети за нашето тръгване на море когато децата бяха малки. Аз по принцип не обичам къмпинги и затова винаги сме ходили или с карта на Дружба или на Созопол. Станциите луксозни, всичко си имат, ама аз обичам да си угаждам и влача всевъзможни нужни и не до там нужни неща. Та при поредното товарене на колата, мъжът ми явно вече отчаян от количеството багаж, като ме вижда с поредния сак буквално в истерия почти изкрещява: "Влачи бе, влачи, то в къщи май само корнизите останаха!"

Ох,от няколко дни се опитвам да се разпиша....ама почна ли да чета и се разконцентрирам/да не кажа,че направо се разтрисам от истеричен смях/ и направо забравям какво съм щяла да пиша..иначе трагикомизми и битовизми покрай мен колкото щеш...ама засега ще се отчета с няколко кратички:
Колега на баща ми ги поканил на гости...седнали хората,хапват,пийват......по някое време /към 9 и нещо/ се появява на вратата синчето на домакина по пижама и с най-невинния си глас казва:"Айде,ако ще ме биете,бийте ме,че ще си лягам...."гостите  гледат недоумяващо...но се оказало,че детето било от доста палавите/и явно възнаграждавано редовно за делата си/,но тоя ден явно е бил от кротките......

От "миризливата" тема се подсетих как  веднъж бяхме на гости на ссетра ми....племенникът,тогава около година,година и половина да е бил...тъкмо сме подхванали мо`абета и почва да мрънка ,че му се ака....сестра ми го извежда в антрето и го слага на гърнето ,оставя вратата притворена и се връща при гостите....след малко,юнака се появява полузагащен...майка му скача като ожилаена и  пита:"Мите,ти как стана така ,бе мамо.....ми нали трябва да те избърша?.......",обаче детето гордо сочи навън и вика:"Ми,бъ`сах се,бе..."....излиза тя навън и какво да види-едно огромно парче тапет скъсано и употребено не по предназначение.....но ,пък от друга страна детето беше проявило съобразителност и самостоятелност,как да му се скараш........

Мисля,че беше през `95 година,на море сме с една приятелка...и двете сме соло,баща и взел карти от завода/ама понеже беше на важна длъжност,та успял да се вреди за вилата в Ексиновград,дето простосмъртните  му колеги не знаеха даже,че я има/..та там се оказваме само ние двете по-млади,и сума ти семейни двойки,ама в понапреднала възраст/че и със самочуствие хората-шефове са все пак/...и се почва едно поучаване,как да си живеем живота-явно млади им се виждаме...обаче като се обяснихме коя на колко е/,направо в категорията стари моми попаднахме според критериите на тяхното поколение/ и чак се притесниха хората,че още се развяваме така............................,отделно,че ние се опитваме да се държим прилично/един вид да не излагаме таткото дето ни уреди/..обаче на втория -третия ден ми се обажда/на телефона на вилата-мобилни още нямахме/,едно приятелче че има път към Варна и ще мине да се видим,обяснявам аз къде сме,ама понеже мястото трудно за обяснение пък и аз така обяснявам,че нищо да не разбереш/-накрая се разбрахме,че долу пред двореца ще го търсим,ама по по късничко беше уговорката....накипряме се ние надвечер и заредени с ентусиазъм се понасяме към мястото на срещата..и като пристигаме,какво да видим,спрял той бус-а/а той с тъмни стъкла и натоварен с връх със чаршафи и завивки-ама това му беше бизнеса на момчето/ и стои отпред с ръцете настрани,а охраната на резиденцията го държи на мушка....при вида ни ,обаче той видимо живна и като почна да крещи:"Ето ги,бе,ето ги....аз нали ви разправях.....:,ние така ...обаче се оказва,че той дошъл по-рано и паркирал току пред входа на резиденцията/ама на самата бариера,да не би да не го видим/,и като му наскачали ония ми ти охранители, и ходи се обяснявай,че среща има...на всичкото отгоре не пожелал да премести бус-а,че човека среща има,не с една,а с две мацки.......ония не вярвали,даже го претърсили/зер,по това време там депутати  минават,току виж взел някой тероист атентатда спретне/...абе цирк пълен,накрая се наложи да даваме обяснения кой,защо,как.....и след като ни пуснаха по-живо по-здраво така бяхме изнервени,че доста даохме на душите/пък и бая кръчми посетихме,докато намерим най-добрата/...и накрая в явно нетрезво състояние,ще да се прибираме да спим/обаче още по пътя се договаряме,че няма да вдигаме шум,никой да не вижда как сме се подредили/...стигаме до вилата, и ще прескачаме оградата...тя над два метра висока,ковано желязо,с шипове отгоре..катерим се ния,ама и двете сме с поли тип "парео"-много модни по това време....и като се закачиха тия ми ти поли-ни напред,ни назад......момъкът се опитва да ни откачи,нас на истерия ни избива....след половин час опити да преодолеем заветната ограда се оказваме вътре в двора и със сетни сили/и с мисълта,че сме запазили доброто си име-все едно на някой му е дремело за него/се добираме до стаята...на другата сутрин слизаме за закуска и със зверско главоболие/естествено състояние след смесването на всички познати на човечеството видове алкохол/..и още на стълбите ни посреща управителката с  въпроса:"Вие `що прескачахте снощи,ние ви бяхме оставили вратата отворена?"...след нея същия въпрос ни зададоха поединично и всички останали курортисти.....оказа се,че освен,че сериозно загрижени за нашия личен живот,хората са проявили и съобразителност,да не се чудим откъде да влезем,та оставили отворено,ама кой да погледне,че вратат зее отворена...на всичкото отгоре са ни и чакали и са гледали сеир.....обаче пък като се отприщихме оттам насетне,вече ни поведение,ни репутация пазихме.......а и сигурно още ни помнят/естествено,не като благородин девици/

Аз се сетих за още една историйка докато четях тази на Люба.
Отиваме за първи път с милото на море с компания. Първата седмица вечер не излизахме много повече седяхме с компанията на една голяма тераса на квартирата. Решават мъжете че ще ходим  на дискотека. Отиваме ние обаче няма мъж жена всички се напиват като свине. Прибираме се ние в квартирата към 3-4часа и се опитваме да отворим вратата на нашата сая с мъжът ми обаче  не става. Решаваме че ще събудим хазяите да ни отворът врата става хазяйката и отваря жената вратата. На сутринта в цялата къща гробно мълчание защото цялата компания сме напи и ние умураме от болки в главите.Хазайката идва по едно време да провери как сме и говори на висок тон. Деца следващия път като ходите на дискотека ми казвайте за да не си лягам че снощи всички ме събудиха да ви отключвам че били пияни и не могли да си улучат ключалките. Следващите няколко дни никой не смееше да я погледне в очите.       

   Много забавна темичка! И аз ще се включа с нещичко, което ме разсмива винаги, като се сетя ... Моя приятелка, типично градско дете, без никакви близки на село, се омъжи и отиват на имен ден на свекъра си на село. Гергьовден, били клали агне, и тя пожелала да помогне с нещо, нали е млада булка.Свекърва и се поогледала, нямало какво друго да се прави, само главичката трябвало да се свари.На печката имало голяма тенжера с мляко и свекърва и казала:" Виж там, като заври млякото, сложи да свариш главичката." Приятелката ми преодоляла ужаса си и направила всичко, каквото и казала маминка. Като погледнала след време свекървата, какво да види- през врящото мляко се кокорели агнешки очи. Откъде да знае момичето, че трябва да махне млякото, и тогава да вари главата...