Семейни трагикомедии и битовизми

Моя приятелка, градско момиче, се омъжи за момче от Кюстендилско. Отиват на гости на свекървата. На следващия ден свеки и пр.домочадие отиват на нивата. А приятелката ми трябвало да остане у дома. Та попитало момичето какво да прави цял де. Свекървата казала - амиии, навади градината.
Запретнала тя ръкави и извадила всичко от градината.
 Свеки щяла да получи удар 
 Откъде да знае момичето, че да навади -означава да полее градината 

Де да знаеш Циана, може пък в тях в мляко да са си варили месото  ?

Не, но никога не били варили и яли главички.И си мислела, че това е начина за приготвяне на такъв "специалитет".
Заради агнешка главичка моят племенник стана "вегетарианец" на 4 години. Купила сестра ми готови и ги сложила на масата. Племенникът ми се втрещил" Какво е това?" Като му обяснила майка му, ревнал, " Ами майката на агънцето? Сигурно ще плаче..." Оттогава осъзна откъде идва месото и ядеше пастет, салам и кюфтета само след категорично изявление, че в тях няма месо.

Това с агнешките главички ме подсети

Преди доста години, сестра ми още говори на полу-бебешки. През ваканцията сме с баба ми при леля ми. Нещо празник е било, защото чакаме да се събира цялата рода. Във фурната - тава с агнешки главички. Сестра ми и братовчедка ми (още по-малка) отиват до печката, надникват през прозорчето и почват да тичат с писъци. Това стотици пъти...В един момент нашите пристигат. Слизат от колата и виждат как онези двете излитат от къщата пищейки. Майка ми хуква към тях притеснена. Систър й скача на врата и вика "Мамо, мамо , баба пиче куркудили!"
До ден днешен я майтапим с тези куркудили

По повод тези селски изцепки,баба ми разказваше много весела история с " умната" ми стринка..Баба ми тъкмо била заклала и оскубала пилето,но не била изчистила вътрешностите.Наложила се женицата да свърши нещо през това време и оставила всичко за после.Стринка ми ,градко чедо,нищо не разбиращо от село,решила да се натегне и сложила да вари пилето с всичките вътрешности Било неописуема смрад

Нека и аз да се отчета с една моя история. В ранна тийнейджърска възраст с моя приятелка намираме едно бездомно куче, някаква кръстоска на коли с нещо си. Решаваме колко е прекрасно, и че не можем просто така да го оставим на произвола на съдбата и трябва да направим нещо по въпроса. Същевременно и двете не можем да го задържим и на мен ми хрумва  "гениалната" идея, че можем да го промотираме по телефона и на някой да му се доще изведнъж да си има куче . Убеждавам моята приятелка с няколко години по-голяма, че един по-зрял глас ще свърши повече работа, а аз ще върша техническата част, ще избирам телефонни номера в указателя на лотариен принцип . И така избирам някакъв номер и отсреща се оказва, че вдига някакъв мъж, който си гледа така чаканият мач през уикенда(едно време беше така), обаче човека възпитан изглежда и не ни отрязва веднага и се започва едно убеждаване колко е прекрасно кучето и т.н., стигна се дотам , че човека каза, че ще си помисли , но трябва да се консултира с жена си(горкият човек сега като се замисля). Опит втори решавам да премина на друга буква от указателя и избирам един Генчо, звъни моята приятелка и съвсем благовъзпитано казва :Добър ден мога ли да разговарям с Генчо? Отсреща скептичен глас пита, ама кой го търси, приятелката ми, обаче настоява да разговаря с него , докато и се казава:Съжалявам , обаче Генчо почина преди 10 години!(знам ужасно е , ама не се бяхме замислили за такава хипотетична ситуация. Моята приятелка изключително смутена се извинява и затваря. Въпреки това за каузата решаваме, че трябва да опитаме и трети път, с препоръката към мен да търся по-съвременни имена . Третият и последен път колкото и да звучи нелепо се оказа щастлив, попаднахме на една жена, която прояви интерес и вещо се интересуваше дали го подаряваме или продаваме. Каза, че ще си помисли и ще се обади по-късно, по това време беше ваканция и аз заминах нанякъде, но специално се обадих да проверя как са се развили нещата, оказа се, че жената е дошла 2 дена по-късно с децата си и го е взела , изобщо считаме го за щастлив край. Тук е момента да спомена, че кучето го кръстихме Ариадна, та съм се кръстила по-скоро на него не толкова на богинята .

Не знам защо откривам хубавите теми само посред нощ! Снощи съм се кискала до 2 часа с вас, стигнах до 5-та стр. май... Добре, че имаше препратка в друг подфорум, че в ДиС много рядко влизам. Ето едно стори и от мен.
През лятото на 2005-та година, бременна в 4-5ти месец с първото ни дете, най-сетне напускам София ( ) и идвам в Бургас, за да заживея с гаджето, нали дете чакаме. В началото ми беше малко криво - оставила съм приятели, работа, колеги от уни-то - всичко в столицата, а в Бургас си имам само гаджето и неговите приятели. Още с пристигането ми обаче се почва: на гости тук, на гости там, всички ми се радват и искат да ме поздравят. Това страхотно, обаче мъжлето като се почерпи малко, има ужасен навик - спи много неспокойно. Та след поредното гости се прибираме ние вкъщи и почти веднага лягаме да спим. Обаче аз не мога да мигна, защото нашият се върти като свредел и не ме оставя на мира. Не стига това, ами в един момент, както си лежа по корем, отварям случайно очи и виждам как си вдига ръката и я спуска надолу към корема ми със страшна сила. Едвам успявам да я хвана на сантиметър от корема ми! А я е пльоснал върху мен, а бебо е изхвърчал като тапа! А пичът хърка ли хърка, чак прозорците дрънбчат (другата причина да не мигна). Както и да е, обръщам се на една страна, с гръб към него, хем така ми е по-удобно да лежа с корема. Тъкмо сме се кротнали и се унасям сладко-сладко, усещам как едно коляно се забива с мръсна газ в задника ми, аз отхвърчам нагоре и главата ми се удря в таблата на леглото! Е тука вече не издържах! Седнах в леглото и супер ядосана пернах мъжо през тялото, дано го събудя и да се навикам. Тцъ. Само изгъргори и захърка пак. Станах и отидох да спя в хола, заспала съм към призори. Сутринта идва нашия и  "Мило, какво правиш тук?!"  Е, бързо се сети каква е работата, защото не беше първия път да ме млати насън. Слава Богу, отдавна не се е случвало. 

Да се включа и аз, след като се насмях до насита.Не знам защо,но гафовете у дома ги правя все аз.Да ви кажа защо никога не разговарям за коли и електрика.Преди доста години беше.Излизам аз от входа на блока и виждам моя с един приятел се наврели под капака на колата.Нещо човъркат и чувам :релето залепнало....акомулатор....На другия край на паркинга комшията и той се наврял под колата и като минавам ме пита:"какво прави твоят,че не дойде да ми помага?"А аз с компетентен глас отговарям:"Ами релето залепнало за акомулатора и сега май се чудят как да го отлепят!"Вечерта като се върнах сварих моя с комшията пият си ракийка и ме спукаха от майтап.
Пак със същия комшия /врата до врата сме/.За една-две седмици 3-4 пъти ми гърми крушката в банята.Ама като гръмне чак плафонът се разпръсква.Оглеждах го аз и виждам,че се държи на едно късо кабелче.При поредното гръмване извиквам комшията да го види /не знам пък моя къде е бил/.Той,съответно почиства там фасунката, поставя ми нова крушка и се чуди:"Абе защо така често ви гърми тука!"А аз:"Ами виж колко къс кабел има отзад и тока като дойде силен и тя гръмва!"До ден днешен ме майтапят.ПРеди два дена ми изгоря на мазата крушката /пак така за пореден път/ и моя веднага:"Пак кабела дошъл къс...."

Историята на Анту ме подсети за една която майка ми,ми е разправяла...като млада булка си ляга тя една вечер да спи...благоверния и мъж/ и мой баща/се прибира почерпен и се мята на леглото/говорим за края на 60-те години-леглото естествено е с пружина...тя отвътре се оказва,той обаче като се е отпуснал,освен,че хърка,та се не трае,че вони на бъчва...ами и  все към нея се обръща....търпяла,тя ,търпяла и понеже пробвала няколко пъти неуспешно да го избута,но пуста пружина........и той по-тежък от двамата-го връща обратно....при последният отчаян опит,решава да използва стената като опора-опира си краката на нея,оттласква се и уж леко да го подпре с гърба си,но явно е попрекалила със силата...`щото той както си спи изхвърча от леглото и се пльосва по очи на пода.......на всичкото отгоре спира и да хърка,което тотално вече и изкарва акъла  и докато трескаво се опитва да мисли се дочува потропване на вратата/отдолу под тях живеела бабата на баща ми-тогава около 70 годишна-която взела за норматив стълбите,`щото трясъка така разтресъл кара тавана,че решила женицата,че къщата и пада в/у главата/...та,показва се бабата на вратата и пита:"К`ва става ,мари булка?"...и майка ми:хъка-мъка...."Ми ,май го утрепах......"...бабата ,обаче/с три брака зад гърба си и с опит с мъжете като подушила алкохолните изпарения заключила:"А,той да не е пиян...да знаеш,нищо му няма..." и продължила да го проклетисва....обаче,след като и майка ми се уверила,че диша и е жив останал въпроса как да го вдигнат,като и двете са  по една шепа кокали......и като се почнало едно дърпане,мъкнене,тоя ми ти мъж оптуснат,как се вдига....накрая баба му казала,че нищо няма да му стане от една вечер на пода,хвърлили му едно одеало и го оставили там.......на сутринта естествено имало кратко чудене от негова страна,`що е на пода...и то завит,но да не мислите,че си е признал ,че е прекалил с пиенето-нищо подобно...но на базата на тоя разказ,като се случи моичкия да  е дал на душата,където е там си го оставям да дреме/е,ако не ме е дразнил много преди това може да му метна и нещичко отгоре/

 

 

Покрай историите за "селските" неволи на градските момичета се сетих как една позната ми разказваше, че като млада булка отишла с мъжа си на село, на гости на свекърва си. И естествено, за да не се покаже мързелива, предложила да помогне с нещо. А свекърва й наредила: "Ами иди набери малко магданоз". Отишла тя в градината, набрала магданоз и гордо се връща с китката в ръка, а свекървата:      Усетила жената, че е сгафила нещо и попитала невинно "Какво?", а свекърва й й отговаря изумено: "Ами ти защо си окъсала на морковите дръжките?!"
 

   Ай стига бе !!! 
   Твойта позната да не е и моя ?  Че и аз съм го правила абсолютно същия номер !!!    Само дет не се натисках да помагам, ами бабката (на бившето гадже баба му, бог да я прости), беше много хитра и цапната в устата селска женица и явно беше решила да ме "изпита" дали ставам за достойна селска снаха.    Има ли смисъл да казвам, че се разделихме с момчето (не заради въпросните моркови де). 

        В свое оправдание да добавя нещо  . Моя приятелка, колкото градско чедо, толкоз пък и летяща из облаците, си купуват къща на село и почват да изпълняват заветната мечта за градинка, дворче и тем подобни идилии. Майка и обаче (още по-завеяна от нея) ходи на работа жената, и и поръчва да сготви супа. На въпроса къде е мерудията момичето бива упътено в кое точно ъгълче в градината да я намери. Супата сготвена, всички ядат, та им пращят ушите, девойката доволна, пак да направи.  Втори, трети път така...Да, ама един ден да се случва майката да е вкъщи и какво да види: запътва се момичето бодро - бодро към градината за мерудия и вместо мерудия почва да скубе горките цветя, невинно находящи се в съседна близост.  Майката ужасена: ама ти досега как прави супата бе ???      Пък мойта приятелка: ами не виждаш ли, с мерудия, и сочи цветята. 

Сестра ми се омъжи и първата събота идва потресена и разказва:
"Седнахме да вечеряме" и свекървата казала
"Булка я дай фърколиците".Сестра ми гледала ей така    
"Кое да дам?" "Фърколиците бе булка ей ги там на мивката"
Оказало се иска жената вилици,ама ние сме от Варна,а в нашия край се казва вилици,а не фърколици....Голям смях падна