Запретнала тя ръкави и извадила всичко от градината.
Свеки щяла да получи удар

Откъде да знае момичето, че да навади -означава да полее градината

?
?
. И така избирам някакъв номер и отсреща се оказва, че вдига някакъв мъж, който си гледа така чаканият мач през уикенда(едно време беше така), обаче човека възпитан изглежда и не ни отрязва веднага и се започва едно убеждаване колко е прекрасно кучето и т.н., стигна се дотам , че човека каза, че ще си помисли , но трябва да се консултира с жена си(горкият човек сега като се замисля). Опит втори решавам да премина на друга буква от указателя и избирам един Генчо, звъни моята приятелка и съвсем благовъзпитано казва :Добър ден мога ли да разговарям с Генчо? Отсреща скептичен глас пита, ама кой го търси, приятелката ми, обаче настоява да разговаря с него , докато и се казава:Съжалявам , обаче Генчо почина преди 10 години!(знам ужасно е , ама не се бяхме замислили за такава хипотетична ситуация. Моята приятелка изключително смутена се извинява и затваря. Въпреки това за каузата решаваме, че трябва да опитаме и трети път, с препоръката към мен да търся по-съвременни имена
. Третият и последен път колкото и да звучи нелепо се оказа щастлив, попаднахме на една жена, която прояви интерес и вещо се интересуваше дали го подаряваме или продаваме. Каза, че ще си помисли и ще се обади по-късно, по това време беше ваканция и аз заминах нанякъде, но специално се обадих да проверя как са се развили нещата, оказа се, че жената е дошла 2 дена по-късно с децата си и го е взела
, изобщо считаме го за щастлив край. Тук е момента да спомена, че кучето го кръстихме Ариадна, та съм се кръстила по-скоро на него не толкова на богинята
) и идвам в Бургас, за да заживея с гаджето, нали дете чакаме. В началото ми беше малко криво - оставила съм приятели, работа, колеги от уни-то - всичко в столицата, а в Бургас си имам само гаджето и неговите приятели. Още с пристигането ми обаче се почва: на гости тук, на гости там, всички ми се радват и искат да ме поздравят. Това страхотно, обаче мъжлето като се почерпи малко, има ужасен навик - спи много неспокойно. Та след поредното гости се прибираме ние вкъщи и почти веднага лягаме да спим. Обаче аз не мога да мигна, защото нашият се върти като свредел и не ме оставя на мира. Не стига това, ами в един момент, както си лежа по корем, отварям случайно очи и виждам как си вдига ръката и я спуска надолу към корема ми със страшна сила.
Е тука вече не издържах! Седнах в леглото и супер ядосана пернах мъжо през тялото, дано го събудя и да се навикам. Тцъ. Само изгъргори и захърка пак. Станах и отидох да спя в хола, заспала съм към призори. Сутринта идва нашия и
"Мило, какво правиш тук?!"

Има ли смисъл да казвам, че се разделихме с момчето (не заради въпросните моркови де).
Втори, трети път така...Да, ама един ден да се случва майката да е вкъщи и какво да види: запътва се момичето бодро - бодро към градината за мерудия и вместо мерудия почва да скубе горките цветя, невинно находящи се в съседна близост.
Пък мойта приятелка: ами не виждаш ли, с мерудия, и сочи цветята.

Препоръчани теми